Драги Читатели!

     За всяко начинание е необходимо съсре­до­то­ча­ва­не. Съсредоточаваме мисли и енергия, съ­би­ра­ме достъпни средства, пособия и помощници, за да постигнем жадуваната цел, за да осъществим сво­ето намерение, да доведем дадено решение докрай. Съ­сре­доточаването е необходимо и при всяка наука, когато искаме да узнаем, да преживеем, да познаем нещо ново. Ако животът представлява не­пре­къс­на­то учене на нови неща, то има ли нещо друго, което да изисква повече съ­сре­до­точаване?

     Противоположното на съсредоточаването е разсейването, липсата на кон­центрация, блеенето, невниманието. Не без причина пиша за това в увод­ната статия към новата „Арка”. Твърде често чуваме, а и сами казваме, че бър­зането и прекалено многото задачи правят живота ни по-труден. Това не означава, че живеем по-лошо, а означава, че в бързината и гонитбата често губим от поглед целта, към която искаме да се стремим. По пътя изникват други цели и целички, които поглъщат и отвличат нашето внимание от съществе­ното.

     Можем да се научим да се връщаме към съсредоточаването. Можем да си го възвърнем във всеки момент, когато искаме да проверим посоката, коя­то сме поели, и съдържанието, което изпълва нашия живот.

     Това изобщо не изисква дълбока медитация. И все пак съсредоточаването има няколко общи черти с нея. Например външните условия. Най-напред пре­махваме целия шум около нас. Изключваме радиото, телевизора, теле­фо­на. Отдалечаваме се от разговарящите хора. Самите ние спираме да говорим. Вместо това можем да започнем да пишем. Даваме си време, по-малко или повече, но без прекъсване отвън. Нека продължи дотогава, докато съсредо­то­ча­ването изхвърли от главата ни целия боклук. Нека в мислите ни се намери място за това, върху което искаме да се съсредоточим.

     Често пъти това са въпроси, които трябва преди всичко да бъдат фор­му­ли­рани наново по конструктивен начин. Вместо: „И какво ще правя сега?” нека попитаме: „Това наистина ли е мой проблем?” „От какво трябва да започна да решавам този проблем?” „С кого си заслужава да се посъветвам?” „Какво ще направя, ако не успея веднага да реша проблема?” „Как да нама­лим неприятностите, възникващи от този проблем?” По този път, съсредо­то­ча­вайки се, ние не се стремим веднага към разрешаване на проблема, но вече го виждаме в практична и положителна светлина.

     Есента и зимата благоприятстват за съсредоточаването. В нашия климат, ко­гато природата е обгърната от сънливост, човек изглежда някак си по-естествено, когато върви бавно, разположил се е в удобен фотьойл, замислен, изцяло съсредоточен. Нека и ние през тези утихнали месеци да успеем да осъ­ще­ствим възможно най-много съсредоточени размисли, планове и решения.

     И нека в това ни помага четенето на интересни текстове в този брой на „Арка”.

Ева Войдилло-Ошатинска

директор на Регионалната програма “Alcohol& Drug”

на Фондация “Стефан Батори”