A- A A+
Pin It

 

Редактирано от Eми на 05.06.06.20:05

 

Тук ще споделя моя скромен опит

за възстановяването ми от алкохолизма

 

     Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола,

     че животът ни е станал неуправляем

     Осъзнах, че само по пътя на пълното си поражение съм в състояние да на­правя първите си стъпки към освобождението и Силата. Признаването на лич­на­та ми безпомощност в крайна сметка се оказва онази здрава основа, върху която може да се изгради един щастлив и целеустремен живот. Докато аз не се смиря, трезвостта ми ще бъде несигурна и няма да намери никакво истинско щастие. Раз­брах, че съм жертва на душевно пристрастие, притежаващо такава коварна мощ, че никаква човешка воля не е в състояние да го пречупи. Моята алкохолна за­висимост е алергия на тялото и духа ми, която в крайна сметка със сигурност ще ме доведе до пълна разруха, ако не взема мерки, каквото и да ми коства това!

 

     Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум

     Поставям Началото на Края – това е краят на стария ми живот и началото на навлизането ми в новия ИСТИНСКИ живот. Единственото, от което наистина се нуждая, е да забравя предубежденията си и да се вразумя! В момента, в който престанах да споря, можех вече да виждам и да усещам. Започнах да вярвам в Сила, по-висша от мен и сега определено имам тази вяра. За да я придобия, трябваше само да спра да се съпротивлявам и да започна да практикувам програмата на АА с цялото въодушевление, на което съм способна. Понякога АА е по-трудно за тези, които са загубили или отхвърлили вярата си, отколкото за тези, които никога не са имали такава (aз нямах вяра в нищо досега и в момента, в който се признах за безпомощна – Вярата влезе в мен).Вярата означава упо­ва­ние, а не предизвикателство и тази Вяра е нужно да действа непрестанно и при вся­какви обстоятелства. Душевното здраве означава здравомислие. Съгласна съм, че смирението и интелектът могат да бъдат съвместими при условие, че по­ста­вям на първо място смирението.

 

     След 30-дневна работа по Стъпка 1 и 2 си отговорих на следните въпроси:

     1. Каква е разликата между алкохолика и неалкохолика?

     Алкохоликът не е в състояние да контролира пиенето си, въпреки че искрено го желае. Обикновеният пияч /неалкохолик/ може да спре да пие без проблем, когато пожелае. Той има мярка и контролира пиенето си, независимо от поетото количество алкохол. На нас, алкохолиците все не ни стига – почнем ли веднъж да пием, губим всякаква реална представа.

     2. Какъв е начинът, алкохоликът да остане сух и да превъзмогне заболяването, от което страда – алкохолизма?

     Това заболяване може да бъде превъзмогнато само от духовен опит. За човек, който се смята за атеист или агностик, придобиването на подобен опит изглежда невъзможно, но да продължава както преди, за него е равностойно на катастрофа.

     Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа – това са единствените алтернативи, между които трябва да избира. Средно положение няма. Дори и да се опитваме да избягваме проблема, надявайки се, че ще успеем със собствени сили да победим Алкохола, след известно време отново се изправяме пред факта, че нямаме друг избор, освен да намерим духовна основа за живота си.

     3. Какво му липсва на алкохолика, за да може успешно да превъзмогне алкохолизма?

     Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Но, за съжаление, нещата не стоят така. Можехме да искаме от все сърце да бъдем като другите, но ни липсваше необходимата сила. Само волята ни не е достатъчна. Трябва да се намери сила, чрез която да живеем, и това очевидно трябва да бъде Сила, по-висша от нас.

     4. Къде и как може да открием тази Сила?

     Тук изникват затрудненията, защото се докосваме до област, която сме избягвали или пренебрегвали напълно. Съществува ли Бог? Има ли Висш разум или Сила, по-висша от нас?

     Лично мен винаги ме е смущавала мисълта, че вярата и зависимостта от Сила, която ме превъзхожда, е проява на слабост, дори страхливост. Отнасях се с подозрение към хората, които заявяваха, че са Божии чада. Мислех си, че нещо не са наред и ги изключвах от обкръжението ми. Та аз до преди месец не бях се молила в църква, въобще не зачитах християнските празници. Не ходех да паля свещи, когато всички нормални хора – вярващи и не толкова вярващи, отиват по Коледа, Великден… За мен не се отнасяше и сигурно за това всеки път бях наказвана от Бог, извършвайки безумни неща, най-вече по време на големите християнски празници. Винаги е било така, в продължение на години…

     5. Как може едно Върховно Същество да има нещо общо с това?

     Имало е моменти, когато съм се питала: “Все пак Кой е сътворил Земята, Слънцето, Звездите, Природата?” Но тези въпроси и усещания бяха мимолетни и бързо изчезваха. От момента, в който отхвърлих предубежденията си и потърсих възможност да изразя желание да повярвам във Висша Сила, нещата при мен започнаха да се променят, почувствах се изпълнена с ново духовно усещане за сила, въпреки че не ми е много ясно КАК стана това Чудо? Стигнах до извода, че Бог не поставя прекалено трудни условия на тези, които Го търсят. Следователно, в началото на Пътя на моето възстановяване това е всичко, от което се нуждая, за да започна да израствам духовно и да осъществя първия си съзнателен контакт с Бог, така както аз Го разбирам.

     6. Кои са основните пречки за постигане на целта – изграждане на доверие в доказания опит от анонимните алкохолици?

     Пречките са упорството, обидчивостта и неразумните предразсъдъци. Дори и най-лекото споменаване за духовните неща ме караше да споря. Сега разбрах, че този начин на мислене трябва да бъде забравен. Открих, че не е трудно да отстраня тези чувства, доверявайки се на разума си за духовните неща така, както го бях открила за други. Наистина, в това отношение алкохолът е много убедителен. В крайна сметка той ме накара да стана благоразумна, а не да си остана самонадеяна.

     7. Защо трябва да вярваме в Сила, по-висша от нас самите?

     Съвременният човек държи на фактите и резултатите. Но понякога не е въз­мож­но да обясним това, което виждаме, чувстваме, направляваме и използваме, без да приемем като изходен пункт някакво разумно предложение. С изучаването на материалния свят постоянно се доказва, че видимите неща не винаги от­го­ва­рят на вътрешната реалност. Например: Как се е появила Все­ле­на­та? Едва ли е произлязла от нищото? Безцелно ли е нашето съще­ству­ва­не?

     Размишлявайки за това, стигнах до убеждението, че има някаква движеща сила, Всемогъща, която управлява целия свят, процесите, които настъпват в жи­во­та ни, следователно и нас самите. Остава само да се отворим и да я приемем, да я пуснем в душите си и да се оставим Тя да ни напътства. Оказа се, че това не е толкова трудно и непостижимо, особено след като се убедих, че дава резултати.

     Когато ученикът е готов, учителят се появява. Научих, че Вярата е основната движеща сила, даваща цел и насока в този живот, и разбрах, че съм направила грешка, като не отделях абсолютно никакво внимание на духовната страна на не­щата. В начина ми на живот и на мислене настъпи революционна промяна. До­пускайки в мислите си идеята за Бог или моя си Висша сила, разбрах че това наистина ми помага. На ръба на пропастта и отчаянието, пред пълното изчерпване на човешките ми сили и варианти, открих, че в мен се влива нова сила, спо­кой­ствие, щастие и цел в живота.

     8. Къде е логиката във всичко това?

     Логиката е велико нещо. Не напразно ни е дадена силата на разума, способността да анализираме възприятията на нашите сетива и да правим заключения. Това е една от великолепните способности на човека. Ние, склон­ни­те към агностицизъм, не бихме приели дадено предложение, ако за него няма ра­зум­на интерпретация. Ето защо ни е трудно да кажем защо приемаме, че настоящата ни вяра е разумна, че е по-мъдро и логично да вярваме, отколкото да не вярваме.

     9. Възможен ли е животът без вяра?

     Опитвам се да си представя живота без вяра! Ако останеше само чистия ра­зум, то това не би било живот. Вярата е в нас самите, заключена в душите ни и чакаща да бъде отключена. Когато я пус­нем на свобода, дълбоко в себе си от­криваме Великата Реалност.

Pin It

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”