A- A A+
fShare
0
Pin It

Халина Зажецка

 

„ПЪРВИЯТ ДЕН

НА ОСТАТЪКА ОТ ЖИВОТА МИ”

(Варшава 2008)

 

     Представяме ви една необикновена книга, която вероятно може да бъде издадена и на български език. Но няма съмнение, че една такава книга би могла – и би трябвало може би? – да възникне и на български език... Ако някой от Читателите се замисли за такава възможност, нужда, ще се радваме. Ако някой реши да предприеме действия с тази цел, ще го подкрепяме с всички сили...

 

     Днес е важен ден – първият ден на останалия ни живот. А докато сме живи, можем да променяме нещата. Но как да го стори някой, който с нищо – а най-вече със самия себе си – не се справя? Именно за това разказва тази книга. Истинска и вълнуваща. Авторката Халина Зажецка, журналистка, занимаваща се между другото и с проблемите на зависимостите, е провела много разговори с непиещи алкохолици, лекари и терапевти.

     Героите на книгата – също и тези, които сами са се мислили за „без­на­деждни случаи” – са успели да победят зависимостта си, да променят своето мислене и поведение, да намерят път към друг, по-щастлив живот. Защо и другите да не успеят?

Това е книга за всеки, който се опасява, че губи контрол над пиенето си. Също и за тези, които са загрижени за близките си или не разбират соб­стве­ните си емоции. В нея няма евтин оптимизъм. Само оправдана надежда.

 

     Ето малък фрагмент от разговора с един от героите:

     „Последвалите години бяха наистина трагични. Цялата ми ин­те­ли­ген­тност беше насочена само към това, как да се сдобия с алкохол и как да на­маля последиците от пиенето си. Това беше лудост. Страхувах се да за­спя. Страхувах се от светлината. Страхувах се от тъмнината. Заспивах са­мо за миг и се събуждах с вик. Чувствах се отчайващо самотен. Никой не ме разбираше, никой не се нуждаеше от мен. А аз нямах вече надежда, че мога да променя нещо, да надделея над убийствения императив да пия.

     Боже, колко бих дал тогава някой да ми беше казал: Човек, ти не си пар­цал! Ти си тежко болен от алкохолна болест и се нуждаеш от помощ!”

 

          От авторката

     В много ситуации – в жизнен и професионален план – осъзнавах, че обичам хората, които не разбиват отворената врата и не вдигат шум по повод откриването на отдавна открити неща. Понякога обаче не знаем, че някой е намерил вече решение на вълнуващите ни проблеми и че можем да тръгнем по неговия път.

     Героите на тази книга са непиещи алкохолици с различна ремисия. Някои от тях разказват за целия си живот, други споделят само избрани фрагменти от своя опит, свързан с трезвеенето. Но едно нещо ги свързва. Всички са опитвали да се преборят със смъртоносната и изтощителна болест – алкохолизма – със собствени сили. Безуспешно. И накрая всички са се до­ве­рили на колективната мъдрост на Общността Анонимни Алкохолици. Това им е спасило здравето, живота и човешкото достойнство. Някои от тях са на­ме­рили спасение също и в професионални центрове за лечение на зави­си­мос­тите. Но дори най-дългата терапия някога свършва. Какво да прави алко­хо­ли­кът, изваден изпод стъкления капак, хвърлен отново в опасния за него свят? Как да запълни празните часове, как да устои на кризите?

     През 1935 г. в Акрон в щата Охайо се срещнали двама американци – Бил У. и д-р Боб С., създатели на Общността АА, които преди това били смя­тани за безнадеждни жертви на алкохолизма. Оттогава опитът на милиони хора доказва, че на алкохолиците най-ефикасно помагат други непиещи ал­ко­холици и че Програмата на 12-те Стъпки действа наистина.

     От синдрома на алкохолната зависимост в Полша страдат няколко стотин хиляди болни. Ако към тях добавим близките им: съпруги и съпрузи, родители, братя и сестри, също така страдащи от последиците на алко­хо­лиз­ма, числата стават огромни – това е един океан от човешко нещастие.

     Моите герои са успели да спрат алкохолната си болест. Сега се ше­гу­ват, че това е много просто: трябва само да промениш целия си живот, начина на мислене. Те са направили това усилие и сега се смятат за щастливи хора. За другите, които не са успели да го направят, каменарите са изписали на над­гроб­ните им плочи най-кратките биографии: живял, починал...

     Много непиещи алкохолици биха могли да станат герои на тези стра­ни­ци. За всички е просто невъзможно да се напише, но всички еднакво за­слу­жават уважение.

     Се­щам се за един а­фо­ризъм, не­о­би­кно­вено ис­тин­ски:

     „Ако си сре­щ­нал на своя път чо­век, който заради ал­ко­хо­ла се е озо­вал на дъното, но е ус­пял да се повди­г­не, знай, че това е чо­век от най-доб­рия сорт.” (...)

Халина

Зажецка

  

fShare
0
Pin It

АркА, брой 9, септември 2008 г.

АркА

брой 9, септември 2008 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки: Анна Швед, Екатерина Мужановска, Николай Мужановски,

Даниела Шиварова, Петър Василев, Павел Павлов

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”