A- A A+
fShare
0
Pin It

 

          V. ШАОЛИН-НАРКОТЕРАПЕВТИРАНЕ

     Пътят е нищо – пътища много – само пътникът осмисля имането на пътища!

 

     България е прекрасна откъм география и археология, с богати исторически и праисторически пластове – това не е тайна! В едно от многото красиви пла­нин­ски места един оздравял зависим е направил от къщата си “защитен дом за за­ви­сими от наркотици”, където да се чистят, терапевтират и ресоциализират хората, попаднали в клопката на утопичното щастие. В приятелски разговор той ми предложи да затворя веригата на мултидисциплинарния екип с духовното обгрижване на жителите там, като свещеник с опит в болничното обгрижване и преминал обучение в Полша, водено под супервизията на фондация “Ба­то­ри”! До този момент контактите ми с хора с различни зависимости бяха откъс­лечни, а дежурствата в този “защитен дом” изискваха две, три и повече дено­нощия съжителство с наркозависимите – хранене, работа, програми, баня и тоа­летна – всичко, без специални комфорти. Наистина това е предизвикателство за мнозина, особено когато мотивацията не са парите!

      В процеса на обсъждане с екипа, какви са ни ролите, се оказа, че пси­хо­лож­ката възревнува, че свещеникът ще се занимава с душите на терапевтиращите се... (?) Тя е хубава, но ревнива, а аз съм железен джентълмен – проблем за този век! Трябваше да се включа в религиозната програма там – в душеобгрижването – с нестандартен подход – достъп до човешките души чрез индиректен подход, но какъв ли?! Креативност и нормална доза лудост не ми липсват, а и доста без­сън­ни нощи се подредиха, та падна голямо мислене (дали мислих толкова много когато се жених [?], нямам спомен) и ето, Еврика!!! Открих пътя към “Шаолин-терапия на зависимостите”!

     Някога бях треньор по бойни изкуства. Работил съм и с деца и забелязвах, как децата идваха и как само за няколко месеца те се променяха, първоначално като телесни качества – сила, гъвкавост, бързина, дисциплина! Само след месец – два идваха благодарни родители, за да засвидетелстват, че буйният немирник е станал по-дисци­плиниран, учи по-усърдно (разбира се – приемах ги в залата с ученическите книжки!), че децата са станали житейски по-силни и гъвкави (те­лесно-душевна рефлексия)!

     Не е никаква тайна, че когато тренираш тялото и то става все по-силно, бър­зо и гъвкаво, същите качества се проявяват и в психиката! Самочувствието, сме­лост­та, самоуважението и самооценката се повишават. Жлезите излъчват усърд­но хормони на щастието – тялото и душата заедно се радват на любовта към жи­во­та! Радостта, че се възприемаш с все по-висока самооценка, както и че често и другите забелязват положителната промяна – всичко това води до израстване на личността – гра­див­на промяна! Какво по-добро в терапевтичната програма за наркозависими – учиш го на шпагат, а той прави житейски шпагат!

     Получи се забележително духовно обгрижване, без расо, без храм с амвон (мяс­то, откъдето свещеникът проповядва), само обръщението на младите мъже към мен – “Отец Марио”, издаваше сана ми. Всеки имаше възможност за личен раз­го­вор с мен, без да е задължен да го прави. Имаше откровени духовни спо­де­ля­ния и някои сякаш правиха плахи стъпки за сдобряване с Бог, осъ­зна­вай­ки и пре­оце­ня­вайки “кривата пътека”, която е отдалечавала битието им от все­лен­ска­та хармония.

     За религиозната програма напомняше молитвата, три пъти дневно, преди яде­не. Първите дни питах: “Ще имате ли нещо против?”, а сетне чувах де­жур­ни­ят по кухня: “Отец Марио, масата е сложена!”, и виждах изправените око­ло нея фи­гури, вперени в манджата, но уважаващи правото на молитва и благослов над нея (част от духовното израстване е да пренаредиш ценностната си система, по­ста­вяйки над храната някакви по-висши ценности). Понякога благославянето на хра­ната с молитва ставаше от член на нашето голямо буновско “семейство”, ко­е­то ме радваше повече от съслужение с най-висши епископи!

     Всеки ден, един час след следобедната почивка сядахме в кръг и раз­го­ва­рях­ме за нещата, които се случват в душите ни и извън телата ни, в рационалния или ирационалния свят – време за духовно самоосъзнаване, за духовността и Бог, който е един за всички, но ние си го възприемаме според ценностната си си­с­те­ма, “който както го разбира”. Човек създаде Бог по свой образ и подобие – не е ли весело да си жив!

Интересно е да наблюдаваш как абстинентните членове са се свили на паш­кул и хич не им е до възвишени неща, как с времето пашкулът се разтваря и започва да се включва със свое мнение. А по време на тренировки виждах как ру­ме­ни­ната по лицата, усмивките и усетът за здраве в тялото и физическо удо­вол­ст­вие без дрога се завръщат!

     Разбира се, имаше и моменти, в които трябваше да елиминирам от къщата бра­кониери на общото доверие, но така е и в живота, и в парашутизма – все на някой не му се отваря парашутът! Някои са такива блейки, че забравят, че всъ­щ­ност те самите трябва да си отворят спасителното платно (е, аз мисля да даваме пример с мъжете, имали достойнството да проявят мъжеството си на делa, а не само като заемат позата на “Мъж”)! Като заговорихме за пози, си спомних за първата поза или урок по Шаолин кемпо – поклона, който беше и първата ша­о­лин­ска инвестиция в ценностната система, преподадена в нашата зала:

     - Добре, бойци, колкото и весело да ви се струва, в залата по бойни из­кус­тва първото нещо, което всички учат, са поклоните! При влизане в залата и при ней­но напускане се покланяме, защото уважаваме мястото, в което се усъ­вър­шен­ства­ме! Вторият поклон е към партньора, с когото тренирате – показвате ува­же­ние към вашия спътник в усъвършенстването – дори вашият противник не ви е про­тивник, а помощник във вашия път на практика и усъвършенстване, затова се по­кланяйте с осъзнато уважение, а не със злоба. Третият поклон е към пре­по­да­ва­щия, треньор или отговорник за протичане на тренировката. Това не е робски по­клон. Вие не се унижавате, а из­тък­ва­те как в пътя на самоизграждането винаги има йерархия, показвайки с поклон човека, който не е нужно да седи на облак, а е достатъчно да е направил няколко стъпки по-напред от вас – проверена пътека, по която спокойно можем да напредваме!

     Тренировките не бяха тежки, защото целта на тези занимания не беше под­го­тов­ка за битка с воините на Атила. Дори и само поклоните да тренирахме, си мисля, че практиката работи. Все пак ще издам част от секретните занимания!

     След комплекс от загряване и разтягане, групата е в кръг, а аз съм в центъра. Те са с гръб към мен. Всички заемат стойката на ездач (на корейски “анън со­ги”), с юмруци на тазобедрените стави, готови за нанасяне на удар. Затворили са очи и медитират над своята сила за отблъскване на нападателя. Тук нападателят е този, който им предлага дозата – изкушението, на което е трудно, но не и не­възможно да се откаже. Обикновено то идва неочаквано и точно така аз до­кос­вам трениращите избирателно по рамото. Тогава с цялата сила на волята си и с мощен и убедителен вик “НЕ”, с удар с двете ръце напред (не половинчато с ед­на­та), те отблъскват “нападението”! В началото гласът е несигурен, викът е не­у­бе­ди­те­лен, но с повишаване на самочувствието и силата на ударите към из­ку­ше­ни­я­та стават все по-твърди! Тренирането в отблъскване на предложение за рецидив, пък ако ще и да е от най-изкусителния изкусител в залата, е добро и убедително за реалното, житейско справяне в бъдеще. Винаги акцентирах върху това, че те са там като в тренировъчна база, където ще трябва да тренират справянето навън – не просто на хотел:

     - Не е важно, колко дълго ще останете чисти тук, а когато излезнете в реал­ния живот, как ще се справяте без дрога! Тренирайте усърдно за живия живот. Не бройте дните като в казарма или затвор (всъщност всеки можеше да си тръгне, когато пожелае, вратите са отключени и някои от момчетата се предадоха), а ги изпълвайте с работа върху себе си!

     Тренировките винаги завършват с общо ръкопляскане като израз на лично удовлетворение, благодарност към останалите в групата и удоволствие от свър­ше­ната работа. Този ритуал е съществена част от тренирането на са­мо­чув­ствие­то.

     Утрините в българските планини са винаги освежаващи и предразполагащи към позитивно мислене. Но в група млади мъже, които са “затворени” месеци на­ред, без социални контакти с другомислещи, както и с жени, се случва да се появи напрежение, изблици на неудовлетворение и гняв. Тук се оказа на място една от практиките на будистите и даоиските монаси за осво­ява­не на сексуалната енергия, за изтеглянето й нагоре – със специално дишане и те­ле­с­ни упражнения – в тялото и подмладяването (лекуването) на отделни органи. Не е никаква тайна, че повечето наркозависими са с разбити бъбреци, черен дроб и т.н. Така тес­то­сте­ронът не ескалира в гняв, подтискан от невъзможността да се во­ди нормален сексуален живот, и се използва за инвестиране в здраве. Доброто време за тази практика е сутрин след тоалет и преди закуска.

     “Сан-ри” са няколко области на краката и ръцете, известни на самораите и шаолинските монаси, които ходили много пеша. Те спирали на всеки седем километра, в продължение на пет-десет минути масажирали тези енергетични точ­ки и така възстановявали бързо силите си. На практика те можели да ходят де­но­нощ­но, без да се изморят. Това упражнение, плюс акопресурното въздействие върху останалите области от тялото в седнала позиция в рамките на 10-15 минути, е чудесно зареж­да­не за предстоящия ден.

     Ободряващия самомасаж правехме след закуската и “от­кри­ва­не­то на деня”, когато обикновено те играеха детски игри от рода на “познай кой филм или ав­то­мо­бил ти подсказвам”.

     Според мен споменатият експеримент се оказа сполучлив! Тези мъже (оби­к­но­вено на възраст 20-30 години) се нуждаят от период на преосмисляне и пре­про­гра­ми­ра­не на екзистенциалните си файлове. Аз не виждам, как това може да се случи там, където няма подготвен екип и пълна програма за ежедневна работа със зависимите в такива места, където просто се образува естествената йерархия на “стария кокъл”, който е “чист” от много месеци. Духовното израстване на лич­ността не може да се осъществи ей така, без никакви усилия, стига да си чист. Това е едно от най-опасните заблуждения, което на много зависими им е по­пречило на ис­тин­ското здравеене и ги е докарало до провал, понякога фатален.

     Вече съм убеден и в безпомощността на религиозните програми, където се че­те само библията, слушат се само теми за Бог и религиозна му­зи­ка. Да, чист си, но със стеснен мироглед. Видях мъж, който е бил в такова място че­тири години, и когато заживял в реалния живот, само за няколко месеца се е върнал отново към дрогата, но този път с голямо чувство за вина и суицидни мисли.

     Израстването на личността изисква разширяване на мирогледа, на палитрата от емо­ции и чувството на радост от общуване с природата, със себе си, с различни хора, с Вселената, и тогава, развивайки се, всеки ще стигне и до Бог!

     Благодарение на тази работа, в този “защитен дом”, аз отново извадих от пе­пел­та своето кимоно – доста отесняло, необличано десетина години! На­пъл­ня­ло­то ми тяло и скованите сухожилия напомниха, че когато човек не се развива, започва да деградира, да се сковава, т.е. бавно да умира!

     Благодарен съм на покойния ми треньор по бокс, който като дете ме взе от интерната, където ме видя с цигара в ръка, и ми показа как ще се чувствам по-силен и здрав, чрез спорта. Корейският ми учител по “тае куон до” Ким и общу­ва­нето ми с един шаолински монах Лао! Те ми показаха източния възглед за Пъ­тя към здравето и щастието, нещо абсолютно важно, за да сме в хармония със се­бе си, другите и Бог! Бла­го­да­ря и на момчетата, с които об­щу­вах в този център, за­щото те ми бяха най-до­б­ри­те учители за работа с хора за­ви­сими от хи­мически ве­ще­с­тва, про­ме­ня­щи съ­зна­ние­то.

 

 

Болничен свещеник

Марио Йонов

fShare
0
Pin It

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”