ЗАГАСЕНАТА ЗАВИНАГИ ЦИГАРА

Кой си ти? И защо дойде неканен?!

Намираш вратата непритворена

и отново влизаш, макар и с образ променен.

Нима си мислиш.че не те познавам

и не знам защо дошъл си!

Играта искаш да повториш

и режисираш по-различно.

Макар и тъй маскиран и измамлив,

аз те знам от последния привкус

на нещо така забравено

и в далечно минало оставено...

Е, няма да се лъжем - вече се знаем,

но  прокуждам  те  сега и  вратата си добре

затварям

завинаги

за теб -

цигарен дим с вкус на хероин!

На мама

Бързаш! Нямаш време, дори за любимите неща!

Преследваш своите цели, без да мислиш за това,

че вместо да се приближават - все по-далечни

стават те. И детето, което ти остави само с мече

да заспи, как намери го след време - далечно,

надалече, заспало между куп игли...

Закъде бързаше тогава, защо до него не остана?!

То искаше само приказка да прочетеш

и да бъде прегърнато от мама.

Д. Шиварова