АЗ, ДОБРОВОЛЕЦЪТ
Кирил Димитров, 12 клас Търговска гимназия
Доброволец към Общински младежки клуб „J.J.COOL A" с ръководител Славейка Николова
Гр. Бургас
Ако преди три години, някой беше дошъл да ми каже, че аз ще съм доброволец, бих му казал, че това е невъзможно. Винаги съм имал респект към тези, които са се борили за някаква кауза, но съм си казвал "Няма смисъл, един човек нищо не може да промени".
Веднъж един мой близък приятел Петър ме покани да отида с него на среща в клуба, който той активно посещаваше. Беше ми разказвал много пъти какво са правили и къде са ходили, с какви хора са се срещали. Звучеше интересно, но не и като нещо, което си представях да правя самият аз. Казах си: "Какво пък, нищо не губя" - и се съгласих да отида.
Влизайки в стаята бях приветстван от около десетина мои връстници, които се усмихваха широко. Една жена седеше с гръб към мен. Петър ми каза, че с нея можеш да си говориш, както с приятелите си, но аз бях леко скептичен. Оказа се, че тя е ръководител на клуба и по-нататък моите съмнения бяха опровергани. Първата среща мина, а аз вече имах куп задачи. Предстояха ни обучения на местно и регионално ниво.
Излишно е да казвам колко много неща научих за въздействието на наркотичните вещества върху организма, защото по-важните умения, които успях да придобия, сега ми помагат да предавам тази информация на нуждаещите се от нея. Без да усетя, с решаването на казуси, логическата ми мисъл се е развивала. Работата по групи, съставени от хора, които не съм познавал, ми е помогнало да приемам различията на всички и да насочвам общата енергия в дадена цел, постижение или резултат. Коментирането на даден проблем е развивало способността ми да говоря пред голяма група от хора. Изпълнението на задачи за дадено време ми е помогнало в организационните ми умения. Всичко това съм придобил и развил, правейки нещо значимо, което не облаготворява само мен.
Така започна моето доброволческо участие в организирането и участието в мероприятия. А те бяха много: "Кампанията за движението", "Кампания против наркотиците", кампании свързани с тютюнопушенето, алкохола, агресията, трафикът на хора и множество други актуални за обществото проблеми, с които всеки може да се сблъска.
След много усърдна работа и помощта на ръководителите на клуба, успях да организирам обучение на учениците от 9-ти, 10-ти и 11-ти клас по подхода "Връстници обучават връстници". Отзивът беше невероятен. Новината беше отразена в местен уеб сайт за новини, във Фейсбук страници, учениците говореха за това, учителите също.
Тогава си казах: "Явно един човек може да направи промяна".
Както всеки друг жив организъм, така и клубът "JJ Cool A" постоянно се променя, расте, обогатява и усъвършенства. Някои доброволци си тръгват, други идват на тяхно място, но дейността и и целите ни остават винаги едни и същи: Да помагаме на тези, които са в нужда, да приканваме повече хора, които да подкрепят дейността ни, да осведомяваме за опасността и да превантираме първата или следващата употреба на наркотични вещества, както и максимално да ограничим достъпа до тях. Ние се стремим да направим света малко по-добър за нас и за всички останали. Да съм доброволец е не само избор, но и мисия, от която аз никога няма да се откажа.
