A- A A+
Pin It

 

ПАГУБНИ ГРАДУСИ

 

   На среща с приятели пиеш питие, на семеен обяд - вино, на купон -предимно бира. Има ли нещо лошо в това? Та нали вече си голяма, работиш усилено, правиш кариера. Заслужила си си минутка отдих.

   И те някога мислеха по същия начин.

 

   През последните няколко години в Полша употребата на алкохол нарасна. Снижава се долната граница на алкохолната инициация. Вярно - пием в по-малки количества високопроцентен алкохол, затова пък в продължение на една година изпиваме много повече бира и вино отколкото преди 10-15 години. Вследствие на това, днес статистически на един поляк се пада около 8 литра чист алкохол годишно. В Полша и пиещите жени са много повече. Ние сме самостоятелни, образовани, заемаме високи постове. Извоювали сме си и привилегията да пием, искаме и в това отношение да сме наравно с мъжете. И въпреки че все още в общественото съзнание пияната жена е оценявана много по-сурово отколкото залитащия мъж, на жените им е поз­волено да пият в много по-голяма степен. „Някога е било така, че в една двойка момчето е бил този, който пие, а момичето е въплъщавало гласа на разума, карало е момчето да се въздържа от пиене. Днес момичетата първи посягат към алкохола." - казва Ивона Гробел, специалист и психиатър към Центъра за Психопрофилактика и Терапия във Варшава. В нашата страна 2% от обществото, т.е. 800 хиляди души са зависими от алкохол. Това много ли е? "Когато 2% от населението се разболее от грип, се обявява епидемия -казва Анджей Майхер, терапевт по зависимостите. - А в този случай нищо, мълчание. От тези 800 хиляди 20%, т.е. 160 хиляди са жени." Жените по-често пият лек алкохол, вино, бира. Това може да бъде много пагубно. "Един от властващите митове е този, че не може да се стане зависим от бира. Това не е вярно. На нас ни се струва, че бирата е по-малко вредна от водката, защото трябва да изпием много повече бира, за да достигнем състояние на алкохолно опиянение. А всъщност в половин литър бира се съдържа повече от 20 гр чист етанол." - обяснява Ивона Гробел.

 

   Да носиш на пиене

   Луция е педагог, директор на образователен център и красива четиридесетгодишна жена. Тя също започнала от бира. Била е на 16 години, когато за първи път се напива по план. "По това време вече започваха алкохолните купони и аз осъзнавах, че алкохолът въздейства някак си на човека, но не знаех как и се страхувах от него. Исках така "на сухо", "безопасно" да проверя как ще се държа след употребата на алкохол, как ще ми подейства. Планирах го, затворих се в стаята си, за да се напия експе­риментално." Първият опит не бил от най-приятните, но не обезкуражил Луция. Заминала да следва в страна, където се пие много. "Попаднах в компания, в която беше възприет такъв стил, поза, да се пие много по купони. Чувствах се много добре в тази компания. Между другото и поради факта, че умеех да нося много. В продължение на много години се славех с това, че мога да изпия много, и се гордеех, струваше ми се, че това е моята сила." - разказва Луция за това, как започнал нейният път. Алкохолът й се осладил, както и куражът, който й вдъхвал. Благодарение на него тя и при­ятелите й "чудесно се забавлявали". "Седяхме например върху стълб с ви­соко напрежение и пиехме водка в дванадесет през нощта, и то през зимата, следователно стълбът беше покрит с лед. Тогава ми се струваше, че това е много яко, качила съм се на стълба и нищо ми няма. Гордеех се със себе си." Фактът, че някой носи на пиене, и способността да се изпие по-голямо количество алкохол без неприятни последици "след употреба" предста­вляват много голяма заплаха от зависимост. Луция е класически пример за това.

   "Осъзнавайки своята сила, своята недосегаемост, пиех все повече. Защото не ми вредеше, караше ме да се чувствам добре, чувствах се чудесно. При мен много дълго продължи периодът на при­видно безгрижното пиене в компания, където ставаха страхотни купони, сре­щах се с готини хора, правехме глупости, все още без измерими загуби." "Биоло­гичните показатели, например това, как реагираме на алкохол, могат да оказват влияние върху развитието на алко­холната болест - казва Анджей Майхер. - Някои хора след изпиването на малко количество алкохол повръщат; тези хора изобщо не пият, защото за какво им е притрябвало. От другата страна са тези, които могат да изпият много и нищо им няма. Не усещат последствията от пиенето на алкохол, следователно продължават да пият. От значение са и следните психо­логически показатели, например ниското самочувствие, слабата устой­чивост на стрес." При Мария са подействали и двете. Мария, журналистка, разказва как винаги е била страхотен авер. "Пиех наравно с мъжете, ха, бях дори "по-добра" от тях! Можех да изпия значително повече, което не водеше до загуба на съзнание или самоконтрол." Същевременно Мария още от детските си години се чувствала самотна. Въпреки че много лесно завързвала запознанства. "Аз всъщност бях срамежлива, самотна, чувствах се объркана, по-лоша, бях с ниско самочувствие. Това допринесе за бързото ми попадане под обаянието на алкохола." Мария оправяла своето настроение с алкохол, Луция благодарение на високия градус живеела на силни обороти, напрекъснато снабдявайки се с все по-емоционални пре­живявания. "Алкохолът урежда много неща, наистина много: отпуска, повдига самочувствието, улеснява отношенията с другите хора - това са много важни неща. И е трудно да се откажеш от всичко това, когато веднъж вече си пробвал." - казва Анджей Майхер.

 

   Наклонена плоскост

   Ситуациите на Мария и Луция са били подобни. Те не са можели да се откажат от алкохола. "Днес, когато погледна назад, съм убедена, че във втори курс вече със сигурност съм била зависима, но в действителност никой не е в състояние да определи точния момент, в който прекрачва границата - разказва Луция. - А после дойдоха трети, четвърти, пети курс, с всяка изминала година пиех все повече. Все по-често аз заставах начело на купоните, аз ги органи­зирах, канех, черпех, похарчвах цялата стипендия. В началото на трети курс за първи път пропих цялата си стипендия за една седмица. Понякога се случваше така, че ми писваше от шумни купони и се затварях например три дни сама с алкохола, "да си почина". Дори тогава и за момент не ми бе минало през ум, че това може да е опасно, че това може да стане проблем, или че вече е проблем. Дори понякога си казвах: ех, ти алкохоличко, но всичко на шега, като самоирония, кокетство. В действителност никога не съм си го и помисляла."

   "Жените често пият вкъщи, скришом, в самота - обяснява Анджей Майхер. - Близките могат въобще и да не се усетят, каква е ситуацията." Такъв е бил случаят с Башя, която в продължение на много години пиела вкъщи, през нощта, когато мъжът й си лягал. Страхувала се, а същевре­менно всяка вечер нямала търпение да започне своя ритуал. Затова започнала да дава на мъжа си приспивателни. За своята среща с алкохола се контела, гримирала. Алкохолът бил неин приятел. Разговаряла с него. Едва няколко години след началото на терапията съпругът на Башя разбрал за нейния проблем. Не можел да повярва. Никога не бил видял жена си пияна. Съпругът на Мария също не знаел всичко за нейното пиене. Знаел, че Мария обича алкохола, че често пие, но си нямал и понятие от дълбочината на проблема. Не са го осъзнавали и колегите в редакцията, в която тя работела. А Мария пиела все повече. Същевременно правела кариера. За осем години се превърнала от чиракуваща в главен редактор на голям вестник. Луция продължавала да следва, успяла, макар и със закъснение, но с отличие, да защити дипломната си работа. Забременяла и се върнала в своята страна да роди. "Когато бях бременна, също пиех. Не през цялото време, исках да родя това дете, но понякога ме обвземаше съмнение, някакво чувство на нелепост, и веднъж или два пъти ми се случи наистина порядъчно да се напия. До такава степен, че по-късно ме тресеше, имах угризения на съвестта и през останалата част от бременността се страхувах дали детето ми ще бъде нормално. Това бяха такива възходи и падения." Луция се карала с родителите си, самосъжалявала се, че е самотна и безработна майка, и пиела все повече. Вече не само бира. След известно време си намерила работа в частна фирма. Нямала много задължения, шефа непрекъснато го нямало, следователно, за да убие времето, също пиела. Когато неочаквано се появил бащата на дъщеря й и й предложил брак, Луция най-напред му се изсмяла в лицето. Но за да осигури спокойствие на родителите си, се съгласила да се омъжи. "Почти не помня своята сватба, толкова бях пияна. Пиех за нелепостта на този брак. Целият мой първи брак беше от самото начало алкохолен. Ако не беше пиенето, сигурно никога нямаше да се съглася на този брак." Луция започнала работа в училище. "Преди началото на новата учебна година си мислех, че започвам нов живот, че сега като бъда госпожа учителката, вече няма да пия. Това беше един от първите моменти, когато започнах да си обещавам, че няма да пия. По-скоро че няма да пия толкова много, колкото досега, и не така нон-стоп. Май никога не ми беше хрумвало, че мога изобщо да не пия." На първия учебен ден тя се напила.

 

   Дъното

   Говори се, че зависимият трябва да достигне своето дъно, за да се отблъсне от него. Само че какво и за кого представлява дъното? За Луция това бил опитът за самоубийство. Преди да се стигне до него Луция работела в училище вече няколко години. Пиела на запои. 

АркА, брой 6, март 2006 г.

АркА

брой 6, март 2006 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на възпитаниците на

Центъра по трудова терапия "Вяра и надежда" във Варшава.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”