РЕЧ ОТ БЕЗАЛКОХОЛНИЯ КУПОН

   На 5 декември 2005 движението на АА в България навърши 16 години. На купона по този случай се изпиха много безалкохолни напитки и, както си му е редът, не мина без речи. Ето една от тях.

   Аз не тръбя и не разказвам на ляво и дясно, че съм алкохолик и че посещавам сбирките на Анонимни алкохолици. Но и не се срамувам да го кажа пред хора, които знам, че ще ме разберат.

   Преди около месец имах дълъг разговор с една жена, на която, отстрани погледнато, всичко й е наред. Има добро семейство, двама израснали синове - големият е студент в чужбина, малкият завършва езикова гимназия в София. Мъжът й има добър бизнес. Дотолкова добър, че на нея не й се налага да работи, защото семейството им е достатъчно осигурено материално.

   Но тази жена също има своите огромни вътрешни лутания, колебания на духа, на психиката и на ценностите.

   Говорихме около час и половина. Аз й разказах за моите проблеми и как Анонимни алкохолици ми помагат да се справям всекидневно с моите колебания.

   На раздяла тя неочаквано се разплака, целуна ме приятелски и ми каза: Ти имаш своите сряди и недели в Анонимни алкохолици. А аз какво да правя?

   Спокойно, има решение и за теб, отговорих й. Започни да пиеш всеки ден по литър водка, но изпивай първите 100-200 грама още със ставането сутрин. Ако си достатъчно старателна и упорита, и ти ще се пропиеш и тогава ще имаш не само своите сряди и недели, но и понеделници, вторници, четвъртъци и петъци, защото във всички тези дни, поне в София, има сбирки на Анонимни алкохолици.

   Помолиха ме да кажа няколко думи тази вечер. В духа на холивудските традиции ще отправя няколко благодарности. Тези благодарности не са лично мои. Една от основните наши традиции е, че на сбирки всеки говори само за себе си, но тази вечер ще наруша тази традиция и се надявам, че говоря не само от свое име, а и от името на повечето от нас.

   Първо ще благодаря на онзи незнаен умник, който е изобретил алкохола или, както се казва в Голямата книга на АА, на онзи, който пръв е смачкал гроздовото зърно. Защото ако нямаше алкохол, аз нямаше да стана алко­холик и сега щях да бъда като онази объркана женица, която има до­статъчно пари, но не знае как да намери достатъчно щастие в живота си.

   Ще благодаря на Николай. Ще му благодаря за неговата упоритост, вяра и дори за неприятната му на моменти непримиримост. Защото благодарение на него и на още няколко човека нашето движение просъществува в годи­ните, когато анонимните алкохолици в България бяха малко на брой и често не знаеха какво точно да правят и как да го правят. И днес грешим. И ще продължаваме да грешим. Сигурен съм обаче, че общество Анонимни алко­холици в България вече не може да изчезне. Движението ще съществува независимо от всеки един от нас. Независимо от това, кой ще продължи да ходи на сбирки и кой ще се отдръпне.

   Ще благодаря и на онази част от докторите, които са добронамерени към Анонимни алкохолици. Защото ние гребем в една лодка заедно с лекарите. Ние сме в един отбор с тях и това не е ЦСКА, не е „Левски", това е наци­оналният отбор. Те могат да помогнат там, където ние сме безсилни. Но пък и никой честен лекар няма да отрече, че понякога ние помагаме там, където те са безсилни.

   Ще благодаря на Висшата сила или, както аз я наричам, на Бог. Защото съм дълбоко убеден, че движението на Анонимните алкохолици се е по­явило по Божията воля, а през 1935 година в градчето Акрон Бил и Боб са само формалните създатели на движението. И че ако не бяха тези двамата и не беше Акрон, щяха да бъдат други двама в някое друго затънтено градче.

   В Анонимни алкохолици няма нищо задължително. Всеки идва на сбирки единствено по свое желание. Няма власт, няма слава, не се печелят пари, няма йерархия, няма дори и твърди структури. Но в Анонимни алко­холици има много дух и много човещина. Именно затова движението е тол­кова силно.

   Аз имам доста приятели и извън Анонимни алкохолици. Но много малко от тях са толкова добри приятели, каквито са приятелите ми в АА. Тук идват най-различни хора. Но с всеки от тях аз мога да бъда добър приятел, защото пред алкохола и пред болестта всички сме равни.

   Затова накрая благодаря искрено на всички мои приятели в АА.

   Наивно е да вярваме, че алкохолиците в България ще намалеят. Затова нека си пожелаем все повече алкохолици в България да стават анонимни алкохолици.