A- A A+
fShare
0
Pin It

 

Есента е време за целувки, не за „понасяне”

 

     Здравейте.

     Казвам се Ася и съм алкохоличка.

     От една година живея без алкохол.

 

     Късен есенен следобед е, вали дъжд от часове. През прозореца нахлува ми­рис на мокри, пожълтели листа, дюли и пушек на нечия запалена камина. Седнала съм удобно с чаша кафе и пиша. Чудя се дали мисълта за чаша чай с ко­няк или вино винаги ще ме спохожда, когато усетя тези есенни миризми. Не зная. Точно преди година ми се случи същото, но тогава се уплаших, обзе ме паника. Спомням си как плахо споделих за страха си на сбирка на АА и усмихнатите ви лица. Кой, ако не вие, може да разбере за какво говоря и какво чувствам! Какво облекчение да потърсиш помощ, когато си безсилен и да поемеш протегнатата ти ръка без уговорки, без оправдания, без обещания. Вероятно точно в това се съ­стои магията на АА групата.

     Сега приемам неканената мисъл спокойно. Философски! Чашата чай с коняк е за тези, които могат да си позволят алкохола, „за да понесеш живота по-леко”, в случая есента...

     Аз открих за себе си други, по-ефикасни начини. Най-сетне се осмелих да застана лице в лице с най-важния човек в моя живот – с мен самата. И пред­ста­ве­те си само, без драми, без неуравновесени и изпълнени с ярост или дълбоко са­мо­съжаление сцени. Отказах се от всички планове да бъда това, което не съм, отдадох се на собствената си природа и престанах да страдам. Открих един нор­ма­лен, обикновен и добър човек. Човек, който не крещи, не се крие от другите зад слънчеви очила дори в дъжда, не плаче, не се разкъсва от чувство за вина, от­крих, че споменът за вчера е така ясен и не ме плаши, както е и мисълта за утре. Разбрах, че трябва да простя сама на себе си за всички рани, за емоционалната отрова, която съм натрупала.

     И тогава идва приемането, разбирането и любовта към себе си.

     Старая се да не отхвърлям нито една мисъл или чувство, които се появят, а да ги изучавам и разбирам.

     Открих и другите хора. Каква изненада! Да установя, че съседът съвсем не е досаден интригант, че мнителната в отношенията ни съм била аз. Че без­мо­зъч­на­та досадна колежка всъщност е едно доста мило, разумно и по нищо не от­стъп­ва­що ми в интелектуално отношение момиче. Колко невероятно е, че мъжът, ко­го­то срещнах, твърди че е щастлив с мен и май наистина е искрен! Пълна лудница! Оказа се, че като цяло хората са мили, непредубедени и добронамерени към мен!

     Уча се на търпение всеки ден, уча се да не оценявам нещата, които ми се случват, като негативни или позитивни, а да ги изживявам с цялото си сърце. Да съм благодарна за всичко, което животът ми носи.

     Поглеждам навън, още вали... и си мисля, че есента не е за “понасяне”. Тя е за разходки, разговори, печени кестени, целувки и любов! И знам, че каквото и да ми донесе новата есен, всичко ще бъде наред, докато не забравям, че моят чай е без коняк и че в сряда и неделя вечер съм с вас, приятели, на ул. “Веслец” 33!

 

9.10.2006 г.

София

fShare
0
Pin It

АркА, брой 7, януари 2007 г.

АркА

брой 7, януари 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Рисунки: Наталия Гордон, Екатерина Мужановска

Снимки: Анна Швед, Иван Добринов

В броя са използвани м. др. снимки на художествени творби на Адам Вални.

Благодарим за предоставянето им!

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”