A- A A+
Pin It

 

ПРОБЛЕМИ…

 

Броят на “кръстосаните” се увеличава

разговор на Томаш Квашниевски с терапевт по зависимостите

(продължение от брой № 7)

 

Зависимостите са като буталата в автомобила.

Когато едното тръгва надолу, другото вече се приготвя да тръгне нагоре

 

     Кога ти хрумна да станеш терапевт по зависимостите?

     След три години трезвеност, тоест през 1994 година.

     Откъде ти дойде тази идея?

     Единадесетата стъпка от програмата на Анонимните Алкохолици между другото гласи: “Молихме Бог да ни позволи да познаем Неговата воля и да ни даде сила да я изпълним”. А аз, бидейки водопроводчик, всяка сутрин се съ­буж­дах и си мислех: “Егати, пак трябва да ходя на работа, пак трябва.”Не обичах своята професия. А от друга страна,бидейки на сбирки, на терапия, забелязвах, че това, което правя, което казвам, помага на други алкохолици. И това ми харес­ваше, следователно въз основа на единадесетата стъпка реших, че бих ис­кал да стана терапевт по зависимостите и да помагам на другите.

     Отиде ли да следваш?

     Тогава, за да те приемат в Института по Терапия на Зависимостите, тряб­ва­ше да си завършил пихология или да си работил три години с алкохолици. Аз избрах втория начин. Три години работих като доброволец в клиника за лечение на зависимости, после отидох в Института, а след товазапочнах работа в за­тво­ре­но отделение за алкохолици.

     Едва като първокурсник в Института по Терапия на Зависимостите ли осъзна своята еротомания?

     Истината е, че по-рано не виждах аналогия между моята зависимост от ал­ко­хола и своята сексуална мания. Освен това в средата на 90-те за еротоманията почти изобщо не се говореше. И до днес малко хора знаят, че Бил Уилсън, ос­но­ва­тел на общността Анонимни Алкохолици, е бил невъздържан женкар.

     Какво се случи, че накрая призна своята еротомания?

     Освен че следвах в Института по Терапия на Завсимостите, ходех и на те­ра­пия на ВДА, т. е. Възрастни Деца на Алкохолици. И там започнаха да се по­я­вя­ват еротомани. Те разказваха за себе си, а аз усещах, че говорят за мен. Това ве­че беше периодът, когато ходех редовно в публични домове и не можех да се за­лъгвам, че през цялото време лекувам единствено своите комплекси спрямо же­ните. Отидох на сбирка на Анонимните Еротомани, признах, че съм един от тях, и започнах да се лекувам.

     В какво се състои терапията?

     В същото както и при алкохола, тоест разчупване на системата на илюзии. Ин­тересно, човек не умее сам да го направи. Просто не е в състояние да раз­пле­те лъжите за себе си и за заобикалящия го свят, които е измислил за защита на своя порок. Едва с помощта на други хора, борещи се със своята зависимост, мо­жеш да видиш истината.Помня своето учудване, когато след като написах мно­го работи, описващи моите загуби във всички области на живота, които бяха ре­зул­тат от порочното ми поведение, сам се питах: “Как съм могъл да не го ви­дя?”.

     А какво стана с жена ти?

     Казах й цялата истина. Беше ми хрумнала идеята, че искам да пречистя си­ту­ацията, а после да започна да живея наново. За нея беше удар.

     Ти не го ли очакваше?

     Надявах се, че като си призная истината, нещо ще се задвижи. Надявах се, че там, където има искреност и истина, там е и Бог, и че може би тримата ще успеем.

     А откъде изведнъж се взе този Бог?

     Открих го по време на антиалкохолната терапия.

     И въпреки че го беше открил, това не ти пречеше да изневеряваш на жена си?

     Самозалъгването ми беше толкова голямо, че известно време успявах да съ­четая моето виждане за Бог с моята неискреност. Но до време. После, когато признах, че съм еротоман, разбрах, че като зависим имам огромната способност да мамя самия себе си и че само безусловната честност може да ме предпази от поредните пороци.

     Е, добре, призна на жена си, че й изневеряваш, и какво?

     В началото не ми повярва. После, когато го проумя, стана много по­до­зри­тел­на. Започна да ме следи, да ми вдига скандали, че съм се бил усмихнал на ня­каква жена. И започна натякването. Сигурно нямаше да се справим, ако не беше по­търсила помощ при терапевтка, която се занимава със семействата на зависи­ми.

     След всичко преживяно можеш ли да кажеш, какво е зависимост?

     Ако правя нещо, заради което започвам да имам загуби в други области от моя живот, и въпреки това продължавам да го правя, това е зависимост. Ако ще търся щастието в нещо друго освен в мен самия, и накрая ще се оказва, че съм все по-нещастен, това е зависимост. Защото само в себе си можем да намерим щастието.Или другояче. Зависимостта е бягство от болезнената действителност в нещо, което променя настроението.

     Е, добре, но какво да направим, за да не боли?

     Това учим по време на терапия, но най-просто казано, първо трябва да на­пра­вим връзка със своите емоции. Трябва да разберем, какво чувстваме. Защото най-често тези, които бягат от емоционалната болка, не знаят от какво точно бя­гат. Общо взето им е кофти, затова отиват да си пийнат и им е по-малко кофти. Но какво е означавало това, че са се чувствали кофти? Дали това е било тъга, да­ли е било свързано с ниската самооценка, дали е било прекомерна радост, с ко­я­то не са могли да се справят?

     За да си изясним, трябва да се разпознаят чувствата, а когато това се на­пра­ви, трябва да се разпознае ситуацията, в която те се появяват. И вече знаейки, кои ситуации в живота причиняват тези неприятни чувства, от които най-често се бяга, трябва да се научим да се справяме с тях така, че да не болят. Тоест,на­при­мер,да работим върху нашата връзка. Или да вземем решение, че трябва да я приключим, защото е токсична, и не умеем да я оправим.

     Всички зависимости един и същ механизъм ли имат?

     Вземайки предвид собствения опит, трябва да кажа, че общо взето–да. Впрочем в клиниката за лечение на зависимости, в която сега работя, в от­дел­ни­те групи има едновременно сексохолици, алкохолици и хазарджии. И на първите сре­щи се гледат накриво и си мислят, какво правя аз тук с някакъв си еротоман, след като аз съм алкохолик. А след месец-два разговарят като свои, защото раз­би­рат, че механизмите на зависимостите са едни и същи. С тази разлика, че хи­ми­ческите зависимости са по-видими. Алкохоликът се клатушка, а хазарджията привидно води нормален живот.

     Кои са най-често срещаните “кръстосани” зависимости?

     Там, където работя – алкохол с хапчета, но според това, което чувам от по­знати, най-често срещаната кръстоска в последно време е алкохол с наркотици.

     Защо алкохол с наркотици?

     Еми, защото животът е едно голямо надбягване. Хората, които искат някак си да оцелеят, не могат да си позволят да реанимират в продължение на седмица след запой. Затова след три дни уикендово пиене, за да отидат на работа, трябва да се нагълтат с реланиум, амфетамини или други средства, които по някакъв на­чин успокояват или възбуждат нервната система.

     Хората идват просто така при терапевта и казват, че са зависими от няколко неща наведнъж?

     Не! Идват предимно с това, което е на повърхността. С това, което най-мно­го им пречи в дадения момент. При мен това беше алкохолът.

     Разбирам, че ако “кръстосаният” започне да се лекува, трябва да си да­ва сметка, че като се справи с една от зависимостите, после идва ред на след­ващите, така ли?

     За съжаление, да, защото при тях зависимостите са като буталата в ав­то­мо­би­ла. Когато едното тръгва надолу, другото вече се приготвя да тръгне нагоре. И за­това, за да е трезвен, не е достатъчно да спре да пие. Той трябва да промени це­лия си живот. Трябва да се научи, че няма бягство от проблемите. Че един­стве­ното, което може да се направи с тях, е да се научи наистина да ги раз­ре­ша­ва.А това не е толкова просто, защото ако някой веднъж си е намерил нещо, бла­годарение на което в трудни ситуации му е било по-добре, ще продължава да го търси подсъзнателно. И този механизъм ще е активен цял живот.

     Така е било при теб. Имал си проблеми със секса, не си ги решил, за­почнал си да пиеш и тогаво привидно си ги разрешил. После си спрял да пиеш, върнал се е проблемът със секса. Не си могъл да го разрешиш и пак си се поддал на порока.

     Този процес може да се прекъсне само тогава, когато се разбере, че си за­ви­сим, че с лекота се прилага все същия механизъм за бягство. Само че всеки път с помощта на нещо различно. Това може да бъде секс, хазарт, наркотици или успокоителни, работа, успехи.

АркА, брой 8, септември 2007 г.

АркА

брой 8, септември 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректори: Йорданка Илиева-Цъган, Траян Антов

Снимки: Т. Кючукова, И. Добринов, П. Василев, А. Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”