КОНГРЕС НА АА В СИБИР

     На 14-15 юни в предградието на Чита, на брега на езеро Арахлей, се състоя Конгрес на АА. Общо взето в него участваха около 30 души. Но нека да започнем отначало.

     Мислите за провеждане на подобно мероприятие се бяха появили отдавна, за­щото се знае, че те благоприятстват за укрепване духа на единството. И та­ка, опол­зотворявайки опита на нашите съседи от Иркутск, няколко другари от АА се захванаха с подготовката. Макар и така наречените организационни ме­ро­при­ятиядане са кой знае колко сложни задачи, все пак изискват не по-малко ло­гис­ти­ка. Избор на място за конгреса, транспорт, прехрана, информиране на гру­пите, събиране на парични средства и т.н. Разбира се, един човек не би могъл да се справи, но нали както само заедно сме могли да преодолеем своето нещастие, така и заедно се учим да се радваме на трезвения живот.

     В навечерието на конгреса (беше петък, 13-ти!) Чита беше налетяла силна бу­ря, последицитеот която можех да наблюдавам в събота на 14.06., когато оти­дох на гарата да посрещна гост от Улан-Уде, отслънчева Буриация. От Улан-Уде дойде също и една наша приятелка от АА, която доскоро живееше в Чита (да се надяваме, че и на нас улан-уденците ще ни изпратят някой за постоянно местожителство в рамкитена обмяна на опита ;-)).

     Към 10 часа сутринтаучаст­ни­ците започнаха да се стичат на уговореното място. Всичките ли­ца – толкова близки и по­зна­ти. Присъствахасъщо нашитепри­я­те­ли съзависимитеи пред­ста­ви­те­ли на младото поколение – деца на задравеещите ал­ко­хо­ли­ци.

     После закапа ситният дъ­ж­дец, но това не ни попречи да тръгнем на път, като по пътя ми­нахме през магазина да ку­пим необходимотоза прехрана. И потеглихме!

     След час и половина бяхме вече на място. Дъждът междувременно започна да вали не на шега и в първия момент стана някак си неуютно, още повече, че след бурята в целия окръг бяха изключили тока. Обаче време за размишления вър­ху превратностите на съдбата просто не стигна. Първо трябваше да се на­ста­ним по стаите, второ – гладът ни накара да се захванем с приготвянетона обяд и по­вечето участници с удоволствие го направиха. После проведохме Голямата от­крита сбирка на тема “Нашата главна цел”, радостен беше фактът, че към нас се при­съ­едини и един новак. Малко по малко започнаха да прииждат и тези от нас, които не успяха да дойдат сутринта.

     Витаещотоотначало във въздуха стеснение се топеше буквално предочите. След такива събирания винаги се ражда чувство за съпричастност и бла­го­дар­ност към Общността.

     Незабелязано дъждът спряи времето стана хубаво; някои отидоха да се къ­пят в езерото, други пред­по­че­то­ха спортните занятия, танци­теи, разбира се, общуването.

     Привечер започна да се усе­ща примамливата миризма на огън и шишчета, която пак ни съ­бра заедно на вечерната ма­са. Вечерята мина много ве­се­ло. Имаше шеги и смешки. На­ли бол­шинството здравеещи ал­ко­хо­лици си възвръща и здра­вото чувство за хумор и вси­ч­ки се смя­хме от сърце. Естественото чув­ство за радост е чест гост в на­шата компания. А после има­ше почетен залп в нощното небе и химнът на АА на брега на Арах­лей. След това част от участниците ни напусна,а останалите сераз­делиха на две групи и проведоха съответно две сбирки, мъжка и женска, които се про­то­чи­ха до къснитечасове нанощта. Така свърши този великолепен ден.

     Сутринта на15 юни. Още преди да се събудя окончателно,разбирам, че въ­пре­ки за­пазеното в душата ми усещане за вчерашния празник, махмурлук няма. Имаше праз­ненство, но няма махмурлук, нито физичеки, нито емоционален. Бла­го­дар­ност. И няма нужда човек да влива в себе си нещо ободряващо-оглупяващо, като на­шите съседи от базата. Ние можем бодро да посрещнем на­стъп­ващия ден – но­вите24 часа.

     Докато всички се събудиха, една лека закуска беше вече готова. Времето ста­на прохладно, но някои от нас решиха да се топнат във водата, била топла, ка­заха. Тук-таме се виждаха беседващи хора, всеки от нас намираше в тези бе­се­ди нещо ново за себе си. До ден днешен много от нас се удивляват отфакта, че чо­век може да се чувства толкова радостен без да е пил.

     Когато дойде време за заминаване,ние отново се събрахме и заедно про­ве­дох­ме сбирка на тема “Как да се справяме с емоционалнияподем”. Стана ясно, че темата е ак­ту­ал­на и на всеки от нас му е драг душевният покой, чувството за вътрешно рав­но­весие. Може би точно затова голяма част от нас, независимо от умората, вечертаотиде още и на сбирка на групата “Чароит” в Чита.

     През това кратко време всички ние още повече се сближихме, сдружихме. След Конгреса ни останаха много снимки за спомен и най-добрите впечатления.

     Нека Силата да бъдес вас.

Алексей АА