A- A A+
Pin It

 

Направихме си и конвенция

(ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА КОНВЕНЦИЯ НА АА)

 

 

     Както много други хубави работи и тази за­почна на шега. Трима анонимни алкохолици пла­ни­рали как да се съберат край морето. После спо­де­лиха и с други. Завъртя се думата „конвенция”. Не зна­ех­ме точно как се прави конвенция на Ано­ним­ни алкохолици, но пък имахме же­ла­ние. Прочетохме програмите за подобни фо­руми, които сме получавали от Хър­ва­тия, поразпитахме този-онзи, намерихме още няколко съмишленици и ре­чено-сто­ре­но.

     Обявихме на Веслец, че се подготвя пър­вата конвенция на Анонимните ал­кохолици в България, съобщихме и на останалите групи в страната. Съставихме програмата и предложихме всеки да си избере тема от нея или да предложи своя тема.

 

     На 12 септември по обед във варненския хотел „Бриз-2” се изсипаха един автобус с анонимни алкохилици от София и няколко коли от Бургас и Стара Загора. Като добавим приятелите от групата във Варна и отделни ал­ко­хо­лици от Русе и Добрич, бройката стигна до 42-ма. Като за начало – пре­до­ста­тъчно. Средната възраст в залата беше свалена от няколкото наши при­я­те­ли от Анонимни наркозависими, които участваха напълно равноправно в сбирките.

     Нямахме опит, но имахме добра воля, толерантност и позитивизъм. Без да се взимаме прекалено на сериозно, но и без да го обръщаме не екскурзия край морето, конвенцията стана добре. Даже много добре. Даже ... е, хайде да не прекаляваме с превъзходната степен. Нея ще я оставим за догодина.

     Но духът на конвенцията наистина беше превъзходен. Тук няма защо да се търси по-слаба дума. Нормално, отначало изказванията набираха малко пла­хо инерция. Но още на първата вечерна сбирка, хората се отпуснаха, опо­зна­ха се и заговориха свободно и откровено за дългогодишните си алкохолни мъки, за паданията и ставанията си, за надеждата, която получават от сбир­ки­те и от програмата на Анонимни алкохолици. Като стана дума за вечерни сбирки – те не бяха предвидени в програмата, но се проведоха спонтанно и в двете вечери и продължиха почти до полунощ.

 

     На 14 септември всеки си тръгна от Варна с някаква своя емоция и своя пред­става за станалото през тези три дни.

 

     Петя:Толкова ми е хубаво тук, че не искам конвенцията да свършва, искам да живея в този хотел и винаги да съм на сбирка.

 

     Рени: Не ми се иска да анализирам със суховати факти и да пропусна същественото за мен, а то бе:

   ...че видях на едно място толкова трезви хора.

   ...че видях събрани заедно толкова щастливи хора.

   ...че трезвеещите от няколко години дадоха надежда на трезвеещите от няколко месеца, седмици и дори дни.

   ...че това което те имат, може да го постигне всеки един, стига да поиска.

   ...че не е сложно, всъщност е много просто да останеш трезвен.

   ...че има хора на единия край на България, на които им пука за хората от противоположния край на България

   ...че човек може да се весели и без алкохол и то съвсем пълноценно.

   ...че видях заедно да си казват молитвата хора, които въпреки различията си от пол, религия, интереси, професии се хващат за ръце и които се надяват молитвата им да бъде чута.

   ...че си обещахме да се видим и догодина.

   ...и всяка следваща година.

   ...че е започнало нещо което се надявам да стане традиция.

 

     През трите дни имаше интересни теми, а в събота ни остана време за дискотека и плаж.

     Докато слизах по стръмните железни стъпала се подсетих как щях да реагирам в миналото. Най-вероятно нямаше и да сляза до клаустрофобично стръмния бряг и щях да пропусна удоволствието от плажа с приятели. Разхождах се по брега и видях млад мъж, обърнат към Слънцето с вплетени ръце като за молитва. Дали се молеше или медитираше? Не зная. Нито знам от кога стоеше там, може би от изгрев или от по-рано, стъпалата му бяха потънали в пясъка и той стоеше като статуя, без да помръдне, със затворени очи. Въпреки това излъчваше спокойствие, хармония и благодарност. Почувствах го близък, защото изглеждаше щастлив.

     Виждах празни бутилки от алкохол в пясъка, а едно от момчетата каза, че е намерил използвана спринцовка. Не ми направи впечатление, защото се чувствах далече от всичко това, защитена и сигурно стъпила на другия бряг. Но си помислих, че само едно посягане ме дели от хората, които хвърлят бутилки и спринцовки по брега, на който други се молят…

 

     Вал: Искам и аз да споделя нещо от срещата или по-точно от ефекта от тази сре­ща. А именно, че се върнах десет пъти по-спокоен, отколкото заминах за нея. Въ­пре­ки името Конвенция, аз го възприех като множество сбирки на АА за двата дена. Но когато хората са на едно място е още по-хубаво. Никой не бърза за никъде и не се притеснява за някакви ангажименти. Просто си там и щеш-не-щеш ходиш на сбирка :) Направо супер. Иначе аз все си мисля какво точно още не съм свършил и какво ще стане от това, че все още не съм свършил това дето трябваше да го свърша.

     Не искам да опростявам това толкова хубаво събиране с моите думи, но наистина аз така го почуствах. В последно време ходя по-рядко на сбирки на АА и това концентрирано въздействие ми врътна тъпометъра към светлата част на скалата :)

     Дължа това само и единствено на братята по съдба и знам, че Бог, така като Го разбирам ми даде възможността да открия Анонимни Алкохолици и да опитам да се спася от разрухата към която крачех с гигански стъпки.

 

     Стефко: Сега когато пиша това, сълзите ми за пореден път напират в очите и не мога да ги спра. Дори не искам да ги спра, а просто ги оставих да си капят по клавиатурата въпреки,че ми пречат да видя какво пиша в момента.

   Никога досега през целия си живот не съм плакал от радост,щастие и мъка от това,че тази среща свърши и се наложи да се прибера отново у дома.

АркА, брой 9, септември 2008 г.

АркА

брой 9, септември 2008 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки: Анна Швед, Екатерина Мужановска, Николай Мужановски,

Даниела Шиварова, Петър Василев, Павел Павлов

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”