A- A A+

     Последните седмици се отделят на създаването на успешен екзистен­циа­лен проект, който постепенно болният се опитва да осъществява, още преди да е приключил с психотерапията. Прави впечатление и това, че процесът на работа се планира индивидуално – с оглед на разликата между алкохолиците. Например за един животът няма смисъл, защото е загубил всичко, а друг – както се казва в стъпка първа на програмата – е успял да запази семейството си и двете коли в гаража. Как да се намерят допирните точки между двамата в групата, след като всеки има нужда от различен тип надежда?

     После се поддържа обратна връзка с пациентите, преминали курса на те­ра­пията. Впрочем аз лично се запознах с една българка, която беше изкарала целия курс на “Минесота”, все още водеше някаква поддържаща терапия в “Петра” и същевременно посещаваше сбирки на АА. Надявам се един ден да преведе част от записките си от психотерапията в “Петра”, тъй като биха представлявали голям интерес.

     На самата група ми направи впечатление, че има участници, които не се представят с традиционното “Аз съм алкохолик”, някои започваха с “Аз съм еди кой си и имам алкохолен проблем”, други преминаваха директно към изказва­ния, имаше и двама души, които се представиха като наркомани. Самата сбирка протече много стегнато и подредено, без излишни приказки. Накрая на входа се сблъскахме с руса, млада жена, която ми се стори позната.

     - So, did you like the speaker meeting yesterday? – запита усмихнато.

     Спомних си, че седеше на първия ред в “Нововиейска” предната вечер – може би беше разбрала, че съм чужденец. По-късно се засякохме и в колоритния клуб MGB, който преобръща всички представи за едно АА общество.

 

     MGB клуб

     MGB клуб (полския Ma­wik G Baron Klub) е в пълния смисъл на думата underground простран­ство. Намира се също в централ­на­та част на Вар­ша­ва. Уникално е като замисъл, като интериор и ка­то фун­кцио­ниране. Наричат си го клуб на въздържателя, макар че ня­ма нищо общо с нашите въз­дър­жателни дружества, където мла­ди ак­тивистки поднасят ло­кум на клеч­ки и швепс, за да бо­рят ал­ко­хо­ла. Създаден е преди няколко години с доброволни дарения от ал­ко­холици – Ягода Кубяк, една от терапевтките на семинара във Варшава, се по­ше­гува, че най-важното място, тоалетната, била изградена с нейни средства. Значи, това е една приземна пещера в жилищен блок, вътре са три помещения, при вли­зането те посреща атмосферата на 60-те години, свързана с хипи-поколението и рок музиката – концертни подиуми, висящи като за дискотека или за рок концерт прожектори от тавана, стени окичени със стари грамофонни плочи, аку­стични китари в ъглите, тонколони навсякъде, провесени от тавана и по стените CD-та – сякаш очакваш всеки момент отнякъде да се стовари звука от побес­ня­лата ки­та­ра на някой рок динозавър. Търсили са подобен артистичен ефект, мо­же би за­що­то най-вече поколението между 40- и 50-годишна възраст е участвало в съ­з­да­ването на клуба. Всъщност и символът на MGB е малко динозавърски: ед­на огромна, жива игуана, около метър и по­ло­вина, която се подвизава в нещо ка­то грамаден аквариум – не знам дали ме­та­фо­рата не е в “опитомяващия се дино­за­вър”, какъвто до голяма степен пред­ста­вля­ва всеки алкохолик, заел се с ра­бо­та­та по “12 & 12”. Цялата стена на ед­на от заличките е заета с изложба на ка­мили – като животно, издържащо дълго без да пие, камилата е своеобразен сим­вол на АА. Стъклени камили, дървени камили, ке­рамични камили, метални ка­мили, ка­ми­ли от плат. Другата стена е запълнена с колекция от дискове, гра­мо­фонни плочи и видеокасети с филми, свързани с алкохолизма. На третата стена висят огромни снимки като в нашите ирландски пъбове напоследък – на Бил и Боб, създателите на АА в САЩ, на видни личности в полското общество, свър­зани с Анонимни Алкохолици, на известни артисти и музиканти, преминали през АА – Ерик Клептън, Пол Хийтън, Рик Уейкмън – дори споменаха, че по­следният правил преди години малък клавирен концерт там специално за при­вържениците на АА във Варшава.

     Продават се дискове на артисти, преминали през АА, фланелки на АА, плакати на АА, чаши за кафе с преамбюлите към стъпките и традициите, ме­дальо­ни, книги – изобщо отвсякъде те сграбчва някаква своеобразна АА кул­ту­ра, в измеренията на която явно живеят почитателите на MGB. По време на ми­тинг кафето и безалкохолното са безплатни, но по време на вечерна проява всич­ко се плаща.

     Всъщност по време на семи­нара във Варшава срещнахме до­ста от създателите на тая култура на Анонимни Алкохолици, може би най-колоритна беше срещата с Кшищоф Довгирд, журналист, са­ми­ят той алкохолик с 12 години трез­веност, който води специално пре­да­ване за алкохолици в неделя ве­черта по някаква музикална ра­диостанция (интернет адресът й е http://www.antyradio.pl/warszawa/ index.html?id=173). По време на пре­даванетоси Кшищоф не дава съ­вети, не води никого за ръчичка, не утешава, дори понякога е пред­намерено жесток. Оплаква му се някаква съпруга, например, че мъ­жът й й избил два зъба пиян. “Още колко имаш?” – попитал я. Тя му казала. “Е, щом са 27 няма какво да се оплакваш, имаш време, докато ти ги избие всич­ки­те.” Посланието е сурово, но точно: ти си съзависима и ако не предприемеш нещо, няма кой да го направи вместо тебе и ще продължиш да страдаш. Или пък се обажда някой алкохолик: “Искам да спра, ама току що ми подариха бутилка студено уиски”. “Бързо го пий – по­съ­ветвал го Кшищоф – иначе ще се стопли и ще стане кофти на вкус.” Един­стве­ният съвет, който Кшищоф повтаря при всяка молба за помощ от слушатели, е: “Иди на митинг!”.

     MGB не е клуб на АА, той е създаден като средище на трезвеещи алкохо­лици от привърженици и членове на братството, но вече на друг принцип, с юридическа регистрация, с възможности за извличане на малки печалби, които да покриват основните разходи – по наем, ток и различни артистични прояви. Там се организират по две сбирки на АА дневно, но същевременно се орга­ни­зират концерти, правят се премиери на книги на непиещи алкохолици, изложби на алкохолици-художници, танцови забави всяка събота, на тях не се сервира ал­кохол, а хората отиват семейно с децата си, прожектират се филми, имат само­дейна театрална трупа с алкохолици и пр. Изобщо едно артистично място, което създава чувство за принадлежност сред вече непиещата общност и е добър на­чин да се завързват контакти, а ако човек желае, и да пообогати с някое пре­жи­вяване духовния си живот. Най-важното е, че хората осъзнават, че могат да се веселят и да им е интересно, без да пият.

     В MGB бяхме с цялата руска група, която участва в семинара за кон­сул­танти. Имаше представители кажи-речи на една трета от земното кълбо, които разглеждаха навсякъде замаяни, а после дълго снимаха. Накрая решиха да уча­стват в открита сбирка на АА заедно с няколко поляци, които са дошли там на сбирка в този ранен час (около 9 ч. сутринта). Сбирката беше много странна – от лявата ми страна седеше полуостров Камчатка, от дясната ми страна Монголия, а срещу мен бяха Грузия и Армения. Невероятно е като изживяване за общност.

     Последната вечер преди заминаването в MGB организираха някакъв купон с танци в чест на приключването на семинара, но аз не успях да отида. После разбрах от руснаците, че са прекарали страхотно – било пълно с народ, имало конферансие, про­гра­ма и настроение докъм по­лунощ.

 

 

 

(продължение на пътеписа в следващия брой)

Pin It

АркА, брой 8, септември 2007 г.

АркА

брой 8, септември 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректори: Йорданка Илиева-Цъган, Траян Антов

Снимки: Т. Кючукова, И. Добринов, П. Василев, А. Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”