ПРОФИЛАКТИКА..

Положителна профилактика 

Ева Войдило

    Никой май не се съмнява, че предотвратяването на проблемите е по-евтино и по-здравословно от борбата с техните последствия. Това касае повечето, а може дори и всички сфери от индивидуалния и обществения живот. Бедата е там, че много проблеми не сме в състояние изцяло да предотвратим. Към тях се отнасят рисковите поведения на деца и младежи, свързани с цигарите, алкохола и сексуалната инициация, а през последните няколко десетки години също и с появата на наркотиците и тяхната зловеща популярност. Да си поставим за цел, че един ден цигарите, алкохолът и наркотиците ще изчезнат от нашия живот, е нереално.

     Можем да се възмущаваме, отчайваме и да кършим ръце, но това няма да има особено влияние върху факта, че много хора, особено млади, ревностно опитват рискови начини за постигане на нирвана, забравяне и облекчение от своите страдания, грижи и задължения. Изглежда днес наблюдаваме съвременната версия на вечния човешки стремеж към щастие. Тя често е неразбираема и ужасяваща. Моралистите смятат, че преследвайки щастието, хората са изгубили пътя си. Мъдреците повтарят, че истинското щастие се постига с тежък труд. Че на никого и никога то не се удава лесно. Но дори и най-изтъкнатите философи и моралисти нямат една определена дефиниция на щастието. Затова всеки го търси сам. И в тези търсения много хора действително губят пътя си.

     Същевременно през последните десетилетия светът се е отворил и забързал. За секунда научаваме какво се случва на другото полукълбо, за две секунди можем да участваме виртуално в земетресения, избухвания на вулкани, наводнения, войни, но също и в панаири, митинги и спектакли, случващи се на хиляди километри от нас. Можем с едно натискане на бутона да включим образа на починал преди няколко десетки години човек и да чуем неговия глас. Засега не умеем единствено да пренесем на разстояние допир и вкус, но може би това е само въпрос на време.

     До какво води това? За съжаление, от тези чудесни удобства и напредък произтичат не само чудесни възможности. От психологична гледна точка, например, те водят до подсъзнателното убеждение, че щом толкова неща са възможни и то веднага, вероятно всичко е възможно, също веднага. Много хора започват да смятат, че щом днес се пътува толкова бързо и толкова бързо се предава информация, също толкова бързо трябва да се постигат и други неща. Основна черта на тези зашеметени от прогреса хора е станала нетърпеливостта. Най-много изложени на риск от нетърпеливост са хората, които не са тренирани систематично и усърдно да се стремят към нещо, тоест преди всичко децата и младежите. Именно те доста лесно се оставят да бъдат въвлечени в измамни експерименти за постигане по пряк път на онова жадувано „щастие" или поне на временен негов заместител.

     Дотук написаните размишления ми се струват съществени за планирането и организирането на профилактика. За нея не са полезни враждебността и гневът, които често отправяме по адрес на жертвите на тази нетърпелива гонитба за удовлетворение и удоволствие. Би трябвало да усещаме тъга, а не ярост, че все по-малки деца започват да подражават на възрастните, вярвайки, че човек е щастлив, когато „всичко му е позволено". Много от тях доказват, че умеят да осъществят своето желание въпреки разубеждаването от страна на възрастните. За по-дълъг период от време това почти винаги се оказва вредно, за съжаление обаче за много хора осъзнаването идва прекалено късно, за да се върнат назад, избягвайки болезнените последствия. Средствата и начините, осигуряващи удовлетворение и щастие, абсорбират толкова силно, че постепенно се превръщат в обсесия, принуда и зависимост, които категорично ни отдалечават от щастието вместо да ни приближават към него.

     Смеем да твърдим, че за засилващата се в момента вълна от алкохолизъм и наркомания сред младежите е виновна както цивилизацията, така и човешката природа. Най-малко виновни са самите деца. Не те са измислили този свят с неговия устрем, прогрес и разюзданост на амбиции, възможности и шансове. Не те са разбили родовете, състоящи се от много поколения, на микро семейни клетки, в които никой за никого няма време. Не децата също са построили жилищните комплекси и обитаваните от хиляди хора квартали, където всички се чувстват отчуждени и самотни. И така нататък.

     Не става въпрос за посочване на виновните. А по-скоро за това, да спрем да се ядосваме и гневим на тези, които създават неприятности на обществото поради своята нетърпеливост в незрялата надпревара към рая на земята. Вярвам, че когато се отървем от яда и морализаторското възмущение, ще можем да действаме по-спокойно и по-мъдро и това ефективно ще допринесе за предотвратяване на най-големите проблеми, произлизащи от алкохолизма, наркоманията и жаждата за незабавно задоволяване на нуждите.

     В момента профилактиката и образованието имат негативен, наказателен и до голяма степен опиращ се на опитите за контрол характер. Родителите са съветвани да влизат внезапно в стаите на своите деца и да провеждат ревизия в личните им вещи; в училищата се вика полиция с кучета, тренирани да подушат наркотици в съблекалните и раниците на учениците; в някои градове се въвежда полицейски час за непълнолетни лица. Най-новият закон позволява да се арестува всеки, който притежава и най-малкото количество марихуана или друг наркотик. Ескалацията на борбата с алкохолизма и наркоманията очевидно води до третиране на децата и младежите като враждебни партизани, заговарящи срещу легитимните власти.

     В името на тази борба все по-често и във все по-голям мащаб срещу младежите се използват истински военни методи - шпиониране, подслушване, залавяне, тайнствен десант. А когато успеем да хванем някого, тогава го заплашваме с арест, използвайки разпити, съд, наказание със затвор и други средства на принуда. Дори го заплашваме с принудително лечение, макар това да звучи по-скоро нереално и иронично, защото същевременно не се чува и дума за осигуряване на съответен по-голям брой места за потенциални „осъдени на лечение", нито съответни условия и добър набор от терапевти. За съжаление, често губим войната срещу своите деца, в която се използват главно заплахи и санкции. Опасявам се, че с това ще се сблъскат и привържениците и проектантите на военни методи за борба със разпространяващата се днес сред нашата младеж плага. Само с наказания не можем да ги научим на добър начин на живот. Усилията и парите, които влагаме в споменатите по-горе средства за контрол, просто не са достатъчни за решаването на толкова сложни проблеми.

     Накрая средствата за контрол ще се окажат неефикасни дори и само от гледна точка на мащаба на тези проблеми, на тяхното множество от форми и огромни размери на нашето почти четиридесетмилионно общество. Бюрото по наркомания или Държавната агенция за разрешаване на проблеми с алкохолизма съществуват от много години. И двете правителствени организации са се превърнали в мощни институции. И двете разполагат с огромни суми държавни пари. Струва ни се, че благодарение на многогодишната им дейност, толкова чудесно представена в отчети и рапорти, би трябвало да забележим поне минимално намаляване на употребата на алкохол и наркотици в ученическите среди. Същевременно поредните изследвания показват, че възрастта на алкохолната инициация непрекъснато се понижава, все повече ученици пушат цигари, покачва се процентът на тези, които са имали взимане даване с наркотици и са започнали редовно да употребяват.

     Полша не се намира на безлюден остров. Можем да черпим от опита на много други държави, които изживяват същите проблеми. Много значително по-богати от нас общества, в които далеч преди нас са започнали да търсят методи за справяне с алкохолизма и наркоманията, са се убедили, че масовите кампании и грандиозни акции почти изобщо нямат ефект. Да се плашат децата в училище и да им се говори колко ужасно лоши и опасни са наркотиците и алкохолът, никога не е допринесло за това, децата да изгубят интерес към тези вещества. Някои изследвания, включително и проведените от Института по психиатрия и неврология във Варшава, сочат точно обратното - когато на децата в определена възраст се говори за наркотици или алкохол, това увеличава, а не намалява техния интерес.

     Заплахата от наказание със затвор за притежание в джоба на един джойнт няма да спре повечето млади хора да поемат риска. Напротив, въвеждането на сурови и същевременно трудни за осъществяване закони подтиква много обичащи риска младежи да си играят с властта. За младостта е характерен бунтът срещу авторитети и норми, и възрастните, които не се съобразяват с това и се стараят да възпитават основно с помощта на забрани и наказания, за съжаление парадоксално губят авторитет и допълнително често допринасят за укрепването на бунтовническите и антиобществени нагласи на своите възпитаници.

     Този песимистичен опит абсолютно не означава, че трябва да се затворят държавните институции и да се прекратят всякакви профилактични дейности. Много други страни обаче са си извадили извода от предишните грешки. И ние май трябва да го направим. Негативната и образователна терапия трябва да отстъпи място на положителните стратегии, базиращи на създаването на безопасни от емоционална гледна точка условия за развитие на младите хора в семейството, съседското обкръжение и училището. Би трябвало да насочим поне половината, а може би дори 80 процента от образователната дейност вместо към децата, към техните родители и други възпитаващи. От своя страна училището трябва в много по-голяма степен да помага на родителите при организацията на свободното време на учениците именно затова, защото днес има толкова много малки семейства, толкова много единствени деца, толкова рядко домът осигурява топла и мила атмосфера и емоционална безопасност. Парите, които се харчат за билборди и ежегодни „въздържателни" събори в общините и градчетата, би било по-добре да се предназначат за построяването на басейни, тенис кортове или ледени пързалки за местните деца, както и за назначаването за постоянно на обучени инструктори по спорт и рекреация, на ръководители на музикални и танцови ансамбли, театри и работилници за моделиране. Нашият проблем е, че много деца няма къде да се дянат в продължение на поне няколко часа дневно. Или има къде да се дянат, защото имат домове, но там ги чака преди всичко телевизорът или сега все по-често още компютърът. Това са много често истинските „възпитатели" на нащите деца. Положителната профилактика трябва да стане активна и реална конкуренция на тези студени и безлични медии.