A- A A+
fShare
0
Pin It

 

Приказка за Топлото-и-Пухкаво

  

     Имало някога един град, в който всички били здрави и щастливи. Всеки от жителите му, когато се родил, получавал торбичка с Топлото-и-Пухкаво, ко­ето имало такова свойство, че колкото повече човек раздавал от него на дру­гите, толкова повече го имал. Затова всички свободно си дарявали вза­им­но Топлото-и-Пухкаво, защото били сигурни, че то никога няма да свърши.

     Майките давали Топлото-и-Пухкаво на децата си, когато те се връщали от училище. Съпрузите си го връчвали взаимно за добър ден, след работа, пре­ди заспиване. Учителите го раздавали в училище, съседите – на улицата и в магазина, приятелите – при всяка една среща. Дори строгият шеф в служ­ба­та често посягал към своята торбичка с Топлото-и-Пухкаво.

     Както вече казах, никой в този град не боледувал и не умирал, а ща­стие­то и радостта виреели във всички семейства.

     Но един ден в града дошла да живее зла магьосница, която се занимавала с продажба на лекарства и заклинания против разни болести и бедствия. Бър­зо разбрала, че тук нищо няма да спечели. Затова решила да действа.

     Отишла при една млада жена и й казала да не раздава прекалено много от своето Топло-и-Пухкаво, защото то е на път да свърши, и да предупреди близ­ките си за това.Жената скрила своята торбичка на дъното на шкафа и ка­за­ла на мъжа си и децата си да направят същото. Постепенно новината се раз­про­странила из целия град; хората изпокрили своето Топло-и-Пухкаво кой къ­дето могъл. Скоро там се разпространили всякакви болести и нещастия, все по­вече хора започнали да умират.

     Магьосницата отначало много се радвала – вратата на къщичката й в да­леч­ното предградие не се е затваряла от многото посетители, които идвали да ку­пуват лекарствата й. Но скоро се оказало, че нейните мехлеми не помагат и хо­рата идвали все по-рядко. Тогава тя започнала да продава Студеното-и-Бод­ли­во, което малко оправило положението, защото все пак това бил някакъв кон­такт, макар и не най-добрият. Хората вече не умирали толкова бързо, но жи­вотът им течал сред болести и нещастния.

     И така щяло да продължи може би до ден днешен, ако в града не било до­шло едно момиче, което преди няколко години заминало да учи другаде и затова не знаело новите обичаи. По стария си навик то започнало с пълни ше­пи да раздава Топлото-и-Пухкаво на съседи и приятели, на децата по улица.

Отначало хората се учудвали и даже не искали да го вземат – страхували се, че ще им се наложи после да го връщат. Но кой би могъл да възпре децата! Те охотно взимали, раздавали си го взаимно, най-накрая едно през друго за­поч­нали да вадят от скривалищата старите си торбички и както преди да раз­да­ват от тях наоколо.

     Все още не знаем как ще свърши приказката.

 

     Това зависи и от ТЕБ.

fShare
0
Pin It

АркА, брой 9, септември 2008 г.

АркА

брой 9, септември 2008 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки: Анна Швед, Екатерина Мужановска, Николай Мужановски,

Даниела Шиварова, Петър Василев, Павел Павлов

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”