A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ХОРАТА ПИШАТ...

 

РЕАЛНО И ВЪЗМОЖНО. ТУК, В БЪЛГАРИЯ

 

   Здравей, "Арка"!

   Казвам се Желяз Андреев, на 30 години съм, от София. Темата, за която Ви пиша, е може би малко преекспонирана в пуб­личното пространство, но все така неясна и болна. Нека Ви разкажа.

   Роден съм в актьорско семейство, самият аз съм музикант, но по едно или друго стечение на обстоятелствата от рано започнах да експеримен­тирам с наркотици. Това, разбира се, предизвика тежка форма на зави­симост и се превърна в най-страшния ми кошмар. Това продължи 10 годи­ни. Търсих различни начини, в чужбина и у нас, медикаментозно и хоме-опатично - опитах всичко. Най-накрая бях достигнал до абсолютен емо­ционален и психологически крах, социална деградация и духовна неспо­собност, бях на ръба на смъртта. Тогава взех истинско решение и осъзнах, че решението за това, да спра, е само и единствено в мен. За пръв път про­явих смелост да конфронтирам себе си и да застана достойно пред собстве­ния си проблем.

   Тогава се случи чудото в моя живот, благодарение на 12-стъпковата програма и Анонимните Наркозависими в България, лека-полека, на при­ливи и отливи, вече пета година съм чист, не пуша, не пия, не употребявам никакви заместители и водя пълноценен и истински начин на живот. Имам чудесна жена и прекрасен син, които са реален Божи дар в моя живот.

   Но не това е основното, за което искам да Ви пиша.

   Водени от мисълта, че зависимостта е много сериозен проблем, не само за мен, но и за много други български момчета и момичета, а също така от съзнанието, че нашата страна е "девствена" по отношение на този проблем, водени и от желанието за духовна подкрепа, аз и жена ми, заедно с малък екип от професионалисти, създадохме социално-рехабилитационна програ­ма, която се провежда в село Буново, по образец на съществуващите такива в Европа и по света.

   През последните 3-4 години работих в различни програми за помощ и ле­чение на наркозависими: Защитени жилища към Националния център по наркомании, Дневен център и други. Така мисията в живота ми се изкрис­тализира в идеята, че съм длъжен да споделя и дам личния си опит и на други страдащи. Разбира се, обучавам се за това, също и в чужбина: участ­вах в няколко семинара, организирани в рамките на Регионалната програма "Alcohol& Drug" на Фондация "Стефан Батори", изкарах стаж в отделение за зависими във варшавския затвор (програма "Атлантис"). Получихме лиценз за работа от министерството и се стараем да достигнем световните стандарти в областта, но това не е достатъчно. Предполагам, че ще се съгла­сите, че подобни дейности са почти невъзможни без морална и духовна подкрепа. Заедно с жена ми дълго време обмисляхме идеята за професи­онална помощ на зависими и най-накрая бяхме принудени да продадем жилището, в което живеехме, за да можем да работим.

   Посланието, което можем да дадем на хилядите страдащи в България, е, че лечението е реално и възможно тук, в България.

С уважение,

 Желяз и Галя

fShare
0
Pin It

АркА, брой 6, март 2006 г.

АркА

брой 6, март 2006 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на възпитаниците на

Центъра по трудова терапия "Вяра и надежда" във Варшава.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”