A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ПРОБЛЕМИ…

 

 

Броят на “кръстосаните” се увеличава

разговор на Томаш Квашниевски с терапевт по зависимостите

 

Зависимостите са като буталата в автомобила. Когато едното тръгва надолу, другото вече се приготвя да тръгне нагоре

 

     Все повече хора ли се лекуват от зависимости?

     Да, и все повече хора са зависими на кръст. Все повече хора, които идват на сбирки, казват за себе си: аз съм алкохолик и еротоман, зависим съм от наркотици и от хазарт, лекоман съм и работохолик и т.н.

 

     Ще ми разкажеш ли за тях?

     Ще разкажа за себе си, защото аз съм зависим от алкохол и секс.

 

     И като терапевт си го признаваш?

     Не пия от петнайсет години, не правя невъздържан секс от седем години. Казвам, че съм алкохолик и еротоман, защото тази болест е за цял живот.

 

     На колко години беше, когато си го призна?

     На трийсет, когато си признах за алкохола, и на трийсет и осем, когато започнах да казвам за себе си алкохолик и еротоман.

 

     Хората, които са открили първата си зависимист, по-лесно ли си признават и втората?

     Напротив. Най-често искат да си я задържат. Защото все още не им пречи толкова, а освен това е най-лесният начин за бягство от действителността, с която пристрастеният не може да се справи.

 

     И с теб ли беше така?

     Именно.

 

     Кога започна да пиеш?

     На практика още в началното училище. В началото защото исках да съм по-голям. Защото по-големите пиеха. Забелязах, че алкохолът ми променя настроението, повдига ми самочувствието, затова пиех при всеки удобен случай.

     В гимназията пиенето ми беше вече основно занимание. Слабо се справях с учението, затова реших, че съм прекалено глупав, и започнах да постявам под въпрос стойността на училището. Пиех и бягах от училище. Изключиха ме от гимназията и за наказание ме пратиха в друго училище.

     Там малко се ограничих, за да изкарам матурата.

 

     Как беше по това време със секса?

     Преминах инициация на 14-годишна възраст. Но не беше сполучливо из­жи­вя­ване. Не получих ерекция. Ужасно го преживях. Момичето ми каза, че се случва­ло, но аз избягах толкова бързо, колкото можах. Беше голям срам.

     И после се повтори. Не можех даже да мастурбирам, защото нямах ерекция. Затова започнах да избягвам ситуации, които могат да доведат до сношение.

 

     Нямаше ли гаджета?

     Разбира се, че имах, и то без проблем, защото другите момчета говореха за секс, а аз не. Момичетата си мислеха, че съм някак си различен. Да кажем, романтичен. Проблемът беше там, че когато връзката разцъфваше и се появяваше близост, аз бягах. Страхувах се от провала и унижението.

 

     Каза ли на някого за своя проблем?

     На майка ми, но тя, за да се отърве от мен, ми казваше, че на тази възраст се случвало. Освен това беше моя тайна.

 

     Чувстваше ли се ненормален?

     Чувствах се скапаняк, безнадежден случай, който за нищо не става. За да го заглуша, прелъстявах поредните момичета. Проблемът беше там, че после трябваше да бягам и затова отново се чувствах ужасно. Стигна се дотам, че в училище ми вървеше кофти, че баща ми е алкохолик, че изобщо всичко беше безсмислено. Затова пиех. И си казвах, че поне, ебати, да бях нормален, що се отнася до секса, щях да престана да пия.

 

     Но в крайна сметка се оказа, че си нормален?

     На края на гимназията вече можех да мастурбирам. Тогава си помислих, че съм здрав физически, а че не се получава с момичета, е въпрос на психика. И още повече блокирах. И за да го прогоня, пиех още повече.

     Днес понякога си мисля, макар да е много нетерапевтично, че тогава алкохолът ми спаси живота.

 

     Как така?

     Бях толкова убеден, че за нищо не ставам, толкова тежко ми беше, че бях в състояние да извърша със себе си нещо ужасно.

 

     Родителите ти не реагираха ли на това, че толкова много пиеш?

     У нас вкъщи изобще не се говореше за алкохол. Ще ти разкажа една история. Моят баща много работеше, а след работа пиеше. Той беше алкохолик, имаше запои. Помня, как веднъж се разболя от пневмония. Бил пиян, заспал някъде на някаква пейка и се разболял. Дойде лекар, предписа му инжекции с пеницилин и категорично му забрани да пие алкохол.

     Тази принудителна абстиненция напълно скапа баща ми. Черният му дроб и бъбреците  отказаха, някак си пожълтя. Извикахме линейка. Закараха го в болница. И помня как стоиме до леглото му: майка ми, брат ми, аз и майката на баща ми. А лекарката ни пита, дали знаем какво му е на баща ми, защото има остри симптоми на отравяне, а тя не може да му помогне. “Може да е изял някакви гъби?” – пита. А ние нищо. Никой не умееше да каже, че баща ми просто ужасно много пие.

 

     Изкара ли матурата?

     Отидох на матурата по полски език, която беше в понеделник, директно от полицейския участък, защото полицията ме прибра в събота в несвяст. И трябваше да лежа 48 часа, но тъй като имах матура, ме пуснаха. И я изкарах.

 

     А след матурата?

     Запознах се с бъдещата ми съпруга. Връщах се от изпитите, тя седеше на спирката. Беше с черна пола и бяла блузка. Отгатнах, че се връща от матура. Започнахме да си приказваме, взех телефонния й номер, започнахме да се сре­ща­ме.

     А после, когато между нас стана прекалено интимно, аз както обикновено избягах. Обадих й се след няколко седмици. Пак започнахме да се срещаме и пак из­бягах.

     И така продължи няколко години, докато накрая не й признах, че имам про­блеми със секса. И я попитах, дали не би могла да ми помогне. Започнахме да опитваме, докато накрая се получи.

 

     Разбирам, че докато не преспа с нея, не си имал секс с други жени?

     Което не означава, че не съм опитвал. Случвало се е, като съм бил пиян, да съм се озовавал в леглото, само дето нищо не се получаваше.

 

     И пиеше нон стоп?

     След матурата реших, че трябва да си почина, преди да отида да следвам. И тогава баща ми ми каза, че няма да ме издържа. Не ме изхвърли от вкъщи, но ме отряза откъм пари. Наех се да работя като помощник водопроводчик. И така започна пиенето за собствени пари.

 

     Готино ли беше?

     Проблемът беше там, че пиенето престана да ми носи толкова радост както в началото. Започнах да пия на запои. На следващия ден след препиване, ставайки, трябваше да пийна, за да функционирам. Е, и най-напред беше това мах­мур­лий­ско пийване сутрин, издържане някак си до края на деня и можех да не пия по­вече, но много бързо стана така, че като пийнех сутрин, пиех цял ден. На след­ва­щия ден умирах, затова трябваше да пийна. И тези яки запои траеха до седмица. До момента, в който организмът спираше да приема алкохол.

     И тогава какво?

     Лежах и умирах през следващите няколко дни. Кошмари, потене, всичко, което е свързано с абстинентния синдром.

 

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”