ПОДАРЪЦИ

За мама

- в нашата градинка

пролетни цветя,

в очите й никога вече

 да няма сълза.

За татко

- ветрецът, който вечер

 в градината се смее,

 затова, че си живота

в кръчма вече не пилее.

За Гърбушко

-сред пустиня дар – вода

за тъй много чудеса,

затова, че е символ на трезвеността, че където мине, вкъщи цъфва радостта.

 Паулина Рошинска,

 5 клас Основно училище в Длугошиодло

 ШАЛЪТ

   Господин Лешек от няколко месеца живееше съвсем сам. Никой не го посещаваше. Не винаги е било така. Нали той има съпруга и дъщеря Дорота. Но той не помнеше, кога за последен път им се е обаждал, кога са били заедно на разходка.

   Той знаеше, че така е станало заради неговото поведение. Той пиеше много и му се случваше да се връща вкъщи много късно, а в последно време почти винаги беше пиян...

   Дорота тогава обикновено спеше, а жена му го гледаше през сълзи.

   Той помни, кога държеше в една ръка пътната си чанта, а в другата ръчичката на Доротка. Нямаше тогава даже сили да се наведе и да целуне дъщеричката си, да се сбогува с майка й... Когато си замина, започна да пие още повече.

   Дойде Коледа. Телефонът звънна няколко пъти. Лешек не вдигаше. В стая­та му беше много студено. Той сгушен и премръзнал лежеше на леглото. Забеляза, че някой влиза в стаята. Изведнъж усети на бузата си целувка и нещо много мило, пухкаво на врата си. Пак заспа. Събуди се чак призори. Продължаваше да чувства топлина на врата и раменете си. Това беше красив вълнен шал. Беше трудно да се определи цвета му, напомняше пясъка от пустинята. На ръба на шала забеляза избродирания силует на камила. На масата намери малко листче. Дорота му пишеше, че камилата е лю­бимото й животно. Че е много смела, издръжлива, силна. Въпреки голямата жажда може да не пие много дни. Затова е символ на трезвеността. Че тя много би искала и той - татко й - да бъде силен и последователен.

Господин Лешек разбра, че не е заг­убил все още лю­бовта на своето дете. Трябва обаче отсега да започне да постъпва така, както любимото животно на дъщеря му.

Катажина

Пасек, 4 клас

Основно училище

в Длугошиодло

ПРОФИЛАКТИЧЕН МЮЗИКЪЛ

"ЧЕРВЕНАТА ШАПКА ИЛИ РАЗГОВАРЯЙ

ПОВЕЧЕ С ДЕТЕТО СИ"

   Този музикален спектакъл е възникнал през август 2005 по време на профилактично-артистичния младежки лагер в Света Липка, в рамките на държавната кампания "По-близо до себе си - по-далеч от наркотиците" в ре­зултат на две седмици съвместна работа на учители и няколко десетки участници в лагера. Той представлява доста свободна, осъвременена адап­тация на известната приказка за Червената шапчица. Предпремиерата му се е състояла в двора на старинния манастир в Света Липка и е била приета с ентусиазъм от локалното общество.

   На столичната премиера на 1 октомври в кино "Охота" дойдоха също многобройни зрители - предимно родителите на младите актьори, за които главно е предназначено посланието на спектакъла. Имаше също почетни гости от Полското дружество за противодействие на наркоманията и мест­ното Отделение по въпроси на зависимостите на Социални грижи, което беше също партньор на начинанието, като спонсор на костюми и декори.

   Няколко встъпителни думи и - започва се.

   Червената шапка върви из гората (впрочем - този път това е съвременно момче, с червена шапка с козирка). Изведнъж среща Дяволите (по-скоро -красиви и изкусителни Дяволици), които се оказват много симпатични, приказват с него, а даже го черпят с вълшебния "еликсир на смелостта", след употребата на който става толкова радостно и хубаво, цялата гора -Дърветата, Храстите и Цветята (играни от големи, по-малки и съвсем малки деца - танцьори) - започва да танцува, всичко кръжи... Кеф!