A- A A+
Pin It

 

НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...

 

     Както във всеки брой, в тази рубрика представяме опита и пре­жи­вя­ва­нията на участниците в сбирките на АА и други общности за взаимопомощ, използващи Програмата на 12-те Стъпки. Поместените тук изказвания предстaвляват изцяло личните убеждения и възгледи на авторите им и не бива да се приписват на Общността на АА като цяло.

 

          Моята история

 

     Започнах да пия от 17-годишна. В началото се събирахме с приятели в нас и пийвахме по малко. Родителите ми работеха до късно, така че теренът беше свободен. После заличавахме следите и никой не ме подозираше. По време на следването ми, особено в сесиите се събирахме да учиме някъде и пиенето вървеше с ученето. Все още имах мярка и нещата се свеждаха до единични случки на запой в някоя дискотека. Но тогава бързо се възстановявах. После през 1995 г. се омъжих и с мъжа ми пиехме здраво. Покрай него и аз се пристрастих.

     Много исках да имаме дете, а той още не беше готов за такава отговорност. Обичаше компаниите, заведенията и бингото. След една година забременях. Не знам как по време на бременността си успях да спра цигарите и алкохола. Не ми се пиеше въобще. После като родих, постепенно пак започнах да пуша и да пия. Започнаха скандалите вкъщи и побоищата. За да се спася от този Ад, намирах утеха в алкохола. Започнах да пия тайно от мъжа ми, защото вече пиех повече от него и една бутилка не ни стигаше. Запасявах се с резерви, които криех от него и се наливах тайно. По този начин, заобикаляйки семейните ни проблеми, изтърпях няколко години психическия и физически тормоз от страна на съпруга ми. На края не издържах и го напуснах. Почувствах се като волна птичка, избягала от клетка. След развода се отпуснах и си пиех на воля – всеки божи ден. Живеехме с дъщеря ми при родителите ми. Те гледаха детето, а аз се забавлявах по кръчмите с приятели. После ми купиха апартамент и се пренесохме с дъщеря ми да си живееме отделно. Спрях да излизам с приятели и се наслаждавах на свободата си вкъщи. Надувах музиката, приготвях си нещо и се напивах… Алкохолът стана моят пръв приятел. Оправдавах се, че не искам сериозна връзка с мъж, защото съм се напатила по време на брака ми и за нищо на света не бих живяла с никой. Предпочитах да си седя сама с алкохола. Той ми даваше сили, смелост, самочувствие, увереност, идеи, спокойствие - всичко от което се нуждаех.

     Преди 2 години правих ремонт в нас. Исках да си обзаведа жилището по мой вкус. Нямах търпение да стане по-бързо и се втурнах да помагам на майстора. Вдигах тежко в нетрезво състояние и за беля си докарах дискова херния. Сковах се на легло и виех от болки денонощно. Никакви инжекции, болкоуспокояващи не ми действаха. Единствено бутилка водка вършеше работа, за да мога да забравя и да заспя. Ефектът беше временен. След като се събуждах болките продължаваха и аз почвах водката. Бях се изключила от целия свят и се наливах непрекъснато. Въпреки непоносимите болки и влаченето ми, подпирайки се, с нечовешки усилия успявах да сляза с асансьора до магазина във входа, за да се заредя с бутилки. След три месеца положението ми се влоши още повече и ми предложиха операция. Отказах. Започна да ми се парализира левия крак и да губя чувствителност. Тогава, не знам точно как стана, но се чух с една позната и тя ми разказа за един доктор – мануален терапевт, който намествал прешлените и освобождавал притиснатия нерв с ръце. Усетих непреодолимо желание да му се обадя. Вместо да се оперирам, аз се обадих на този доктор и той веднага дойде да ме прегледа. Вече въобще не можех да ходя. След прегледа той се усмихна и ми каза – мисля, че още има шанс да се оправиш. Съгласна ли си да опитаме?

     И така се започна. Още след първия сеанс направих няколко крачки сама. След един месец чудото стана и аз проходих отново. Стъпка по стъпка се връщах към живота, благодарение на този доктор.

     После, като тръгнах отново на работа, лека-полека започнах да се адаптирам към живота. Бях се десоциализирала от продължителната ми самоизолация в компанията на алкохола. Осъзнавах, че трябва да намаля пиенето и да го сведа в нормалните граници. Започнах да правя опити за намаляване на количеството – неуспешни. Реших да пия през ден. С три­ста зора успявах, но на другия ден отново наваксвах. Пак започнах да отсъствам от работа, под предлог, че ме боли кръста… Чудя се как са ме из­тър­пя­ли. След като опитах всички всевъзможни начини да пия като нормален човек и не успях да го постигна, се убедих че трябва да спра да пия. Почнах да търся начини за раз­ре­ша­ване на проблема с моето пиене и така на­мерих клуба на пиячите в Дира миналата година. Запознах се с двама души – една жена от София и един мъж – българин, живеещ в Лондон, които са успявали да спрат да пият за известно време и за­поч­нахме да си пишеме имейли. Не сме об­съж­дали АА. Тези имейли ме държаха 1 месец трезва. После си взех отпуска и оти­дохме с дъщеря ми на море. Още щом усе­тих морския въздух, почувствах не­пре­одолимо желание за едно питие на пла­жа… Въобще не се замислих какво пра­вя! Все едно не беше минал цял месец без алкохол. Най-спокойно се запътих към барчето с ясната мисъл в главата – джин с тоник! След първата глътка усетих приятна топлина в цялото ми тяло. Толкова ми беше хубаво, че изпаднах в еуфория. Наслаждавах се на усещанията и се чувствах страхотно! После ми­нах­ме с детето през магазина и си помислих, че не е зле да си купя някакъв алкохол да си имам в квартирата. Разбира се си казах, че ще си пия само по малко и само вечер. И така докато се чудех какъв избор да направя, взех, че си купих от всички видове концентрaти - в бутилки от 200 гр, които имаше в магазина – водка, джин, уиски, мента, мастика, ром и ракия, с презумцията да пия по 200 гр вечер. Не искам да си спомням какво направих. Първо пих джин с тоник. Така добре ми се отрази, че реших да си направя облак и смесих ментата с мастиката. Направо по­ле­тях в облаците, но не се спрях. Реших, че е време за дискотека и помъкнах де­те­то с мен, инструктирайки я да ме пази от навлеци, да седи плътно до мен и ако някой иска да танцува с мен, да ме спре. Детето прие условията ми, но как да ме опа­зи горкото, като аз самата съм предизвикала “навлеците” да ме свалят… Ня­мам спомени от дискотеката и как сме се прибрали. После детето ми разказа, че съм танцувала и съм си поръчвала музика на дисководещия, че съм щяла да пад­на върху певицата и за малко да счупя прозореца в дискотеката. Накрая ми по­ка­за сметката, която съм платила и видях освен нейните соковете и сладоледи, още 4 големи джина… Няма да обяснявам и за рисковете, които съм поемала с 9-го­диш­ното ми дете, когато влизах пияна в морето. Един ден, имаше мъртво въл­не­ние. Приятелите ми си тръгнаха от плажа, за да се разходят из курорта. Аз обаче се бях закотвила в барчето на брега, пиех си сутрешното кафе и отказах да тръг­на с тях. После, купувайки на дъщеря ми сладолед, видях във фризера половинка джин – леденостуден и го взех заедно със сладоледа… Върнах се на плажа и си поръчах тоник. Тайно си правех коктейла под масата в заведението. След като при­ключих с джина, реших, че е време да се охладя и влязох в бурното море… Дъ­щеря ми си сложи пояса и тръгна след мен. Спомням си силата на вълните, ко­и­то ме блъскаха яростно и аз се кефих. Реших, че ще плувам и влязох навътре… Де­тето се беше уплашило, че вълните ще я обърнат и е искало да излезе на брега, но течението беше мно­го силно и те­г­ле­ше навътре… По едно време дойдоха спа­сители да ни вадят. Крещяха, караха ми се, а аз не про­у­мя­вах какво става…

     После не помня как сме се прибрали в квартирата. Заспала съм… Вечерта се съ­будих с ужасно чувство. Детето ме гле­даше уплашено, идеше ми да потъна в дън земя. Ами, ако не бяха се появили те­зи спасители… Това късмет ли беше или знак от “Горе”?

     Благодаря единствено на Бог, че ни е опазил живи и здрави…

     След морската фиеста, реших, че окон­чателно е дошъл моментът да се сте­гна и да се вразумя. Донякъде успях да намаля пиенето през делничните дни, дотолкова, че да мога да отида на работа. Друг е въпросът, дали работех или от­ла­гах работата за следващия ден. Нарочно работех незабелязано, да не би да ми про­личи, че съм пила предишната вечер… Скатавах се при всеки възможен слу­чай, да не говорим, че често заспивах в тоалетната за по 3-4 часа… В крайна смет­ка почти постигнах някакъв контрол, но през почивните дни и празниците от­ново си наваксвах. Така се стигна до последния ми седмичен запой – от Цвет­ница до Великден тази година. Уплаших се. Този път минах всички граници. Из­ло­жих се пред хора, които не са ми толкова близки. Това не може повече да про­дъл­жава така. Безсилна бях да се справя сама с проблема. Имах нужда от помощ. Но как и къде да я получа? Влязох в клуба на Дир.бг – Анонимни алкохолици (се­га Алкохолно зависими) и започнах да пиша там. Описвах всичко, което чув­ствах, споделях какво правя и получих нужната ми подкрепа. Скоро ще станат два месеца откакто съм суха, но вярвам, че съм поела правилната посока. Раз­брах, че алкохолизмът е прогресивно заболяване, което води до лудост или смърт, а аз не искам да имам такъв край. Затова избирам да живея в трезвеност и съм готова безусловно да работя по Програмата на АА, да извървя Пътя на моето възстановяване чрез прилагането на 12-те Стъпки и приемането на духовните принципи на АА.

02.07.2006 г.

Еми, 38 г.

Pin It

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”