A- A A+
fShare
0
Pin It

 

          II. Надежда, вяра, любов...

     Здравей, Арка!

     Доста отдавна искам да споделя с Вас пътя, по който минах, за да стигна до създаването на къща “Ново Начало”. По професия и по призвание съм социален работник. Oще докато учех в Бургаския Университет, се сблъсках с проблема наркомания, и то “очи в очи”, както се казва. Тогава бях омъжена, работех в частния сектор, а съпругът ми беше с доста добри позиции в обществения живот – бивш основател и създател на местния районен съд, а по онова време беше адвокат на свободна практика. Общо взето представлявахме едно нормално семейство според общоприетия начин на живот. ДОТОГАВА. Разбрах, че синът ми пуши трева и в семейството започнаха разговори за последствията, до които води редовната употреба на марихуана, но резултатът беше прибирането му вкъщи “надрусан “ с няколко паркизана и няколко бири – за капак!!! Дотогава за наркоманията и нейните последствия бях чела само в книгите – годината бе 1997 и синът ми бе тринайсетгодишен. Сподели, че е опитвал хероин и кокаин, но не са му харесали. Аз исках синът ми да не се друса и мъжът ми да не пие, но тогава не се и замислях дали и те искат същото?!? Всеки в семейството правеше каквото си искаше и не се интересуваше кой, кого и с какво наранява другите и по какъв начин иска да привлече вниманието върху себе си. Аз ходех в Националния център по наркомании и алкохолизъм, за да търся начини и методи да се справям с последствията от употребата за семейството ми, ходех и на фамилна терапия, какво ли не направих, търсейки “панацеята”, която щеше да реши проблема. Правех и неща, с които не можех да се гордея. Също започнах да си пийвам, всяка вечер поне 50 грама алкохол. Чувствах се безсилна и слаба. Бях изгубила контрола. Бях съзависима. Сега разбирам, че това са били техните начини да поискат да бъдат оставени, те да вземат решение и да носят отговорност за собствените си постъпки. Разбрах, че аз не мога да решавам вместо тях и заради тях. Няма да се оплаквам през какъв ад минахме всички и каква цена заплати всеки един от нас, по-важното е, че сега, в настоящия момент големият ми син учи в престижен университет специалност “финанси и за­стра­хо­ване”, работи, за да се са­моиздържа, и е ща­с­т­лив, че ве­че сам преодолява жи­тей­ски­те перипетии.

     Сега е 2006 г. Аз съм раз­ве­де­на, имам още един син, ве­че на 3 го­динки, и още ед­но създание: фон­да­ция “По­со­ки 2005”, чиято основна цел е лечение и въз­ста­но­вя­ва­не на за­висими и техните се­мей­ства, под­по­ма­га­не ре­со­циа­лизацията на ре­ха­би­ли­ти­ра­ните лица и по­ви­ша­ва­не­то на ин­фор­ми­ра­ността на гра­ж­даните за со­циал­но-икономическите стан­дар­ти и закони не само в Ев­ро­пей­ския съюз, а и в световен мащаб, от­носно зависимостите и зависимите поведения. Няма да Ви губя времето с описване на трудностите и несгодите, през които минахме, за да стигнем дотук, предпочитам да Ви разказвам за успехите, които постигнахме, защото именно те дават надежда на тези, които здравеят, те носят вяра, за да не престават да се борят, и любов, за да се учим да даваме – тогава ще сме най-богатите хора на света!

     Идеята за създаването на “Ново Начало” датира отпреди четири години – не вярвах, че наистина ще ни отнеме толкова време, но за всяка една стъпка от програмата трябваше да преминем през всички възможни и невъзможни препятствия, за да я ценим, за да може целият екип и всеки един, който е успял да се докосне до нея, да я усети. Говоря в множествено число, защото губейки алко-нарко-семейството си, намерих това, което търсих – да живея в мир със себе си, да живея в мир с човека, който ми помогна да се изправя на крака, и да помагамe на други деца и семейства попаднали в подобна ситуация. Аз работя с родителите на зависимите – толкова болка и страдание има в тях и огромно желание те да решават проблемите на синовете си и те да търсят начини за спасението им. Трудно им е да разберат, че “проблемът на да­ве­щия се е на самия давещ”, т.е те мо­гат да помагат на близ­ките си, но само в тяхното оз­дра­вя­ване – под­крепяйки ги за всичко, ко­е­то е свързано с оздравителния процес на един зависим – детокс + ре­ха­би­ли­та­ция + поддържаща про­гра­ма. За да ста­не един младеж за­ви­сим му е нужно вре­ме, за да стане “независим” – още повече.

 

Галя

fShare
0
Pin It

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”