A- A A+
fShare
0
Pin It

 

АНГЕЛСКА РАБОТА...

 

     Сигурно всички знаят, че ролята на ангела пазител е да помага на човека и да го защитава. Добрият дух ангел се грижи за едно поверено му лице. Но има ли той право да управлява човешкия живот? Мисля, че не. Ма­кар да признавам, че това би било голямо уле­сне­ние и за двете страни. Но хората нямаше ли в такъв случай да загубят себе си?

     Да си ангел пазител не е лесна задача. Из­мъч­ват ме разни въпроси и усещам тежестта на отговорността за Наташа. Момичето е добро, чувствително... А кой съм аз? Каз­вам се Габриел Младши. Ангел съм и се грижа за Наташа – далеч не-обикновено четиринайсетгодишно човешко същество. Ще ви разкажа за нея с удоволствие, защото историята е много поучителна.

     Въобще не знаех. как да пазя Наташа. Тя ми беше поверена, когато по-възрастният ангел, Габриел Старши, се пенсионира. Това беше за мен двойно предизвикателство. Момичето е чудесно, но можеше и да свърши лошо. За ща­стие аз съм изобретател и въведох вече много новости в бранша J. Когато поех Наташа и видях какво я заплашва, измислих една гениална идея. Осъ­ще­ствя­ва­не­то на проекта ми отне две години, но наистина си струваше. Моето изобретение из­глеждаше като огледалце. Магията му се състоеше в това, че посипано с ан­гел­ски прах то връщаше времето назад. Момичето тогава си мислеше, че из­жи­вяните случки са били просто сън. Но по този начин тя опознаваше последиците и следващия път в реалния си живот постъпваше по друг начин. Изобретението ми стана един вид компромис между вредното според мен управляване на ней­ния живот и безразличието. То постигна целта си, защото Наташа не пропиля жи­вота си и даже по-добре започна да разбира себе си.

     Една от историите, свързани със “Сънното Огледалце”, ще ви помогне по-добре да разберете същността на моето изобратение, а също и една важна истина: НЕ СИ СТРУВА ДА ПОСЯГАТЕ КЪМ НАРКОТИЦИТЕ!

 

     В Сънното Огледалце:

     Наташа изкара тежък ден, а на всичкото отгоре кученцето й трябваше да остане под наблюдение при ветеринаря. След като се върна вкъщи, тя седна пред телевизора и се разплака. Майка й също беше вкъщи. Тя е доста нервна жена, но Наташа я обича. Майката не се опита да подкрепи дъщерята си, защото не знаеше, колко лошо се чувства тя. Започна разправия, че защо момичето се глези, че не трябваше да вземат кучето и т.н. След един час и двете не знаеха вече защо въобще се карат. Наташа не знаеше какво да прави. Наметна якето си и с плач изтича от вкъщи. След няколко минути се озова седнала върху ниската тухлена ограда на училището. Към нея се приближи едно симпатично момченце. Подаде й нещо и каза, че това ще й донесе облекчение.

     След всяка поредна караница вкъщи, а по-късно и след всеки по-труден ден, момичето се насочваше направо към същото място до училището. Не й пукаше вече за нищо. Дори когато разбра, че взема амфетамини, тази информация не й направи впечатление. Все по-надълбоко потъваше в блатото. Идваше до огра­дата всеки ден, започнаха да не й стигат парите... Губеше контрол върху по­ве­де­ние­то си...

 

     Каква радост беше, когато се събуди:

     Наташа изживя също толкова труден ден, но отношението й към изживяното беше вече съвсем различно. Вместо да реве, отиде при майка си... Разказа й за мъката си заради кученцето и за всичко останало... Майката я утешаваше. Момичето намери подкрепа и не се наложи да търси облекчение в наркотика – като насън...

     За живота на Наташа и фаталните случки, които успяхме да избегнем благодарение на “Сънното Огледалце” бих могъл да напиша роман. Но знам, че този кратък разказ също ще е от полза. Доколкото познавам хората, малко от тях биха посегнали към дебела книга. Разказът е друго – бързо и лесно се чете и се надявам, че даже приятно. Много държа на това, историята на Наташа да стигне до възможно най-широк кръг хора. Защото на ангелите ни отрязаха бюджета, вследствие на което само малък брой хора ще получат “Сънните Огледалца”... :(

 

Катажина Кубинска, 15 години

Гимназия № 16, Варшава

fShare
0
Pin It

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”