ИГРАЧКАТА:

 ТЕРАПИЯ, СИМВОЛ, ТОПЛИНА, ДОБРО...


   Представяме на читателите на "АркА" избрани текстове, наградени в послед­ните две издания на конкурса "Моята играчка". Специалната профи­лактична категория на този кункурс поставя на участниците задачата да направят играчка - камила (някои от тях виждате на снимките), а допъл­нителна задача е придружаващият я литературен текст, който изяснява символиката на камилата като атрибут на трезвеността. Конкурса орга­низира от 15 години (а от 3 години като международно мероприятие, също и с българско участие!) Младежки културен дом "Охота" във Варшава, а про­филактичната категория функционира в него от 5 години. Камилите, събра­ни в резултат на провеждания всяка година конкурс, се предават на клу­бовете за взаимопомощ и там се продават на колекционери по време на раз­лични въздържателски мероприятия, а получените по този начин пари се предназначават за помощ на деца от алкохолни семейства (например за фи­нансиране на терапевтични лагери). Това допълнително придава на кон­курса "Моята играчка" още едно профилактично измерение.

   Не е за пренебрегване и една друга, сравнително по-нова (от 2 години), категория на конкурса - терапевтичната играчка. Тук децата трябва да проектират и изработят играчка, която в нещо може да помогне на друго дете, да му помогне да се справи с някакъв проблем, да му облекчи стра­дание и т.н. Към играчките задължително се прилагат и описания на тях­ното терапевтично действие и начин на употреба. Отдавна вече умните хора в Америка и не само там са открили, че най-незасегнати от зависимости или други заплахи на съвременната действителност са тези млади хора, които сами помагат на другите. Честно казано, всяка една, дори най-обикновена играчка може да има терапевтичен потенциал, но ако допълнително принуждава автора да се замисли за начина, по който би искал да помогне на друго дете в някакъв проблем или страдание, нейното терапевтично действие става двупосочно...

     Трябва да добавим, че голяма част от конкурсните играчки (предимно най-хубавите) се подаряват всяка година на малките пациенти от един голям крайваршавски институт - Център за здравето на детето - по време на интеграционно мероприятие, провеждано всяка година за болните деца около 1 юни. Така че те наистина стават терапевтични...

     Желаещите да се включат или да получат повече подробности каним да пишат (на български, руски, полски, английски или немски) на адрес:          mdkochota@yahoo.com или на адреса на "Арка".

 

   Камила - символ

   Камилата е космополитен бозайник, за който много интересни инфор­мации можем да намерим във всяка енциклопедия. Но от всички тези информации тук е важна само тази, че заради специфичното си телосло­жение и произтичащите в гърбиците метаболични процеси, тя може много дълго да не пие и затова може да живее при високи температури, в пусти­нята.

   Направо е невероятно, как камилата може да издържи без пиене толкова много време! Именно затова тя е станала символ на Анонимните алко­холици... Защото ТЯ МОЖЕ да не пие, следователно за тези, които искат да не пият, е станала символ на издръжливостта и стремежа към целта. Просто един непосредствен символ на въздържание. Защото камилата не употре­бява вода, а тези хора - алкохол. Алкохол, който може да стане (и, за съжа­ление, много често става) причина за болка, депресия (на пиещия и на близ­ките му), а дори и за смърт. Алкохолиците могат да умрат, те страдат и при­чиняват страдание на други хора, отдалечават се от тях, не слушат добри съвети, стават неприятни, некултурни, просто съвсем различни, по-лоши... За съжаление, все повече млади хора, само на по десетина години, започват да опитват и стават зависими от алкохола... После, макар че са умни, от добри семейства, се озовават на дъното... Остава да попитаме - СТРУВА ЛИ СИ? Според мен НЕ, но помислете сами, преди да стане късно.

   Но някои от зависимите хора се опитват да променят нещо, започват да разбират, че постъпват лошо... Търсят нещо, което да им помогне. Затова толкова са важни клубовете на Анонимните алкохолици. Там хората полу­чават помощ. Раждат се отново.

   И често се случва, че такива хора започват после да събират... фигурки на камили. Защото те са чудесни и най-адекватни символи на АА.

   Затова всеки, който иска да се промени, би трябвало да носи винаги със себе си някаква малка "гърбушка". Особено, когато го изкушава чашката... Нека камилите, заедно с гърбиците си, носят помощ на хората, които се нуждаят от подкрепа... А ние, преди да посегнем към бутилката, нека да по­мислим, не е ли по-добре да помагаш, отколкото да търсиш помощ?

   Надявам се, че и моята камила, както и другите от този конкурс, ще да­дат нещо на този свят, ще му помогнат да стане по-добър...

 

Александра Пясецска, 12 год.

 Основно училище № 10, Варшава

 

ПРИКАЗКА...

 

   Това било много, много отдава. Толкова отдавна, че животните все още са разбирали човешка реч. И дори сами са можели да говорят на човешки език. В покрайнините на едно малко село живяло едно семейство. Роди­телите и двете им малки дечица. Баща им злоупотребявал с алкохол. Всеки ден се връщал вкъщи пиян. Горките деца се молили татко да не го прави повече. Той им обещавал, но пристрастието било по-силно от молбите и пла­ча на децата.

   Една студена и снежна зимна вечер бащата, падайки, газил в снега. Той се опитвал да се добере до вкъщи. С мъка отворил вратата и се свлякъл на земята. Това била последната му нощ на пода. Защото имал великолепен, пророчески сън...

   ...Вървял по улицата, хубаво облечен, до него жена му с красива раз­ноцветна рокля и весело усмихнати деца. Всичките минаващи хора били много радостни. Изведнъж той се събудил. Видял само едно мръсно, влажно жилище, от което се носел плачът на децата му. Тогава много силно си пожелал, сънят му да се сбъдне.

   Неочаквано в ъгъла на тясната стая застанало могъщо животно. Това била камила, която проговорила на бащата:

   - Съвземи се, спаси своето семейство, което толкова те обича. Аз ще ти помогна. Трябва само много да го поискаш и да престанеш да пиеш. Тогава за теб и твоето семейство винаги ще грее слънце. Всеки ден ще ядете пресен хляб с масло, ябълки и винаги ще бъдете заедно...

   Сутринта, когато бащата отворил очи, видял същата сива действителност и препълнен от жажда, посегнал към поредната бутилка. Изведнъж бутил­ката се променила в камила и проговорила: аз мога да не пия, и ти също можеш. И така ставало всеки път, когато бащата посягал към питието си. Много се мъчил, но му помагали усмивките и радостните игри на децата му. Намерил си работа. Построил хубава къща, в която всички живяли щастли­во. А в памет на това чудо на централно място в дома им досега стои играчка - камила, като отражение на онази камила, която ги спасила от гибелта. Бащата разказва на всички за този чуден "гърбушко" като символ на трезвеността.

 


 

 ПОДАРЪЦИ

 

За мама

- в нашата градинка

пролетни цветя,

в очите й никога вече

 да няма сълза.

 

За татко

- ветрецът, който вечер

 в градината се смее,

 затова, че си живота

в кръчма вече не пилее.

 

За Гърбушко

-сред пустиня дар – вода

за тъй много чудеса,

затова, че е символ на трезвеността, че където мине, вкъщи цъфва радостта.

 

 Паулина Рошинска,

 5 клас Основно училище в Длугошиодло

 

 ШАЛЪТ

 

   Господин Лешек от няколко месеца живееше съвсем сам. Никой не го посещаваше. Не винаги е било така. Нали той има съпруга и дъщеря Дорота. Но той не помнеше, кога за последен път им се е обаждал, кога са били заедно на разходка.

   Той знаеше, че така е станало заради неговото поведение. Той пиеше много и му се случваше да се връща вкъщи много късно, а в последно време почти винаги беше пиян...

   Дорота тогава обикновено спеше, а жена му го гледаше през сълзи.

   Той помни, кога държеше в една ръка пътната си чанта, а в другата ръчичката на Доротка. Нямаше тогава даже сили да се наведе и да целуне дъщеричката си, да се сбогува с майка й... Когато си замина, започна да пие още повече.

   Дойде Коледа. Телефонът звънна няколко пъти. Лешек не вдигаше. В стая­та му беше много студено. Той сгушен и премръзнал лежеше на леглото. Забеляза, че някой влиза в стаята. Изведнъж усети на бузата си целувка и нещо много мило, пухкаво на врата си. Пак заспа. Събуди се чак призори. Продължаваше да чувства топлина на врата и раменете си. Това беше красив вълнен шал. Беше трудно да се определи цвета му, напомняше пясъка от пустинята. На ръба на шала забеляза избродирания силует на камила. На масата намери малко листче. Дорота му пишеше, че камилата е лю­бимото й животно. Че е много смела, издръжлива, силна. Въпреки голямата жажда може да не пие много дни. Затова е символ на трезвеността. Че тя много би искала и той - татко й - да бъде силен и последователен.

Господин Лешек разбра, че не е заг­убил все още лю­бовта на своето дете. Трябва обаче отсега да започне да постъпва така, както любимото животно на дъщеря му.

 

Катажина

Пасек, 4 клас

Основно училище

в Длугошиодло

 

 

 

ПРОФИЛАКТИЧЕН МЮЗИКЪЛ

"ЧЕРВЕНАТА ШАПКА ИЛИ РАЗГОВАРЯЙ

ПОВЕЧЕ С ДЕТЕТО СИ"

 

   Този музикален спектакъл е възникнал през август 2005 по време на профилактично-артистичния младежки лагер в Света Липка, в рамките на държавната кампания "По-близо до себе си - по-далеч от наркотиците" в ре­зултат на две седмици съвместна работа на учители и няколко десетки участници в лагера. Той представлява доста свободна, осъвременена адап­тация на известната приказка за Червената шапчица. Предпремиерата му се е състояла в двора на старинния манастир в Света Липка и е била приета с ентусиазъм от локалното общество.

   На столичната премиера на 1 октомври в кино "Охота" дойдоха също многобройни зрители - предимно родителите на младите актьори, за които главно е предназначено посланието на спектакъла. Имаше също почетни гости от Полското дружество за противодействие на наркоманията и мест­ното Отделение по въпроси на зависимостите на Социални грижи, което беше също партньор на начинанието, като спонсор на костюми и декори.

   Няколко встъпителни думи и - започва се.

   Червената шапка върви из гората (впрочем - този път това е съвременно момче, с червена шапка с козирка). Изведнъж среща Дяволите (по-скоро -красиви и изкусителни Дяволици), които се оказват много симпатични, приказват с него, а даже го черпят с вълшебния "еликсир на смелостта", след употребата на който става толкова радостно и хубаво, цялата гора -Дърветата, Храстите и Цветята (играни от големи, по-малки и съвсем малки деца - танцьори) - започва да танцува, всичко кръжи... Кеф!


 

   Разбира се, съгласно с приказната фабула изведнъж се показва Вълкът... Не! Два еднакви Вълка! (Нашите близначки от лагера.) "Защо аз виждам двойно?" - чуди се Шапката. Но вълците, дори и да са два, изобщо не му се виждат страшни, еликсирът действа! Даже обратно - Вълците се страхуват: "Да бягаме, той е лош и опасен!" - викат и бягат при Бабата, за да я пре­дупредят за опасната метаморфоза на внука й. А той през това време среща различни групи от хора, които се опитва да придума заедно да опитат вълшебното вещество. Но никой не иска! Не искат Умниците, понеже слушат мама, и не се целуват с пияните, защото те ужасно смърдят. Не искат рапърските момчета, защото, както скандират: "Ние от химия не се нуждаем, без нея се разбираме, без нея си играем!". А Спортистите - като спортисти, ясно е, че си имат други цели и други страсти... Червената шапка е разочарован и самотен. Но вече търчи на помощ алармираната от Вълците Баба (играна от инструкторка по карате), която сваля халата и очилата и не­очаквано застава в кимоно на каратист, вика също на помощ своите ученици и заедно побеждават и изгонват Дяволите. Спасеният Шапка признава на Бабата, че не е знаел за заплахата, защото никой не е говорил с него за това...


 

   Главното послание на представлението е призив отправен към всички възрастни, а предимно към родителите, да разговарят с децата си. Това е молба за разговор, който е основата на един добър контакт с детето, защото позволява да се опознае неговия свят, очаквания и мечти, но също неговите проблеми и съмнения. Разговор, който сближава и защитава от рискови поведения, опасни за здравето и живота на младия човек. Разговор, за който е необходимо само просто ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО. Именно за това говори финалът на спектакъла, когато всичките му герои, танцувайки, пеят на събраните зрители - родители: "Вземи ме, вземи ме на ръце, нищо друго не ми трябва... Връщай се вкъщи, бързо се връщай! Кое е по-важно - аз или работата?"

   ...На варшавската премиера публиката ръкопляска на актьорите изправена на крака, имаше бисове, имаше дори сълзи на вълнение... И, със сигурност, много гушкане и вземане на ръце после, по домовете... Мю­зикълът "Червената шапка" беше наистина голямо приключение - и за мал­ките актьори, и за зрителите, и чрез тази емоционална среща на едните и дру­гите. Това, което е в него необикновено, е също огромната ангажираност на младите актьори (всичките участници на лагера!) в създаването на зрели­щето, показващо последствията от липсата на контакт между близките хора, а също така и фактът, че той се е родил в завършена форма за по-малко от две седмици... Той потвърждава правдивостта на тезата за профилактичната работа чрез творчество и съвместно действие.