МЛАДИТЕ ПИШАТ...

"КАК ЩЕ ПОМОГНА НА ПРИЯТЕЛ,

КОЙТО ИМА ПРОБЛЕМ С НАРКОТИЦИТЕ?"

Борислава Веселинова Христова, 17год., гр.Стара Загора

Спечелила конкурс за есе ПИЦ по зависимости Стара Загора на тема

„Как ще помогна на приятел, който има проблем с наркотиците?"

     Нека ви разкажа една история. Мария и Нора са приятелки от малки, винаги весели и усмихнати, с безгрижно детство. Но никой не остава дете завинаги. Двете момичета пораснаха, но отново бяха неразделни. Мария познаваше приятелката си много добре и усещаше някаква промяна. Нора се сблъска с живота - родителите и се разделиха, уволниха я от работа, попадна сред неправилните хора. Онази искрена усмивка вече я нямаше, лъчезарното момиче вече го нямаше. Нора се опита да избяга от проблемите по най-лошия начин - чрез наркотици. За кратко време тя се промени - стана раздразнителна, неспокойна, лицето и бледо, а погледът празен.И с всеки изминал ден ставаше по-зле... Нора не спираше да повтаря, че животът и няма смисъл. Но приятел в нужда се познава, Мария беше тази, която щеше да и помогне.През цялото време бе неотлъчно до нея. И ето, че Нора откри смисъла на живота си - той бе скрит в истинското приятелство. Така след година тя се излекува. Сега Нора е преуспяваща бизнесдама с грижовен съпруг и две деца.

     Безспорно е, че наркотиците са бичът на съвременното общество. Все повече сред актуалните новини присъстват такива като: „Тийнейджър постъпи в болница след голяма доза наркотици", „Дрогиран шофьор уби двама пешеходци", „Млада жена почина от свръхдоза". Това е само една малка част. А тревожни статистики като „Все повече се увеличава броят на наркозависимите у нас", ме карат да се замисля. Къде е проблемът? В забързаното ежедневие, в държавата, политиката или може би семейството.

     Най-доброто решение на проблема е изобщо да не се започва. Но ако все пак се случи? Първата стъпка от преодоляването на тази трудност е да се признае. Много хора се опитват да прикрият зависимостта си (дори пред себе си), вместо да се лекуват.

     Всъщност всичко започва от това, че сме неподготвени за живота. При най-малката трудност търсим лесния изход - бягството. А животът ни поднася изненади, често изпитва силата на характера ни. Нерядко се налага да избираме между добро и зло, истина и лъжа, приятелство и предателство. Много пътища, много възможности, но и много грешки... И така, когато съдбата почука на вратата, не знаем по кой път да поемем. Но защо ли винаги избираме грешния, пътя към нищото?

     Наркотиците - това е пътят към нищото. Започнали заради тръпката, за да опитат, за да се позабавляват или за да избягат от проблемите, наркозависимите имат нужда от помощ. Нали сме българи и типично по нашенски казваме: „Мен това не ме лови". Но не е съвсем така, може да се случи на всеки. Дрога използват хора на различни възрасти, принадлежащи към различни социални групи, с различно финансово състояние. Не издържали на напрежението, проблемите, славата или пък бедността, намерили изхода в наркотиците. А това е просто билет за бързия влак към смъртта.

     Честно да призная, не съм се замисляла как мога да помогна на приятел, който има проблем с наркотиците. Знам само,че той ще има нужда от подкрепа. Може би да се откажа от приятелството ще е най-лошото решение (както биха направили не малко хора). Ще се опитам да разбера какъв е проблемът, какво го е накарало да се отчае толкова, че да открие единствената утеха в наркотиците. Просто ще бъда до него, нали за това са приятелите. В такива ситуации е необходимо човек да чуе думите: „С теб съм, всичко ще бъде наред, заедно ще се справим с това". Може би не съм права и мнението ми да противоречи на всякакви психологични и медицински закони, но според мен моралната подкрепа е по-важна от хилядите упреци и въпроси „защо". Спомняте ли си Мария, за която ви разказах? Ще помогна на моя приятел, попаднал в безизходица, да намери смисъла на живота си. А може би той също ще бъде в приятелството. Всъщност колко рядко се замисляме какъв дар е то.

     Човешкото тяло е ненаситно. Веднъж опита ли, иска още и още, и още. Така постепенно наркотиците погубват тялото и после душата. И ето как от някогашния жизнерадостен човек не остава даже спомен. Дори още по-страшно, след себе си може би ще оставиш само пепел, която ще бъде отнесена и от най-лекия полъх на вятъра, защото отдавайки се на дрогата, обричаш себе си на сигурна смърт. Но стига толкова, няма да ви уча. Чели

Снимката е от профилактичния спектакъл, създаден от младежките

участници в Полско-българската среща на лидерите в Маруз (Полша)

през 2014 година