A- A A+

 

   Разбира се, съгласно с приказната фабула изведнъж се показва Вълкът... Не! Два еднакви Вълка! (Нашите близначки от лагера.) "Защо аз виждам двойно?" - чуди се Шапката. Но вълците, дори и да са два, изобщо не му се виждат страшни, еликсирът действа! Даже обратно - Вълците се страхуват: "Да бягаме, той е лош и опасен!" - викат и бягат при Бабата, за да я пре­дупредят за опасната метаморфоза на внука й. А той през това време среща различни групи от хора, които се опитва да придума заедно да опитат вълшебното вещество. Но никой не иска! Не искат Умниците, понеже слушат мама, и не се целуват с пияните, защото те ужасно смърдят. Не искат рапърските момчета, защото, както скандират: "Ние от химия не се нуждаем, без нея се разбираме, без нея си играем!". А Спортистите - като спортисти, ясно е, че си имат други цели и други страсти... Червената шапка е разочарован и самотен. Но вече търчи на помощ алармираната от Вълците Баба (играна от инструкторка по карате), която сваля халата и очилата и не­очаквано застава в кимоно на каратист, вика също на помощ своите ученици и заедно побеждават и изгонват Дяволите. Спасеният Шапка признава на Бабата, че не е знаел за заплахата, защото никой не е говорил с него за това...


 

   Главното послание на представлението е призив отправен към всички възрастни, а предимно към родителите, да разговарят с децата си. Това е молба за разговор, който е основата на един добър контакт с детето, защото позволява да се опознае неговия свят, очаквания и мечти, но също неговите проблеми и съмнения. Разговор, който сближава и защитава от рискови поведения, опасни за здравето и живота на младия човек. Разговор, за който е необходимо само просто ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО. Именно за това говори финалът на спектакъла, когато всичките му герои, танцувайки, пеят на събраните зрители - родители: "Вземи ме, вземи ме на ръце, нищо друго не ми трябва... Връщай се вкъщи, бързо се връщай! Кое е по-важно - аз или работата?"

   ...На варшавската премиера публиката ръкопляска на актьорите изправена на крака, имаше бисове, имаше дори сълзи на вълнение... И, със сигурност, много гушкане и вземане на ръце после, по домовете... Мю­зикълът "Червената шапка" беше наистина голямо приключение - и за мал­ките актьори, и за зрителите, и чрез тази емоционална среща на едните и дру­гите. Това, което е в него необикновено, е също огромната ангажираност на младите актьори (всичките участници на лагера!) в създаването на зрели­щето, показващо последствията от липсата на контакт между близките хора, а също така и фактът, че той се е родил в завършена форма за по-малко от две седмици... Той потвърждава правдивостта на тезата за профилактичната работа чрез творчество и съвместно действие.

Pin It

АркА, брой 6, март 2006 г.

АркА

брой 6, март 2006 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на възпитаниците на

Центъра по трудова терапия "Вяра и надежда" във Варшава.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”