Здравейте! Казвам се Йоско, на 46 години съм и съм трезв алкохолик. Не съм пил дори и капка алкохол от 26 октомври 1992 година. В момента живея в Австралия, но иначе съм българин. Тук, в Австралия, благодарение на организацията на Анонимните алкохолици и на Висшата сила, аз наме­рих изход за моя проблем с алкохола. Ето я и моята история.

   Израснах в България, в малко миньорско градче дълбоко в Родопите. Спомням си колко шумно и весело беше там в детството ми, специално през празничните дни. Всички пируваха, свиреше музика, пееха певци, а децата играеха или танцуваха. Мечтаех си тогава и исках да бъда като тях, да мога да пия и да пея.

    Всъщност аз нямах и представа, че над това малко градче царуваше спотаена депресия. Както баща ми, така и почти всички останали мъже от града, работеха в старите рудници край река Ерма. Постоянно се носеха слу­хове за срутвания в мините и за жертвите от тези аварии. Баща ми пиеше тежко, до безумие. Много се плашех от него, специално когато беше пиян, той ставаше много агресивен. Винаги се чувствах различен, минаваше ми през ума, че може да съм осиновен.
   На забавите се чувствах много неудобно. Нуждаех се от кураж, за да поканя момиче да танцува с мен. Не можех да приема, че някое момиче ще ми откаже. Забелязвах, че момичетата ме отбягват или пък си въобразявах, че е така. Затова предпочитах да не танцувам, за да спестя това смущение. Липсваха ми увереност и самоуважение.

   По-късно открих магическата сила на алкохола, който ми вдъхна надежда. Когато изпивах по една чашка или две, добивах ново само­чувствие. Можех дори да гледам всеки в очите, не се плашех от никого и от нищо. Бях сигурен, че съм намерил отговора за моя проблем. Една или две чашки мастика и всичко беше наред. Бях изпълнен от нови приятни чувства, пиенето ме тонизираше. Не се плашех и не се срамувах и не ми пукаше да се провикна в дискотеката към някое момиче: "Я не се цупи, а идвай тука да танцуваме!".

   Алкохолът започна да контролира моя живот. Но колкото получавах от него, толкова повече той ми взимаше и накрая започна само да взима.

   Изчезна онзи магически ефект от алкохола. Пиех прекалено много и за­почнах да се излагам. Превръщах се в злодей, какъвто не знаех, че съм дотогава. У мен се затвърди омразата към самия себе си. Не можех, а и не исках да се погледна в огледалото.

   Бягах от реалността с помощта на герои от Холивуд. След някой добър филм аз си представях, че съм неговият герой, и го имитирах. Не можех да си представя живота без алкохол. Моето поведение стана непоносимо. Не можех да се задържа на едно място, след поредния скандал си събирах парцалите и потеглях на някъде. По този начин обиколих Европа и стигнах до Австралия. След две години в Австралия имах чувството, че съм по­паднал в капан. Нямах представа, че това е началото на един кошмар, изпълнен с горчива мизерия. Положението ми се влоши, след като алко­холният ефект върху мен изчезна. Продължавах обаче да пия, защото не знаех какво друго да правя. Бях напълно зависим и не можех да си помисля за живота без алкохол. Такъв живот ми изглеждаше ужасен и чудовищен. Мислех си, че тези чудовища ще ме преследват ден и нощ до полуда. Станах неспособен за нищо, живеех, само за да пия. Нямах семейство или приятели. Фантазирах за прителката ми, която ме беше изоставила няколко години преди това. Ревнувах всички сполучили хора, завиждах на техните семейства и постижения. Потаен гняв ме ядеше постоянно. Накрая рухнах напълно.

   Загубих воля да живея. Мисълта да сложа край на живота си обаче ме плашеше, бях станал голям страхливец. Плашех се от собствената си сянка. Предпочитах да умра пиян, докато спя. Не можех повече да понасям физическите и духовни страдания. Неуспешно пробвах няколко пъти да сложа край на живота си. Не исках и не можех да живея повече по този начин. Бях попаднал в клопка, от която не виждах изход.

  Запознах се с приятели, членове на Анонимни алкохолици, които бяха дошли да ме посетят в болницата. Предложиха ми да ме придружат и заедно да отидем на сбирка на АА, която се провеждаше в същата болница, където бях на лечение. Нямах никаква представа, за какво ми говорят тези хора. Те обаче ми разказаха своите истории, много подобни на моята. Те били в същото положение като мен и дори лежали в същата болница. Стана ми любопитно и ги попитах как са успели да се спасят. Спомням си пламъка в техните очи, когато ми обясняваха за духовната програма на Анонимните алкохолици и как те са повярвали във Висшата сила.

   Аз се влюбих в АА от първата ми сбирка, която бе на 26 октомври 1992 година в CanberraHospitalACT. Там се изпълних с нова надежда и воля за живот. Нуждата от промяна стана най-важното нещо за мен. Липсваше ми опитът как се живее в трезвост. Бях толкова зависим от алкохола, че не знаех как да живея без него. Всичко ми изглеждаше ново и непознато. Много ме беше страх, че няма да успея. Затова намерих смелост да помоля един от членовете на АА да стане мой спонсор. Той притежаваше необяснима за мен сипа, която исках да имам и аз. Моят спонсор ме успокои, че и аз ще успея, ако положа усилие и приема принципите на АА като напътствие за промяна и нов живот. Той ми помогна да видя и приема себе си, точно какъвто бях в онзи момент. Заедно работихме по 12-те стъпки, които АА предлага като програма за възстановяване.

   Аз със сигурност мога да кажа, че АА спаси моя живот, след като ме запозна с Висшата сила, която извърши и продължава да върши чудеса с мен. Искам да ти предложа на теб това, което ми бе предложено на мен: Пробвай нашия начин на живот, ако не ти харесва, винаги можеш да се върнеш към бутилката. Опитай да се молиш на Висшата сила в продължение на 30 дни, ако няма промяна, нищо не си загубил! Аз пробвах и резултатът бе отличен, затова продължавам да се моля и да ходя редовно на сбирки на АА, за което съм много благодарен.

Йоско