РАБОТА СЪС СЕМЕЙСТВОТО...
1. ДА РАЗБЕРЕМ СЕМЕЙСТВОТО С АЛКОХОЛЕН ПРОБЛЕМ
Съществен градивен елемент на модела „Минесота" е включването в терапевтичния процес на близките, членовете на семейството на зависимия пациент. Затова е много важно специалистите, работещи със зависими в този модел, да знаят и рабират как функционира такова семейство, какви механизми действат в него и обуславят поведението и емоциите на членовете му.
Тук ще говоря , опростявайки, за така нареченото алкохолно семейство, но всичко, за което ще става дума, се отнася до всяко едно семейство с проблем на всяка една зависимост, или още по-широко - до всяко едно дисфункционално семейство. И също така за опростяване, ще си служа със стереотипния, най-разпространен модел: алкохолик - съпруг и баща, и съзависима жена - съпруга и майка. Без да се впускаме в размисли над статистическата вероятност за обратната конфигурация и за разликите между алкохолизма при двата пола, може да се каже, че всички представени по-нататък явления по принцип в такъв случай остават в сила.
Най-общо казано, основната функция на семейството е благосъстоянието и развитието на всичките му членове. Алкохолното семейство е дисфункционално преди всичко именно заради това, че не е в състояние да реализира тази своя главна функция.
Във функционалната система на здравото семейство членовете му притежават своя позитивна идентичност и автономия. Имат право да бъдат себе си - със своя потенциал и със своите ограничения, които се приемат от семейството и са едни при малко дете, и други при възрастен и болен дядо. Имат право на своите мисли, мечти, желания, имат право да притежават своите цели и да ги следват. В едно алкохолно семейство всички играят някакви роли, а мислите, копнежите и целите на неговите членове са свързани най-често с актуалното състояние на алохолика, с неотложната необходимост да се нивелират последствията от пиенето му или да се скрива проблема пред външния свят (а често и взаимно пред себе си).
Комуникацията в здравото семейство е открита, явна, без табу. В алкохолното семейство табу представлява темата за пиенето и всички проблеми, които са резултат от него. Защото никога не се знае как ще реагира алкохоликът и коя, най-невинна дори забележка може да приключи със скандал. А понеже с течение на времето и с развитието на болестта проблемите, свързани със злоупотребата на алкохол, обхващат все по-широк кръг от семейните работи и събития, преставаме да говорим не само за самото пиене, но и за много други неща. Например за съвместните планове за лятото - защото би трябвало да споменем, какво по време на миналогодишната почивка татко е вършил на плажа... За наближаващия рожден ден на баба - защото предишният преди година е приключил със скандал и обръщане на масата с обяда... И дори за златния медал, спечелен от сина на училищните състезания по лека атлетика - защото е невъзможно това да се отдели от спомена за разкъсаната по време на семейния скандал спортна фланелка... Всичко това не означава, че в алкохолното семейство хората не си говорят. Но разговорите им не касаят това, което е наистина важно, това, което ги вълнува или боли. И така всеки от тях остава самотен в своя свят.
Става така, също защото в алкохолното семейство няма място за взаимност и откритост, толкова важни в човешките взаимоотношения в здравото семейство. Тук всички се фокусират върху алкохолика и неговите нужди, като оставят настрана собствените си преживявания, емоции, радост и тъга.
Важен признак на здравото семейство е установената структура и ясно разграничените роли на родителите и децата. Светът на възрастните е отделен от този на децата - има, разбира се, съвместна част, но работите, задълженията и грижите на възрастните принадлежат на тях. Родителите задоволяват своите емоционални потребности в съпружеската/партньорската връзка, без да обременяват с тях децата. От друга страна задоволяват потребностите на децата и им оказват подкрепа. А децата имат право на развитие, грижа и собствен детски свят. Границите в здравото семейство играят основна роля за изграждане на чувството за безопасност - както изграждащите структурата на семейството подсистеми и граници между поколенията, така и личните граници на всеки член на семейството. Не по-малко важни са границите на определените принципи и правила на семейния живот - те отразяват ценностната система на семейството, а същевременно създават някакъв ред, правят нещата предвидими, тоест дават емоционална безопасност, стабилност и вътрешно спокойствие.
В алкохолното семейство настъпва размиване, а с течение на времето пълно изчезване на тези граници - това често е първият сигнал, че в семейството има проблем, когато виждаме едно такова отговорно, „зряло" и предприемчиво дете, което деятелно отменя родителите си в техните задължения, което е опора за тях, изслушва ги и ги утешава... Обикновено това събужда възхищение у околните възрастни („вижте колко добър син имат!"), а всъщност би трябвало да предизвиква безпокойство и тревога. Настъпващата рано или късно в едно алкохолно семейство деструкция на съружеските и родителските роли много често бива придружавана от един вид обръщане на ролите и парентификация на децата, които стават емоционално „родители на своите родители".
Поради всички тези причини животът в алкохолоното семейство е много труден, изпълнен с емоционално страдание, хаос и обърканост, силни и противоречиви емоции, които е по-лесно да „замразиш", отколкото да ги изживяваш отново и отново, без да имаш право открито да ги изразяваш. Но все пак в това семейство трябва да се живее, за да просъществуваш в него трябва или да промениш нещо, или, ако промяната се оказва невъзможна, да се приспособиш. Така, по пътя на многократните безрезултатни опити за борба за промяна, се развива съзависимостта, определяна като патологична форма на приспособяване към ненормалните условия. Децата в алкохолното семейство приемат и играят специфични роли, които също представляват форма на такова патологично приспособяване и които като дебела и твърда броня защитават, позволяват да се изживеят ударите, но едновременно с това лишават от еластичност, втвърдяват и ограничават, като в резултат на това често пъти детерминират по-нататъшния им живот.
Във всяко едно семейство, от самото начало на съществуването му, се развива в динамични равновесия мрежа от интерперсонални взаимоотношения - невидими нишки, „въженца" свързващи всеки с всеки. Всяко дръпване, а дори трептене на тази мрежа в някоя нейна част се усеща от цялата мрежа - с други думи всичко, което става с всеки от членовете на семейството, оказва влияние върху останалите членове, върху цялата система. Ако в семейството се появява и задомява трайно алкохолът - неговият нов „член" и елемент от тази мрежа на взаимоотношенията - цялата конфигурация постепенно, отначало почти незабележимо, но значително се променя. Лесно може да се предвиди, какво се случва тогава с алкохолика. Заедно със задълбочаването на зависимостта и все по-интензивните нейни симптоми, той все повече се съсредоточава върху алкохола и организира своя живот (а в същото време посредствено и живота на семейството си) около него, в желанието си да пие все по-често, повече, по-дълго. Това му отнема все повече време, поглъща все повече от неговата енергия и внимание. Постепенно при него се засилват осевите симптоми - като алкохолен глад, нарушаване на контрола над пиенето, абстинентен синдром, промяна на толеранса - и се развиват механизмите на зависимостта. Затова и неговите емоции, поведение, реакции, решения, както и образът на самия себе си и на другите хора зависят от достъпността, количеството и въздействието на алкохола.
Същевременно неговата жена усилено и безспирно се старае да противодейства на пиенето му: крие, конфискува, излива алкохол, опитва се да контролира разноските и да му взима парите; обяснява и моли, плаче, шантажира или крещи и заплашва; понякога дори в отчаяно търсене на изход сама купува алкохол и сяда да пие заедно с мъжа си - с убеждението, че по-безопасно ще е той да пие „културно" у дома и под контрол (в такива ситуации има голям шанс, че самата тя бързо ще тръгне по пътя към зависимостта, тъй като заради физиологичните разлики жените са по-уязвими към въздействието на алкохол, а процесът на пристрастяване протича при тях по-бързо, отколкото при мъжете). Разбира се, тези нейни опити са най-често безрезултатни, в най-добрия случай носят само временен, краткотраен ефект. Много енергия ѝ коства също нивелирането на последствията от пиенето за семейството (финансови, организационни, емоционални, засягащи неговата репутация) и опитите да крие проблема от семейството и външния свят. По този начин, съвсем несъзнателно, съзависимата жена в същата степен, както зависимият ѝ партньор, започва да концентрира своя живот, време, внимание и енергия върху алкохола. И точно както при алкохолика, от наличието, количеството и въздействието на алкохола зависят в голяма степен нейните емоции, поведение, начин на мислене за света и за себе си.
И понеже всеки човек разполага с определени ресурси от енергия и сили, както и с определено количество време в денонощието, все по-малко енергия и време остават и на двамата родители за поддържане на взаимоотношенията с децата им. Призовавайки пак метафората за мрежата, можем образно да кажем, че „въжетата" на родителите ги теглят все по-силно (и двамата!) към алкохолния проблем. И повличат след себе също и свързаните с тях чрез мрежата „въжета" на децата. Така алкохолът става режисьор на живота на цялото семейство.
Не може, естествено, да се каже, че зависимият баща не обича децата си. Още по-малко вярно би било това твърдение за съзависимата майка. Нали тя най-често именно заради доброто на децата предприема всички тези отчаяни усилия да спре пиенето на бащата. Обикновено нито един от двамата родители на осъзнава, че тяхното съсредоточаване върху алкохолния проблем като че ли прерязва „въженцата" на досегашните им взаимоотношения с децата. На алкохолика му пречи механизмът на илюзии и отричане, който деформира когнитивните му процеси и фалшифицира образа на действителността в главата му. На съзависимата майка просто най-често не ѝ достигат силите, за да го осъзнае, а действащите при нея психологически защитни механизми всъщност много приличат на тези, които поддържат зависимостта.
Във взаимоотношенията между съпрузите/партньорите в алкохолното семейство започват да преобладават (и от двете страни) трудни емоции: страх, злоба, гняв, разочарование, които подхранват взаимните им претенции. Може да се каже, че техните взаимоотношения, както и взаимоотношенията им с останалите членове на семейството (преди всичко с децата), двойно се деформират: веднъж чрез намиращия се винаги в центъра на внимание алкохол и произтичащите от него проблеми, и повторно - чрез собствените им свързани с тях болезнени емоции. Затова даже в моментите, когато се опитват да обърнат внимание на децата, родителите са обикновено фиксирани върху собствените си проблеми повече, отколкото върху нуждите и проблемите на децата. И затова също и преживяванията на децата са детерминирани от трудни емоции: несигурност, страх, обърканост, самота. Както тогава, когато те поемат ролите на родителите или/и са въвличани от отчаяната майка в контролирането на бащата, така и когато стават отговорни и привидно „подредени" повече, отколкото предполага възрастта им. Ежедневният страх и липсата на чувството за безопасност, което би трябвало да гарантира семейството и контактът с родителите, води неведнъж до агресивно поведение, което може също да приеме формата на автоагресия. Още повече, че при децата често се заражда чувството за вина заради семейните проблеми и убеждението, че нещо не е наред с тях, щом като за татко пиенето е по-важно от тях. Затова се случва да имат нужда да се самонакажат чрез автодеструктивно поведение.
Показаната тук деструкция на взаимоотношенията в алкохолното семейство, заедно с целия емоционален хаос, който я придружава, е много болезнен процес за всички членове на семейството. Новите взаимоотношения, изнудени от този процес, произтичат до голяма степен от необходимостта хората да се приспособят към ненормалните, травматизиращи условия. А приспособяването към условията, които онеправдават, няма как да не бъде патологично, токсично. То много силно предопределя възприемането на света и на самите себе си от членовете на семейството, детерминира техните емоции и поведение. Детерминира толкова дълбоко, че дори ако алкохоликът престава да пие и успешно минава терапия, това рядко е достатъчно за възстановяване на здравите взаимоотношения. Не толкова рядко се случва, семействата, които успяват да просъществуват заедно в продължение на много години активна алкохолна зависимост и всички свързани с нея страдания и проблеми, да се разпадат точно тогава, когато зависимият минава терапията и започва да изгражда трезвения си живот. Защото в резултат на терапията той се променя, а семейството му умее да функционира само по един начин, изработен и затвърден по време на пиенето. Затова е извънредно важно освен да включваме членовете на семейството в терапевтичния процес (тоест в процеса, който има за цел да помогне на алкохолика), да се погрижим и за това, да мотивираме цялото семейство за лечение, да покажем нуждата от промяна на цялата семейна система и на функционирането на всеки неин елемент. Не само защото тя е средата, в която пациентът ни се връща след терапията и в която ще продължава своето здравеене от алкохолната болест - средата, която значимо може да повлияе върху качеството и трайността на това здравеене. Не само затова че чрез въздействието върху семейството помагаме на зависимия пациент. Също и заради това, че самото семейство, всеки от членовете му, се нуждае от помощ.
