A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ВСЕКИ ИМА СВОЯ РАЗКАЗ...

...ИЛИ ЗА ЛИЧНАТА ИСТОРИЯ НА ЗАВИСИМОСТТА

 

   В съвременната терапия на зависимостите отдавна е прието, че те имат сложна, психо-био-социална основа и същност. Това се отнася както до симптомите на зависимостта, които по своето същество са психологически (напр. много от проявите на алкохолен глад, механизмите детерминиращи загубата на контрол върху пиенето и продължаването да се пие въпреки понасяните загуби), социални (напр. стесняване на поведенческия репер­тоар) и биологични (напр. промяна на толеранса, абстинентен синдром), така и до нейната етиология - различните причини и фактори, които съдействат за възникването на всяка зависимост и които също са от тези три групи.

   Биологичните фактори, това са предимно индивидуални органически особености на метаболизма на алкохола, свързани с количеството и актив­ността на някои ензими в процеса на разлагане на алкохола (алкохолната и алдехидната дехидрогеназа). Тези свойствия на човешкия организъм са често наследствени и обуславят факта, че някои хора могат "да носят" повече, други пък съвсем не, което на свой ред предопределя степента на удоволствие или физическо страдание в резултат на употребата на алкохол.

   Социалните фактори представляват между другото поведенчески модели, свързани с употребата на алкохол и изнасяни от семейството или обществената среда, стереотипни убеждения за въздействието на алкохола, одобряване на употребата на алкохол в някои обществени групи (профе­сионални, възрастови и други), свързано също с "битовите" традиции и ри­туали.

   Факторите от психологическо естество включват всякакви психични състояния, с които човек не умее да се справи (като страдание, самота, ниска самооценка, чувство за отхвърленост, страх, но също и неумело изжи­вявана радост или щастие), както и проблеми или незадоволени нужди, които благоприятстват за употребата на алкохол.

   Очевидно е, че последните две групи фактори са много тясно свързани помежду си, тъй като в повечето случаи именно общественото обкръжение и взаимоотношенията в социалната среда обуславят функционирането на човека и свързаните с това емоции, както и начините за тяхното изживяване и силата на резонанса им в съзнанието му. Трябва обаче да помним, че всеки човек притежава определена, индивидуална чувствителност, издръжли-вост на стрес или уязвимост; от този личен потенциал, пречупен още през личните изживявания, особено от детските години, зависи доколко човек ще е спо­собен да се справя с проблемите си сам, без "помощта" на психоактивни вещества, както и това, колко дълбоки следи ще оставят те в него. С други думи - едно и също неприятно изживяване при един човек може да мине почти незабелязано или просто да допринесе за умението му да се оправя занапред в подобни ситуации, докато на друг ще причини трайна и бо­лезнена травма, за "обезболяването" на която той лесно може да потърси алкохол или наркотик, или пък ще се опитва да я заглуши с агресия и наси­лие (тук трябва да се подчертае, че днес някои специалисти, особено по поведенческо-когнитивна терапия, са склонни да третират насилието като вид зависимост).

   Така че в самата такава концепция на зависимостта е заложена някаква лична история (разбирана като взаимообуславящ се състав от житейски и емоционални факти) като съществен фактор за възникване на болестта. Следователно - с нея като такъв фактор терапията непременно трябва да се съобразява. Това обуславя вече самото отношение към зависимия пациент, който не се смята за виновен за своята зависимост (един болен не може да бъде обвиняван за това, че е болен!), а болестта му се третира като резултат от една или друга конфигурация от фактори в дадения случай (като не забравяме, разбира се, че решаващ фактор си остава употребата на алкохол или наркотик, но употреба разбрана като резултат на определена емоци­онална ситуация, а не на слабост или порочност на личността).

   И въпреки това в терапевтичните програми за зависимите няма място за задълбочена работа върху проблемите от миналото. На пръв поглед това може да звучи като парадокс, но такова решение има своя дълбок смисъл. Терапията на зависимостите трябва най-напред да помогне на човек да се справи с многобройните проблеми, които той има тук и сега - а предимно да се научи да се справя с алкохолния или наркотичен глад и да разпознава сигналите за рецидивите на болестта, като същевременно овладява малко по малко необходимите житейски умения, за да се учи да функционира тре­звено в ситуациите, в които някога си е "помагал" с алкохол или дрога. За да придобие достатъчна мотивация за този наистина тежък и продължи­телен труд, той трябва преди това също да бъде принуден (защото пато­логичните механизми на зависимостта обикновено не му дават възможност да го направи по собствено желание) да погледне реално на досегашния си живот, да съзре деструктивната роля на алкохола/наркотика в него, тоест да разчупи - с помощта на терапевтичната група - механизма за илюзии и отричане (а по-човешки казано - да се ужаси толкова от видяната гледка на своя живот, че ужасът на по-нататъшния живот без любимото вещество да му се стори по-малък). Само реализацията на тези, единствено най-основно тук изброени задачи, с първостепенна важност за запазване на трезвеността, изисква много месеци работа.

   При това, ако приемем, че за справяне с проблема на зависимостта е не­обходимо справянето с проблеми и травми от далечното минало (какъвто е подходът например при лечението на неврози), ще вкараме пациента в един опасен капан на безнадежност. Защото много от фактите, които са залегнали в основата на зависимостта (или поне на употребата на психоактивно вещество) са просто свършени факти, които вече не могат да бъдат променени. Ако някой е започнал да пие, защото е бил отхвърлен от родителите си или малтретиран от баща си - алкохолик и насилник, то ние не можем да променим факта, че е бил отхвърлен или малтретиран, тоест не можем да отменим този проблем. Това би означавало, че този човек е обре­чен да продължава да пие, защото проблемът, който е бил причина за това, не може да бъде решен. Отгоре на всичко, зависимите в първоначалния етап на здравеенето много лесно и охотно бягат от собствените си актуални проблеми с алкохола в разсъждения за далечното минало и за различни обстоятелства, които са ги "вкарали в алкохолизма" - това е продължение на действието на споменатия механизъм за илюзии и отричане и затова трябва да се отстранява. Примерно, когато по време на терапията се разглежда влиянието на алкохолизма върху семейството - за да помогнем на пациентите да видят по какъв начин тяхното пиене резонира върху близките им и детерминира тяхното поведение - повечето от тях автома­тично прескачат на темата за пиенето на техните родители и за това, как те самите са били оскърбявани от тях. По-лесно е човек да се оглежда в ролята на невинна жертва, отколкото да погледне в очите факта, че сам е при­чинител на зло. А трезвеенето се състои преди всичко от това, да се прекратят досегашните начини на поведение - на собственото пове­дение (не това на родителите или други хора, които са ни наранявали някога!), и поради тази причина именно с него пациентът трябва да се занимава, да се съсредоточи върху себе си тук и сега.

   Поради тази причина в основната терапия на зависимостите (която продължава различно, в зависимост от интензивността на дадената форма на лечение и от индивидуалните нужди и възможности на пациента - при алкохолизма от два-три месеца до една година, при наркоманията от по­ловин година до две) ние не се занимаваме с това. Когато се провежда психообразование за зависимостта, посочват се, разбира се, тези елементи от личните истории на пациентите, които спадат към отделните групи фактори, но само като обнадеждаваща донякъде информация: "това, което ставаше с мен, имаше определени причини, много от които аз не бях в състояние да избегна". Значи: всичко това беше някак си логично - по този начин нещата придобиват логика и предвидимост, което улеснява отстраняването на досегашното чувство на хаос и обърканост на живота. Но целта е само една - човек да разбере по-добре това, което се е случило с него. От този момент се занимаваме вече с днешния ден и днешните проблеми. Един от вълнуващите моменти във всяка моя поредна група са винаги занятията, на които участниците изписват върху листове своите лични причини, които са ги тласнали към алкохола, а след като ги прочетат, изгаряме листовете - символично, като комуникат: "Това всичко БЕШЕ и не мога вече да го променя - отсега нататък ще се занимавам само с нещата, които съм в състояние да променя тук и сега".

   Времето за работа върху проблемите от детството идва чак след 1-2 години, като по-задълбочена индивидуална психологическа работа, но вече не директно в системата на терапия на зависимостите. При това се оказва, че много от зависимите в процеса на здравеенето си и съпътстващото го духовно и емоционално съзряване придобиват способността и навика за толкова ефикасна работа върху своите проблеми, че започват чудесно сами да се справят със старите си травми, така че дори не се нуждаят от пси­хологическа помощ.

 

Анна Швед

fShare
0
Pin It

АркА, брой 6, март 2006 г.

АркА

брой 6, март 2006 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на възпитаниците на

Центъра по трудова терапия "Вяра и надежда" във Варшава.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”