3. ПЪТЯТ КЪМ СЪЗАВИСИМОСТТА
Животът в близки отношения със зависимия човек оставя дълбоки следи във всички техни участници - детерминира емоциите, мислите, поведението и нагласите им, начина за възприемане на света и на самия себе си. Най-ярко това се вижда в най-близките взаимоотношения - семейни, съпружески. Тук веднага може да се появи въпросът: има ли смисъл да се поддържат такива взаимоотношения, не е ли по-добре да се прекъснат колкото се може по-бързо? С други думи - дали хората, оставащи в токсична, нараняваща връзка с алкохолик, не изпитват страдание като че ли малко по собствено желание? Говорим тук за възрастни хора, защото децата са, може да се каже, обречени да живеят в семейството си, не могат да си тръгнат и да си потърсят друг татко или мама. Но възрастният партньор? Защо просто не си тръгне?
Някои, разбира се, си тръгват. Тръгват си най-често мъжете от зависимите си жени. Повечето жени обаче, приблизително около % от тях, остават със своите пиещи и нараняващи ги съпрузи и партньори. Остават, защото при тях се развива съзависимостта.
Какво е всъщност тази съзависимост, как се стига до нея и какви са последствията ѝ - на тези въпроси ще се постараем да си отговорим тук.
Тъй като съзависимостта в много по-голяма степен засяга жените, отколкото мъжете, ще си послужим със стереотипния модел: пиещ мъж и неговата съзависима жена, трябва обаче да помним, че всички разглеждани по-нататък механизми се отнасят също и до малобройната група съзависими мъже.
Знаем, че развитието на зависимостта е свързано с различни рискови фактори - биологични, социални, психологически, духовни. Също така и съзависимостта се развива като равнодействие на различни фактори: ситуацията в брака/връзката, предишен опит и произтичащите от него убеждения и нагласи, чертите на характера.
Това, доколко една жена ще е податлива на съзависимостта, зависи до голяма степен от ситуацията ѝ в актуалната връзка с алкохолика. Ако тя е силно емоционално зависима от партньора си - ако чувството ѝ към него и тяхната връзка представлява за нея най-важната ценност, надминаваща всичко друго, ще се старае да поддържа тази връзка на всяка цена, също и с цената на собственото благо. Трудно ще ѝ бъде да поставя граници, които да я защитят от деструктивното влияние на зависимостта, по-склонна ще бъде да вярва отново и отново в поредните обещания за поправяне и промяна, по-лесно ще се поддаде на всяка една рационализация, която ще я утвърждава в това, в което толкова силно иска да повярва.
Ако прибавим към това и материалната зависимост от мъжа и свързаната с нея слаба професионална позиция на жената, тоест практическата неспособност бързо да стане самостоятелна - ще ѝ бъде още по-трудно да изостави своя алкохолик. Още повече, че той, търсейки оправдание за своето пиене и в стремежа си да го защити, обикновено години наред я утвърждава в убеждението, че без него тя няма да е в състояние да се справи.
Важен фактор, способстващ за развитието на съзависимостта, е изолацията на семейството, липсата на подкрепа от страна на доброжелатени хора отвън - роднини, приятели или дори съседи. Такава изолация, нарастваща заедно с развитието на зависимостта, е участта на повечето семейства с алкохолен проблем и е последствие от нуждата им да крият проблема и нарастващото околко него табу, като криворазбран императив да се защитава семейството. Колкото повече социални контакти поддържа семейството, колкото повече хора имат представа за неговата ситуация, толкова по-голяма става вероятността то да получи адекватна помощ, да се проведе ефикасна интервенция или поне да му бъде отправена обратна връзка, която би могла да го мотивира да предприеме решителни действия за промяна на ситуацията.
Поредната тухла в изграждането на съзависимостта е все още доста често срещаният в нашето общество натиск за съхраняване на брака - заради традицията, религията, „доброто име" на семейството. Обикновено такъв натиск идва от страна на родителите или по-предишното поколение, а в основата му лежи също убеждението за „облагородяващата" и потвърждаваща стойността на жената роля на съпруга - едно доста анахронично убеждение, което все още е живо в обществения манталитет, макар че не винаги е осъзнато и директно вербализирано.
Ако зависимостта на алкохолика е придружена от агресивно поведение и насилие - това също е важен фактор за развитието на съзависимост. Страхът от насилие възспира не една жена от опита да потърси помощ или от предприемане на стъпки за скъсване на връзката, принуждава я да се съсредоточи върху задоволяването на потребностите на алкохолика, за да не провокира агресия. Това, че е жертва на насилие, увеличава също чувството ѝ за безпомощност и нуждата да се приспособи към ситуацията, колкото и болезнена да е тя.
Освен изброените аспекти на ситуацията в брака, изключително важен е личният ресурс на жената - нейните убеждения, нагласи, ценности, опитът, който я е формирал. В тази сфера основен за развитието на съзависимостта е негативният опит от детството, най-често свързан с живота в дисфункционално семейство. Би могло да ни се струва, че едно момиче, израснало в алкохолно семейство, наблюдавало всеки ден страданието на съзависимата си майка и само изпитало различни лоши неща от страна на зависимия си баща, ще направи всичко възможно в зрелия си живот да опази себе си и собственото си семейство от подобна съдба. Много често обаче точно такива жени също се свързват - и то понякога многократно - със зависими партньори. Защо става така? Първо, защото за едно дете, израснало в дом, където алкохолът е бил повсеместен елемент от ежедневието, това негово присъствие във всякакви ситуации става нещо нормално и естествено. Второ, обикновено когато едно такова младичко момиче се запознава със също толкова младо момче, което обича да си пийва, дори и да е вече на прекия път към алкохолизма, то все пак още не е силно зависимо. Е, да, пийва си (това нали е нормално!), но много по-малко, отколкото татко! Значи, от една страна той е „свойски", прави това, което подобава на един мъж, а от друга - нали е „по-добър" от семейния образец. Защото нали пие само от петък до неделя, докато татко пиеше всеки ден. Защото нали когато е на градус, става весел и забавен, а не като татко агресивен. А при това може да носи, дори след голямо количество не излиза вън от себе си, значи алкохолът не му вреди като на татко... А дори ако ме удря понякога, това нали само означава , че държи на мен - и ме удря само от време на време, докато татко биеше мама всеки ден...
Всичко това са парафразирани автентични изказвания на съзависими жени, които, започвайки връзки с кандидати за алкохолици, не са били в състояние правилно да разчетат предупредителните сигнали, защото не са осъзнавали, че възникването на зависимостта е процес и че поведението на избраниците им, на пръв поглед „по-добро" от това на техните зависими бащи, представлява само началната фаза на същия процес, водещ към същата точка, в която те помнят родителите си.
По подобен начин негативният опит от предишни връзки с мъже спомага развитието на съзависимостта. Теоретично такива по-ранни токсични връзки с алкохолици би трябвало да станат един болезнен и затова ефикасен урок и предпазващ фактор. На практика обаче много често те представляват само материал за сравнение, който позволява да бъде оценена положително перспективата за нова връзка с нов алкохолик, защото в това сравнение той изглежда „по-добър"... А всъщност просто се намира в по-ранна фаза на зависимостта и неговата прогресираща деструкция не е все още толкова видима.
Голямо значение имат също убежденията на жената за семейните роли, внушени най-често още в детството, а подсилвани от културни и религиозни възгледи. Традиционните убеждения за служещата роля на жената в брака и в семейството, за нейните задължения като „блюстителка на домашното огнище" и за необходимостта да се признава семейството (в това също нуждите на мъжа и децата) за абсолютен приоритет и център на женската вселена, могат радикално да ограничат автономията, вярата в своите права и способността за поставяне на граници или приключване на токсичната връзка, тоест да благоприятстват за влизане на жената в съзависимост.
Към това я предразполагат също чертите на характера ѝ - ниското самочувствие, липсата на опора в себе си, неумението да се погрижи за себе си и да се справя с трудностите, слабо развитата нужда и чувство за влияние върху живота си.
Оглеждайки всики тези рискови фактори, не трябва обаче да извличаме прибързани изводи, че съзависими стават само жени без образование, професия и собствени доходи, произхождащи от алкохолни семейства, с традиционен мироглед и ниска самооценка. Това не е вярно - съзависимостта е също участ на жени с дипломи от престижни университети, на високи постове, елегантни и с многобройни успехи. Както беше казано в началото, развитието на съзависимостта е обусловено от много различни фактори - като тяхно равнодействие. Привлекателната госпожа доцент или мениджър може чрез своите професионални и финансови успехи да доказва на света и на самата себе си своята стойност, защото в действителност нейното самочувствие по различни причини е разклатено и тя се нуждае от непрекъснатото му сверяване. Точно така често функционират възрастните деца от дисфункционални семейства, които изпълняват в тях ролята на семейния герой - такива деца в зрелия си живот особено често влизат във връзки с хора, които се нуждаят от грижи и охотно предават всякаква отговорност на партньора си (и те охотно тази отговорност поемат, защото това е част от ролята им). Успеха третират често като мярка за стойността на човека хора, израснали в емоционалния хладилник на „добрите домове", в които въпреки материалното благосъстояние и „културните" взаимоотношения, децата биват реализатори на родителските амбиции, вкарвани „за тяхно добро" в подробно проектирани тесни рамки. А например една жена с добра самооценка и стабилна емоционално, но възпитана в много ригидна система от ортодоксално спазвани традиционни ценности и дълбоко религиозна - ще остане в болезнена съзависима връзка с алкохолика в непоколебимото си, внушавано от детски години убеждение, че нейно свято задължение е да „носи своя кръст".
