ЗАВИСИМОСТИ...

ТРЕЗВОСТТА КАТО ПРИСЪДА

Яна Немирова, Христо Петров

     Много бяха софрите тия дни и още предстоят. Българинът така разбира празника - яко хапвне и пийване. За здраве и берекет. Но поне един от сътръпезниците ви - все едно дали на служебното парти, сред роднините или в приятелския кръг - не пие заради тържеството. Нито от щастие, нито от мъка, нито от тежък живот, нито заради проблеми, нито заради липсата им. Той пие от сутринта, защото не може да не пие. Защото организмът му е увреден вече от страшната болест алкохолизъм и ако не получи дозата си, не може да функционира нормално. Може да е в стадий, когато все още изглежда, че само е попрекалил с почерпката, но може и да е на етапа на заболяването, в който периодът му на трезвост в денонощието не е по-дълъг от 2-3 часа. Нищо, че ви се струва невъзможно човекът срещу вас да е не е спирал нито за ден пиенето през последните 10-20 г. Изглежда като „нормалните" хора, но не му е дадено да пие като тях. Когато започне, не е в състояние да спре. Въпреки че отдавна пие сам и тайно, той самият не винаги си дава сметка, че назад в миналото е преминал границата, отвъд която не може да контролира употребата. Не че не иска. Просто не може.

     Скоро той няма да е в състояние да ходи на работа и ще я загуби. Семейството му няма да издържи на зачестяващите и продължителни запои и ще го изгони. Приятелите му ще се отдърпнат рязко от него. Поради липса на средства той ще се налива със спирт от аптеката, защото е най - евтин.

     Родителите, отвратени от падението на собственото си чадо, може и да го приемат в бащния дом, но не за дълго. Защото всяка следваща чаша приближава алкохолика към леталния изход.

     Почти 90 % от хората употребяват алкохол, а между 4 и 7 % от тях се пристрастяват към него, т.е. стават алкохолици. В България алкохолно зависимите са 5% от населението, а злоупотребяващите достигат 40%. По данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании от 2007 г. около 1 000 000 лица имат проблеми с употребата на алкохол, в т. ч. около 200 000 са със симптоми на алкохолна зависимост. (В САЩ болните от алкохолизъм са над 15 милиона.) Над 600 000 са лицата (предимно жени - около 500 000), които живеят (с или без формален брак) с хора, които имат проблеми с употребата на алкохол.

     Злоупотребата с алкохол като причина за смърт е на трето място след сърдечно-съдовите заболявания и злокачествените образувания.

     Алкохолът е в основата на повече от 50% от фаталните ПТП и е причина за над 60% от тежките престъпления (убийства, побои, изнасилвания). 41% от битовите травми и трудовите злополуки са следствие от прекомерна употреба.

     Всяка година над 2000 семейства у нас престават да съществуват поради системно пиянство.

ЛЕКАРСТВО ПРОТИВ АЛКОХОЛИЗЪМ НЕ Е ОТКРИТО.

     Както и причините, поради които при еднакво изпито количество и честота на употреба, едни хора стават алкохолици, а други не.

     Но в този свят има над 2 милиона трезви алкохолици, които чакат само едно позвъняване, за да се появят в най-тежкия момент при отчаяния, за да му кажат: „И аз бях като теб. И аз умирах десетки пъти. Но сега съм трезв и живея нормално. Щом аз можах, значи и ти ще се справиш. Хайде с нас на сбирка."

     „Какъв е основният принос на Америка към световната култура? Много от вас биха отвърнали: джазът. Аз съм страстен любител на джаза, но ще отвърна другояче: движението Анонимни алкохолици." Това заявява Кърт Вонегът в книгата си „Съдби по-лоши от смъртта". „Смятам, че най-великото събитие на XX век се е състояло в Акрън, щата Охайо, на 10 юни 1935 г., когато Бил У. и д-р Боб организират първото събиране на Анонимните алкохолици." - пише д-р Морган Скот Пек в „Изкуството да бъдеш Бог".

     Движението на Анонимни алкохолици води началото си от 1935 г., когато в американския град Акрън се срещат борсовият последник от Уолстрийт Бил У. и местният лекар д-р Боб С. Двамата са „безнадеждни" алкохолици. Двамата установяват, че разговаряйки за алкохолизма си, те си помагат един на друг да останат трезви.

     Малко по-късно с помощта на д-р Уилям Силкуорт, който работи с алкохолици, те формулират, че алкохолизмът засяга психиката, емоциите и тялото. Въпреки че е лекар, д-р Боб не е бил наясно, че алкохолизмът е заболяване. Искрата на Анонимни алкохолици е запалена. Двамата започват да работят с алкохолици в болницата в Акрън.

     В началото на 1939 г. е публикувана базовата книга „Анонимни алкохолици". Нейното заглавие дава името и на цялото движение. В нея е формулирана и програмата от 12 стъпки, която е духовна, но не е религиозна.

     Днес групи има в повече от 100 държави, включително и в ислямски държави като Турция, Иран, Египет, Кувейт, Индонезия, а също и в държави като Монголия, Зимбабве, Гана, Уганда и Френска Полинезия. Българското АА се ражда на 5 декември 1989 г. В клиниката на 4-ти километър в столицата се провежда първата сбирка на Анонимни алкохолици. Днес сбирки на АА се провеждат в 21 групи в 13 града*. Вече има сформирани групи в някои от затворите и психиатриите в страната.

     Анонимни алкохолици е общност от мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем с неконтролираната употреба на спиртни напитки и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма.

     Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето.

     Няма такси или вноски за членуване в АА. Така разказват за себе си хората, които са прекарали десетилетия от живота си в алкохолна мъгла, загубили семейства, здраве, работа, пропилели богатства и възможности, но успели да спрат пиенето и да живеят отново нормален живот.

     АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи, обясняват членовете на общността.

     „Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост." - уточняват те.

     През 1951 г. Американската асоциация по здравеопазване връчва наградата "Ласкер" на АA „като признание за уникалния и много успешен подход на лечение на този вечен здравен и социален проблем, алкохолизма. С приемането на алкохолизма като заболяване се изтрива позорният социален белег, свързан с това състояние..."

     "Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални, застанете до нас за известно време на огневата линия и вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малките деца; нека решаването на тези проблеми се превърне в част от ежедневната ви работа и дори в част от съня ви; тогава и най-циничните няма да се учудват защо сме възприели и подкрепяме това движение" - пише доктор Силкуърт в книгата Анонимни алкохолици.

     Сбирките на АА са по час и половина. Има петминутен регламент за изказване. Хората се представят с малките си имена или с псевдоним. Изказва се само, който желае. Той споделя своя опит, сила и надежда в процеса на възстановявване. Обикновено си припомня откъде е търгнал в крайния стадий на болестта си, как е дошъл на първата си сбирка и как се справя с проблемите си днес на трезво.

     12-стъпковата програма, по която работят анонимните алкохолици, се базира на основни духовни принципи, познати от древността и употребявани в много различни учения и практики - честност към себе си и другите, алтруизъм, благодарност за всичко, което ни е дадено, смирение, овладяване на гнева, доброжелателност, толерантност, приемане, грижа за ближния, идентифициране на чувствата и трансформирането им от отрицателни в положителни, безкорисност, потискане на егото...

     Ефективността на програмата, според лекарите, се дължи на факта, че на едно място са събрани хора, които имат един и същ проблем. Новодошлите се идентифицират с вече трезвия алкохолик и се вдъхновяват да опитат и те да станат като него - да се отърват от теглото си. Само човек със същия проблем, може да ръзбере събрата си на 100 процента, защото е изпитал същото на гърба си. И другото важно е - безкористната взаимна подкрепа. Всеки по-стар член отделя много от личното си време, за да работи с новодошлия, тъй както с него е работено, когато той е пристъпил прага на АА. Алкохоликът за първи път сред братята и сестрите си по съдба се чувства приет, а не отхвърлен. Разбран, а не осъден, обичан, а не мразен. Воден, а не напътстван. Свой след свои. Според основателите на АА - Бил У. и д-р Боб, разговорите на един алкохолик с друг алкохолик са най-важния процес от възстановяването и на двете страни.

Изтпочник: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5221300

* Последните данни от уеб-сайта на АА в България (www.aa-bg.info) сочат вече 25 групи в 15 града и местности. :)