A- A A+
Pin It

 

ЧУДЕСАТА СА ВЪЗМОЖНИ

 

   Здравейте, казвам се Тодор, на 48 години съм и съм алкохолик, но не съм слагал и капка алкохол в устата си от 14 август 2002 година.

   Запознах се с алкохола през втората ми година в казармата. В началото той ми действаше много добре - правеше ме по-смел и ми помагаше да об­щувам по-лесно с околните.

   Това продължи 5-6 години. Когато пийнех, се чувствах по-отворен, по-лесно се запознавах с момичета и излизах на срещи с тях, по-лесно се справях с работата си и изобщо с живота. Алкохолът премахваше задръжките ми и повдигаше иначе ниското ми самочувствие.

   Затова много скоро започнах да пия и сам да си "подлагам", и то още от сутринта. Нямах и 30 години, когато разбрах, че съм станал роб на алкохола, и без него вече изобщо не мога да живея, защото от сутринта треперех и ми ставаше лошо.

   Потърсих помощ и тръгнах по разни лекари. Надеждата ми обаче беше, че след като ме полекуват, аз ще мога отново да пия, но по "друг" начин. Всъщност хем си признавах, че имам проблем с алкохола, хем дълбоко в себе си нямах никакво намерение да се откажа от него. Когато един доктор ми повтаряше фразата "веднъж алкохолик, цял живот алкохолик", аз се дразнех и си казвах, че това не се отнася за мене. Признавах си, че имам проблем с алкохола, но думата "алкохолик" ми беше много неприятна. Въобразявах си, че когато пийна, никой не ме усеща, че съм на градус. Трябваше да мине време, докато се отърва от тази заблуда и си дам сметка, че колегите ми и близките ми са знаели доста отдавна за моето пиене, още когато аз съм си мислел, че това е моя тайна. А хората около мен мълчали, за да не ме обидят, защото им било неудобно или просто защото смятали, че това не е тяхна работа. Мълчали пред мен, но зад гърба ми коментирали.

   Ходих по лекари, лежах и в клиника, ходих на психотерапия, ходих на иглотерапия, пих всякакви лекарства, но положението ставаше все по-лошо. Успявах да се спра за месец-два и след това отново влизах в запой. Всеки следващ запой беше по-страшен от предишния и все по-трудно се възстановявах след запоите.

   Затънах напълно. Отчаях се и си казвах, че отърваване от това няма, за­това ще пия докато мога и накрая ще умра. Алкохолът вече не ми доставяше предишното чувство за свобода и сила. Събуждах се посред нощ или рано сутрин от алкохолен глад и с мъка прекарвах през гърлото си първите няколко глътки водка, докато ги задържа в стомаха си и по тялото ми се разлее познатата приятна топлина. След което се унасях пак в сън и после отново се събуждах треперещ. Живеех като в мъгла, не си спомнях какво съм правил по няколко дни, датите и часовете ми се губеха.

   Взимах непрекъснато отпуски и болнични. Наказаха ме с последно предупреждение за уволнение, но все още в службата някак ме търпяха. Съпругата ми не издържа и отиде да живее при родителите си.

   Малко преди това бях попаднал на сбирка на Анонимни алкохолици. Отидох там обаче не толкова по свое убеждение, колкото да угодя на близ­ките си и да им покажа, че правя нещо по въпроса. Затова първоначално АА не ми помогна особено. Продължавах да влизам в тежки запой, а във времето между тях се тъпчех с успокоителни от рода на диазепана и посте­пенно станах зависим и от тези ужасни хапчета. Те спираха треперенето ми и ме караха да се чувствам добре, но когато не ги вземех, отново започвах да треперя. А трябваше да взимам все по-големи количества от тях, защото иначе не ми действаха.

   Бях чел програмата на Анонимни алкохолици: 12-те стъпки, както и кни­гите "Живот в трезвеност" и АА ВigВоок. Бях ги чел, но не се бях опитал да изпълнявам предложеното в тях. Въпреки това, в редките периоди на просветление, някак вътрешно усещах, че ако нещо ми помогне, то ще бъде именно програмата на АА.

   Алкохолът ме размазваше все повече. Бях загубил приятелите си, загу­бих всичките си интереси, деградирах все повече и повече. След поредното смесване на хапчета и водка съм бил на косъм от смъртта. Когато излязох от комата и дойдох на себе си, разбрах, че няма да има следващ път, че нещата са стигнало до края, и оттук нататък трябва да направя избор между живота и смъртта.

   В последните 2 години бях спрял да ходя и на Анонимни алкохолици. Тогава се върнах на сбирките на Анонимни алкохолици. Бях решил, че, ако трябва, ще жертвам всичко друго, но ще се отърва от алкохола. Този път се хванах сериозно с 12-те стъпки и с "Живот в трезвеност". Първите седмици не правех нищо друго освен да чета тези две книги, да размишлявам върху тях и да ходя на сбирки. Беше ми много тежко, защото физически се чув­ствах зле, а бях изпълнен със страхове, с чувство за вина, с угризения и срам. Но продължавах да се занимавам със стъпките и да ходя на сбирки. Посте­пенно нещата започнаха да се подобряват - зрънце по зрънце, сантиметър по сантиметър, час след час, ден след ден.

   Днес живея сух и щастлив. На моменти и на мен самия това ми изглежда невероятно. Открих един нов, прекрасен живот. Животът на свободния човек, който сутрин се събужда със свежа глава и не се чуди откъде да на­мери пари за водка и къде да се скрие, за да дръпне няколко яки глътки направо от бутилката. Възстанових семейството си, възвърнах уважението на приятелите си и най-важното: възвърнах си самоуважението. Благода­рение на програмата на АА и на приятелите от движението ценностите ми се подредиха по съвсем нов начин. Както се казва в една от нашите книги за един възстановяващ се в АА алкохолик: "той си е съвсем същият и в същото време е станал съвършено различен". И с мен е точно така: аз хем съм същият човек, хем съм напълно различен от предишния. Днес много малко неща могат да ме извадят от равновесие или да ме изплашат. А ако все пак се случи, то е за кратко.

   Всеки от нас, алкохолиците, в определени моменти е спирал да пие. И след това е започвал отново. Затова си мисля, че да се спреш е само първото и необходимо условие, но дългият път започва оттам нататък. За да "съборим старата крива къща и на нейно място да построим нов и красив дом". За да не се върнем отново към бутилката и за да не се чувстваме нещастни, че не можем да пием.

   Убеден съм, че кариерата, богатството и престижът може и да са хубави неща, но никак не са толкова важни. Защото много по-важно е човек да живее в разбирателство със себе си и с околните. Единствено тогава можем да се чувстваме истински щастливи. Поне с мен стана така. С мен стана чудо. А чудесата са по силите единствено на Бог, кой както Го разбира. Как тогава да не вярвам в Него!

   Опитайте и вие! Елате при нас! Ако не ви хареса, винаги сте свободни да се върнете към бутилката.

 


Тодор

 

Pin It

АркА, брой 6, март 2006 г.

АркА

брой 6, март 2006 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на възпитаниците на

Центъра по трудова терапия "Вяра и надежда" във Варшава.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”