A- A A+
fShare
0
Pin It

 

Р@зговори в Нета

  

УВАЖЕНИЕТО КЪМ НАС Е В НАШИТЕ РЪЦЕ.

 

 

      Наскоро прочетох една сентенция, която според мен буди много размисли и реших да я споделя с вас.

     “НАЙ-СИЛНАТА ЕМОЦИОНАЛНА НУЖДА НА ВСЕКИ, ВКЛЮ­ЧИ­ТЕЛ­НО НА ЧОВЕКА ДО ТЕБ, Е ДА СЕ ЧУВСТВА ЦЕНЕН”

     В първия момент си казах: Хайде стига?!! Та аз съм алкохолик. Може ли един такъв човек да е ценен за някого?! Та нали и лудият бяга от пияния...

Няколко дена, каквото и да правех, мисълта ми все нататък бягаше. Както вла­кът повтаря пуф-паф, пуф-паф, така и в моята глава отекваше: ценен, ценен, ценен...

    И тогава неочаквано проумях: БОЖЕ, за да бъда “ЦЕНЕН” за другите, тряб­ва първо АЗ да започна да се ценя. Да разбера за самия себе си, че моята “бо­лест” не ме прави по-малко човек от останалите, “нормалните”. Та аз съм жи­во съ­щество, което иска да обича и да бъде обичано. Любимите ми хора да ме це­нят и уважават (ха-ха, та аз съм ги наранявал хиляди пъти, хиляди пъти съм обе­ща­вал, лъгал, само и само на мен да ми е добре).

     Стана ми ясно, че трябва да се науча да се себеуважавам, да бъда предан на се­мейството си, приятелите си, на обществото. Тогава хората около мен ще “про­гледнат” и ще открият, че аз, “алкохоликът”, не съм толкова лош, че и аз съм бо­жие чедо като тях, че и аз мога да живея полезно и да вървя смирен като тях под Бо­жията милост.

     В такива моменти на търсене на изход, на помощ ми идват моите събратя. Сред тях аз се чувствам добре. Та как иначе, аз съм един от тях. Никой не ме гле­да укорително, не ми дава съвети за неща, с които не е запознат или пре­жи­вял. Те ме разбират, изслушват, познават проблема ми, споделят своя опит. С тях преодолявам чувството за изолираност, вина и страх. В техните очи аз съм ЦЕНЕН, както и те за мен...

Агапи

 

    ► Няма как да не се харесваш и да общуваш равностойно и пълноценно с ос­таналите човеци – защото, като не се харесваш – или си постоянно в атака, или си в защита, или редуваш едното с другото, но все си неспокоен, а с не­спо­ко­ен човек трудно се общува. Да преговорим, че АА не са измислили нищо но­во. Само са взели онези от измислените вече неща, които им вършат работа.

     И си го казал отлично – като се чувстваш боклук, най-лесно е отначало сред се­беподобните в АА да се освободиш от това чувство, защото те са един­стве­ни­те, които не те смятат за боклук.

 

     ► Много време ми трябваше на мен самата да започна дасе харесвам и обичам. След ужасния за­пой и тежката абстиненция преди две години не приличах на човек. Бях отслабнала, мръсна и упла­шена. Бях съсипала всичко в живота си. Но ня­къде много дълбоко се спотайваше волята ми за живот. Вече знаех, че по обиколни пътища няма да стане, разбрах че няма нужда да бързам, но зна­ех и друго – че след като не съм умряла, значи имам някаква работа на тази планета.

     Захванах се с програмата на АА, бавничко, спо­койно, ден за ден. Спазвах всичко, кое­то ми казваха приятелите на сбирки. При­знах, че има някой, който знае повече от мен. След време харесах това, което видях в о­гле­далото. Започнах да разбирам, че все­ки човек е ценен и значим. Всеки е в жи­во­та ми заради мен, и аз заради него. Осво­бож­да­вах се от затвора на егоцентризма и чу­де­са­та започнаха да се случват. Не спи­рах да работя по стъпките, пишех поне по три часа на ден. Имах много време, за­щото вече не бях заета изключително със себе си. Егоцентризмът отнема стра­ш­но мно­го време! Започнах да се уважавам и спон­тан­но ува­жавам и другите. Свободна съм да кажа “НЕ”, ако нещо не ми харесва, и винаги внимавам очите ми да са на ед­но ниво с човека отсреща.

    Наскоро попаднах на един пасаж, който ми се стру­ва че ще пасне тук:

     “При ориентирането по обектите вътрешният ниориен­тир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е на­шата социална маска; то е ролята, която играем. На­шата социална маска се крепи на одобрението. Тя ис­ка да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх. Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от вси­ч­ко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чув­ства по-долу от никого. Но тя е също така скромна и не изпитва превъзходство спрямо ня­кого, защото разпознава във всички ос­та­на­ли същия Бог, същия Дух в друг образ.”

fShare
0
Pin It

АркА, брой 8, септември 2007 г.

АркА

брой 8, септември 2007 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректори: Йорданка Илиева-Цъган, Траян Антов

Снимки: Т. Кючукова, И. Добринов, П. Василев, А. Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”