A- A A+
fShare
0
Pin It

 

НАШИТЕ КНИГИ

 

   Представяме на читателите на "Арка" два фрагмента от една необикновена книга (от началото и от края й), възникнала от електрон­ните писма на две съзависими жени, които се срещнали на форум на доверие в Интернет, и които няколко месеца си писали за своите проблеми, поддържали се взаимно. От тези мейлове се роди тази книга - важна, умна, полезна за тези, които страдат заради зависимостта на любимите си хора. С радост информираме, че книгата вероятно има шанс да се появи скоро и на български език.

 

Агниешка Весоловска, Анна Вашилевска-Шпиох:

 

@ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ

 

   Здравей!

   Казвам се Анка, жена на алкохолик съм и вероятно се нуждая от помощ....

В началото всичко беше горе-долу добре. Мъжът ми си купуваше бира само от време навреме, не се напиваше. Роди ни се дъщеричка. А бирите ставаха все повече. Започнаха да се появяват и по-силни напитки. Първа нощ, когато той не се върна вкъщи. След нея поредните. Няколко седмици условно въздържание, преплитащо се с няколкодневни запои. (...) Обеща­ваше, че ще престане, но продължаваше. Аз през това време завърших висше образование. Преди половин година родих втора дъщеря. Мъжът ми все по-рядко можеше да бъде видян трезвен...

 

   Не е важно, какво става в нашите отношения с мъжете ни, какво става или ще става със самите тях, важното е, че сме придобили сила да живеем. Както и сила да вземаме важни решения. Ще ги вземаме до края на живота ни. Понякога ни е тежко. Живеем с гърбицата, която току виж ни прираства към врата. Тази гърбица е нашето минало - нашето и на мъжете ни. Семей­ствата, корените... Отгоре хартиена картинка, хубава. Отдолу изгоряла земя, червеи и студ.

   Когато пишех мейлове на хора като мен, понякога тези горки хорица ме питаха, какви квалификации имам, за да им говоря от позицията на авторитет. И какво ми дава право за това, а? Това право ми дава фактът, че съм жива, че по някакво чудо все още съм нормална, че от морето на лудост­та успях да се изкача на моя личен остров на нормалността. Понякога някой пак ме бута във вълните, но аз ще изляза, ще изляза на брега и ще крещя, ще хуля всички и всичко, защото все още съм жива! И това са моите невероятни, неповторими, най- добри компетенции! Нищо, че изглеждам като че ли някой ме е стъпкал - аз съм тук и няма да престана да бъда! ! !

   Благодарение на себе си, на писмата ми, на нашата кореспонденция, нашата книга, благодарение на това, че, без да се познаваме, се запознахме -живеем. ЖИВЕЕМ. Благодарение на Анка аз успях да наплюя на отчаяния ми мъж в шапката и да му кажа, че нямам намерение да му постилам неговото дъно, за да му е меко. Можах да си позволя да му кажа "Вън!". Тя ме научи на това - жената, която се обърна към мен с молба за помощ. За разбиране. Жената като мен.

Агниешка

fShare
0
Pin It

АркА, брой 6, март 2006 г.

АркА

брой 6, март 2006 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на възпитаниците на

Центъра по трудова терапия "Вяра и надежда" във Варшава.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”