A- A A+
Pin It

 

НАШИТЕ КНИГИ

 

     С голяма радост ви представяме днес фрагментите от автобиографична кни­га на проф. Виктор Ошатински “Рехаб”, чиято полулярност в Полша не стихва от три години и на която й предстои всеки момент на излезе на бъл­гарски език в превод на Васил Петров и издание на “Пандора Прим”.

 

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ, ПОНЕДЕЛНИК

 

     Стана в пет и половина. От сутринта мислеше за Полша. Даде си сметка, че многократно беше търсил аргументи, за да оправдае или поне да разбере различните видове забрани и репресии от страна на властта. Замисляше се дали случайно това не беше начин да намали злобата си и да се справи с безсилието си. Мислеше, как да се справи със злобата, насочена не към конкретен човек, а към цялата система.

     Тема на сутрешната лекция беше промяната. Хърб говори за необходимостта от промяна на подхода към живота – от негативен към позитивен. Даваше примери за негативни позиции и мисли: чувство за безпомощност, стремеж към контрол, желание за реванш. Говори и за позитивните, но В. забеляза, че Хърб често използва думата “развитие”. Говореше, че зависимостта прави невъзможно развитието и ученето. В. не можеше обаче особено да се съсредоточи, защото в мислите си се подготвяше за чакащия го разказ за живота, който трябваше да представи пред групата.

     Направи го веднага след лекцията. Старателно представи своите емоции от детството. Говори за чувството за отхвърленост и как се беше справял с него. Разказа за връзките си с жени и краткия неуспешен брак. После отговори на зададения му вчера въпрос, кога беше посягал към алкохола.

     Изброи девет точки: първо, беше пил, за да изглежда по-голям, по-сериозен или за да бъде приет от другите. Второ, беше пил, когато му предлагаха или го уговаряха, защото не можеше да отказва, да каже “не”. Трето, пиеше, когато беше ядосан на някого, когато го сполетяваше някакъв неуспех или се намираше пред труден избор. С времето пиеше от яд при всяка забележка за алкохолизъм. Дори когато имаше намерение да отиде на кино или по друг начин да прекара вечерта без алкохол, но ако преди излизането му от вкъщи майка му казваше “Само днес не пий” – променяше плановете си и отиваше да се напие, като че ли искаше да демонстрира своята независимост. Четвърто, пиеше, когато преживяваше неразбирателства в интимните си връзки; не беше задължително това да е скандал, достатъчно беше нежеланието или мълчанието. Винаги пиеше, когато се разделяше с жените. Пето, пиеше и тогава, когато се свързваше с жени. Ако отиваше трезвен да сваля, пиеше, за да си придаде смелост. Ако беше срещнал някаква жена трезвен, преди да отиде с нея в леглото пиеше, за да удави чувството си за вина. Шесто, пиеше, когато се чувстваше отхвърлен или самотен. Седмо, пиеше, защото имаше различни проблеми: професионални, понякога финансови, творчески или просто житейски. Пиеше и с хората, за да реши тези проблеми, например с работниците, които му довършваха жилището, или с техниците, които му инсталираха телефона, защото иначе никога не би ги решил. Осмо, пиеше и по повод на различни политически проблеми и конфликти, например през март 1968 година, после, когато загуби работата си в университета, и в много други ситуации, за които доста подробно е разказвал. И най-накрая, девето, случвало му се беше да пие без никаква определена причина.

     Когато спря да говори, погледна събраните в очакване на тяхната реакция. Този път никой не плака нито се смя. Всички го хвалеха за добрата работа. За изненада на В., който изобщо не беше обръщал внимание на първия си брак, участниците в групата решиха, че там той може да намери много важни свои позиции и емоции. Единодушно утвърдиха, че в цялата му личност много силно изпъква баща му, а особено страхът му от него. Бил каза, че се притеснява дали В. не се самозаблуждава, когато говори за поводите да пие. Това могат да бъдат увъртания и оправдания. Не го убеждават нито житейските проблеми, нито това, което В. беше определил като политически конфликти. Каза, че от това, което е чул от него за Полша, смята, че тя е рай за алкохолиците, защото могат да пият, хвърляйки вината на строя. В. си помисли, че Бил не знае за какво говори, защото живее в друга действителност.

     След завършването на събирането В. се почувства страшно уморен. Върна се в стаята си и потъна в дълбок сън, от който се събуди едва следобед. Започна да довършва диаграмата на своя живот, която трябваше да представи на другия ден на Линда, но забележката на Бил не му даваше мира. Действително не знаеше особено как да примири житейските си проблеми с алкохолизма като болест. Дали ги имаше, защото беше болен от алкохолизъм и пиеше, или пък пиеше, защото имаше тези проблеми? Но откъде тогава се беше взел алкохолизмът? Що за болест беше това?

     За щастие вечерната лекция изнасяше Ан, която говори за съ­за­ви­си­мост­та и за необходимостта на ал­ко­хол­ни­те семейства да участват в подобни на АА срещи на Ал-Анон (Al-Anon) и Ал-Атийн (Al-Ateen) за децата. В. не можеше да дочака края на занятията. Помоли Ан да си поговорят за кратко и я попита за житейските проблеми и поводите за пиене. Как се отнасят те към болестта и към “първата стъпка”. Ан му каза изобщо да не мисли за поводите, а единствено за самото пиене. За това, къде и колко беше пил. Поводите най-често са оправдания и част от самозаблужденията на ал­ко­хо­ли­ка. “Няма да приемеш своето безсилие и неспособността си да управляваш жи­вота си, докато не се откъснеш от тези мними причини, не видиш, че изобщо не си пил по повод на житейските си проблеми, а си имал тези проблеми, защото си пил. А си пил без поводи. И по-скоро поради това, че си алкохолик. В това се състои алкохолизмът”.

     В. отиде на събирането на групата, свикано от Бил. По време на вечерната лекция Бил се беше уплашил, че жена му може да торпилира неговото трезвеене; изобщо не иска и да слуша да дойде на семейна сесия нито да отиде на сбирка на Ал-Анон. От своя страна Марк се замисли дали не трябва да напише писмо на майка си за това, че е съзависима и се нуждае от помощ. В. си помисли същото и за Ева. Лаура също говори за мъжа си, с когото се беше разделила, макар че емоционално още се чувства негова жена. Не толкова от любов към мъжа си, колкото от привързаност към младежките си мечти и от усещането, че трябва да поправи своята връзка. Адам предложи на всички да кажат молитвата за спокойствие на духа, с която завършваха повечето от срещите във Фермата:

   Господи, дай ми спокойствие,

   За да приема това, което не мога да променя,

   Смелост,

   За да променя това, което мога да променя,

   И мъдрост,

   За да различа едното от другото.

     В. дълго мисли над това, което Ан му беше казала. Всъщност тя обезсмисли най-съществения досега въпрос, който той си задаваше във връзка с пиенето: защо пие? Другите впрочем също задаваха този въпрос. Психолозите и психиатрите също. Спомни си една случка отпреди девет години. В края на тридесет и седемдневния си запой, по време на едно сбиване до кръчмата на художниците, наречена Канавката, В. падна на паважа и много болезнено си удари главата. Реши да направи нещо с пиенето си, още повече че беше спечелил половингодишна стипедия в Америка и скоро трябваше да пътува. Негова позната му уговори частно посещение при един от най-известните психиатри в страната. В. никога дотогава пред никого не се беше разкривал толкова. Говори за своите емоции, за сексуалния си живот, за търсенето на смисъла на живота, за работата си. Честно каза защо пие. Разговорът продължи много часове, по време на които те се сближиха толкова, че В. не беше в състояние да попита професора колко му дължи за визитата; впрочем никога не му плати за нея. Психиатърът подробно го разпитваше за работата и американските планове. Посъветва го преди отпътуването си още веднъж точно да определи какво иска да прави по време на обучението, защото иначе времето може да му изтече между пръстите без резултат. Когато накрая В. го попита за своето пиене, професорът каза да не се притеснява за това, защото има толкова висока самооценка, че със сигурност ще се справи с алкохола.

     В. излезе от тази среща с повдигнат дух. Няколко месеца изобщо не пи, но после започна отново. Още преди девет години пиеше – с цялата си самооценка. Друг път също така искрено разказа за себе си на Джим по време на тяхната първа среща в Ню Йорк, през април. Когато стигна до поводите за пиенето, Джим го прекъсна и каза да не лъже. Объркан, В. отговори, че изобщо не лъже. “Знам – каза Джим. – Ти не ме заблуждаваш. Ти заблуждаваш себе си. А аз знам за това, защото се самозаблуждавах по същия начин. Едва преди шест години го забелязах.”

     Сега В. разбра, че питаше защо пие, не за да престане да пие, а за да про­дъл­жи. Впрочем като че ли заради това тогава отиде на лекар. Когато откри от­го­во­ра, имаше повод отново да се напие. Започна да забелязва заблудите, състоящи се именно от тези поводи за пиене. Изглеждаше сякаш това е монолитна и ло­гич­на мисловна конструкция, опираща се обаче на фалшиви основи. Професорът по психиатрия гледаше постройката, архитектурата, добре положените и свързани помежду си тухли, но не виждаше основите. Джим ги виждаше, защото по-рано сам е трябвало да разкопае своите. В. започна да разбира защо непиещите алкохолици в АА могат да помогнат на тези, които сега са поискали да спрат пиенето.

 

     Вечерта мислеше за науката, с която се беше занимавал от много години. Знаеше, че научното мислене се състои в търсенето на причинните връзки, на задаването на въпроса “защо” и търсенето на отговори, започващи от “защото”. Но сега се замисли дали този метод е сполучлив за опознаване на самия себе си. Спомни си петъчната лекция на Даяна на тема “четвъртата стъпка” и си помисли за двата различни начина за използване на разума. Ние го използваме за опознаване и преобразяване на външния свят – за да оцелеем или да живеем по-добре. Тук има изграден вътрешен корективен механизъм. Ако направим грешка, ще опознаем света лошо и в резултат няма да постигнем поставената цел. Използваме разума обаче, и за да имаме добро самочувствие. Измисляме си теорийки, за да обосновем своите желания, емоции, действия. Тук няма механизъм за обратна връзка, поради това може би са и заблужденията. Още веднъж си спомни своята “първа стъпка” във Фермата и Марк, който го критикува. Реши, че за да не се самозаблуждава, човек има нужда от друг човек.

     В. си спомни и думите на баща си отпреди много години. Тогава вече следваше, но продължаваше да живее с родителите си. Когато се връщаше сутрин, горе-долу на сто метра от вкъщи изтрезняваше от страх от баща си. Ловко прескачаше оградата, за да не буди портиерката, тихо отваряше вратата, събличаше се и лягаше да спи в стаята си, без да буди родителите. Веднъж в стаята на баща му лампата светеше. В. веднага се прибра в стаята си, но баща му го извика и каза: “Знаеш ли, не е толкова страшно, че ще се напиеш и ще развратничиш до безпаметност. Най-лошото е, че всичко ще си обясниш и докажеш логично.” Сега В. почувства съжаление, че страхът му никога не му позволи да използва мъдростта и проницателността на баща си.

     Тази вечер нищо не записа в дневника си. Върна се единствено към вче­раш­ните си бележки и във втора точка дописа с друг цвят:

     Трябва много да внимавам с това, защото в него има много вина, злоба и отричане от самия себе си. Но как да не бъдеш бесен на системата?

 

ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ, ВТОРНИК

 

     Събуди се по-различно от обикновено. Откакто се помнеше, ставаше с чувство за вина, със срам, със страх, какво ще му донесе идващият ден, понякога с озлобление, но предимно с чувство за самота. Този път не усещаше никоя от тези емоции, а спокойствие и любопитство, какво ново ще му донесе денят. Ся­каш знаеше, че е на правилния път, и това знание променяше колорита на не­го­вите емоции.

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”