МЕТОДЪТ „ МИНЕСОТА"

В СТАЦИОНАРЕН БЛОК СУХОДОЛ

     Преди да започне да се прилага моделът „Минесота" в Суходол, директорът на болницата д-р Владимир Николов, дм, през 2018 г. е във Варшава и участва в организирания от Фондация „Стефан Батори“ семинар на специалисти в областта на зависимостите за Югоизточна Европа. Там преминава обучението си и се запознава с екипа от лектори на фондацията. Предлага им да дойдат в България и да обучат екипа на специалистите в болницата. През следващата година психологът на Второ алкохолно отделение - Емил Димитров, също посещава този център през месец април и също преминава обучение за работа със зависими пациенти. Преговорите продължават и през лятото на 2019 г., през юли част от екипа от Полша пристига в България, това са Анна Швед и Анджей Майхер, които провеждат първото обучение на психолози, социални работници и лекари от ДПБЛНА в гр. Долна баня, с помощта на българските си сътрудници Павел Павлов и Милена Петрова. Инициативата за обученията се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Стефан Батори“ Полша.

     От началото на месец август 2019 г. стартира пилотно моделът „Минесота“ във Второ алкохолно отделение. В края на октомври последва второ обучение на специалистите, водено от Анна Швед и Анджей Майхер. През септември моделът започва да се прилага вече официално от психолога на отделението, „Минесота“ става официален метод за лечение на алкохолно болни пациенти. От началото на септември в отделението е назначен и втори психолог - Екатерина Захова, преминала през обучение за лечение на зависимости в България. Двамата психолози, които същевременно са сертифицирани системни терапевти, започват да прокарват и развиват модела. В екипа има и социален работник, Кирил Ангелов. Освен социалната работа и социалните дейности и част от ресоциализацията, той провежда и програма Трудотерапия в болницата.

     Дотогава в това отделение има друга програма за терапия на пациентите след детокс. Това е програмата „Психодрама и арт терапия“, която се провежда от началника на отделението д-р Тарашоева и психолога Емил Димитров в продължение на година и половина. Програмата се изпълнява два пъти седмично по два часа. 

     Моделът „Минесота" е интензивна програма, изпълняваща се ежедневно седем дни в седмицата от ставане до лягане.

     Разпределението на групите в програмата, дневният режим, правилата, терапевтичният договор, подписващ се от пациентите и психолозите, са изготвени през юли от Емил Димитров и подготвени за работа съгласно принципите и философията на модела.

     Установяват се нови правила за специалистите и за пациентите - за разлика от досегашните в болницата - които е необходимо да се спазват от всички. Това вече отразява нов поглед към зависимостта, към болестта, към болните и взаимоотношенията на екипа с тях. Важен е не само медицинският модел, който досега е бил основен в болницата. Навлизат и психотерапевтичният модел, психо- образователните групи, индивидуалната и груповата работа с пациентите. Необходимо е да се изгражда мултидисциплинарният екип, в който всички са ценни и важни за лечението и възстановяването на пациентите.

     Едни от най-спорните правила за пациентите са да не използват лични GSM-и, лаптопи и таблети, лични видео и аудио записи; да не развиват сексуални, интимни отношения помежду си. Започват съпротиви за правилата от страна на пациентите и част от специалистите. Много от пациентите, несъгласни с новите правила, напускат отделението и Стационарния блок. Същите правила са въведени и в останалите отделения и стават задължителни. В края на краищата всички разбират значението и полезността на новите правила и нещата започват да се случват. В началото програмата стартира с петима пациенти, на следващата седмица още трима и така се оформя терапевтичната група.

     Групата е отворен тип. Пациентите постъпват в различно време и в различно време след завършване я напускат. Има последователност в програмата и приемственост между пациентите. В началото на програмата детоксът се провежда в отделението и след това желаещите да продължат в програмата постъпват след изискуемите процедури. След като е извършен ремонтът на Първо отделение за детоксификация от началото на март 2020 г. всички приемани пациенти постъпват в него. След това желаещите за програма „Минесота" се насочват към Второ алкохолно отделение, други желаещи - към Трето отделение за психосоциална рехабилитация. Впоследствие алкохолно болните пациенти преминават програмата „Минесота" с продължителност шест седмици и желаещите да продължат възстановяването си отиват в програмата на Трето отделение. Наркотично зависимите след детокса при желание постъпват в Трето отделение. Това се оказва много успешен модел. Първо отделение детокс, Второ алкохолно отделение програма „Минесота", Трето отделение продължаваща психосоциална рехабилитация и ресоциализация.

      Програмата „Минесота" е психообразователна и терапевтична програма. Пациентите осъзнават своята зависимост, разбират в коя фаза на алкохолната болест се намират, изучават осевите симптоми на болестта, симптомите на алкохолния глад, симптомите на рецидива и превенцията му, психологичните механизми на болестта, а в резултат на получените знания си отговарят могат ли да контролират своето пиене. Научават нови умения - личностни и социални, нужни за да продължават живота си без алкохол, за новото им цялостно функциониране, за откриване и създаване на нов смисъл в живота.

     До края на месец юни 2020 г. през програмата са преминали 60 пациенти. От тях за втори път са я преминали четирима. Незавършилите са осем, от които единият е постъпил за трети път и я завършва. Към края на юни има шест пациенти. В процедура по постъпване от началото на юли са още шестима.

     Информацията за полезността на програмата се разпространява чрез пациенти, преминали през нея и споделили със свои познати, приятели. Тя се набира и от сайта на болницата, и от участниците в сбирките на АА. Има изградени отношения между АА, директора на болницата и психолозите в отделението. Те са канени на открити сбирки на АА и по този начин също се осъществява контакт и информация за програмата. В болницата се провеждат и сбирки на АА, веднъж в седмицата, за да могат пациентите да се докоснат до философията на Анонимните алкохолици, да направят връзка между нея и програмата „Минесота" и това да е от помощ за тях при търсене на подкрепяща среда от хора, които имат същия проблем, когато излязат от болницата.

     Работата по програмата „Минесота" се осъществява от екип - Емил Димитров и Екатерина Захова, по 12 часа на ден, като пациентите всяка седмица избират свой отговорник, който поема определени задължения във Второ отделение - разпределя задачите за трудовата дейност, провежда сутрешните и вечерните събирания, отговаря за различни дейности в отделението и той е връзката между екипа и пациентите.

     С пациентите се работи основно в групов контекст, като се взимат предвид индивидуалните особености на всеки пациент. Работи се по индивидуалните проблеми на пациентите в групата. Провеждат се по три терапевтични групи всеки ден, като в петък е предвидено гледане на филми, свързани със зависимостите, които след това се дискутират с пациентите. Петте основни групи са: „Аз алкохолик ли съм", „Мога ли да контролирам пиенето си", група за превенция на рецидив, за изграждане на конструктивни умения и група за деструктивното влияние на алкохола върху живота, както и група по задачи, в която се работи по индивидуалните задачи на пациентите, свързани с техните специфични проблеми и определени в личните им терапевтични планове. При работата във всички групи има домашни работи, които са свързани с тематиката, която се обсъжда в групите, и се работи по разрешаване на трудностите, които пациентите са имали в процеса на писане. Всеки понеделник в групата по задачи се чете дневникът на чувствата и алкохолния глад и равносметка на седмицата, които пациентите пишат всеки ден, за да могат да се свържат със себе си, да опознаят особеностите си и да търсят начини за промяна на алкохолната си идентичност. Основната цел в терапевтичната работа е пациентите да започнат да откриват себе си в заболяването, да разпознават спецификата на симптомите при себе си, да разберат в коя фаза на заболяването се намират, да научат как се развива алкохолната болест, тъй като, както всяка една хронична болест, тя е предвидима и нейното протичане е известно. Важно за пациентите е да осъзнаят, че при алкохолно болните най-голямото желание на всеки болен е да може да пие контролирано, но това е невъзможно. Те нямат контрол върху пиенето и следователно когато употребяват алкохол, те губят контрола върху собствения си живот. Терапевтичната работа изисква изключителна индивидуална активност от страна на пациентите, тъй като това, с което се работи, е техният личен опит в употребата. Търсят се индивидуалните особености и възможностите на всеки от тях, за да може да се подкрепи трезвеенето и здравеенето, а не да се търси оправдание на употребата на алкохол. Те така или иначе непрекъснато търсят оправдание на своето пиене пред себе си и близките си, ядосват се, че нямат воля да спрат и ги е страх какво ще последва. Важно е да разберат, че от тук насетне отговорността за тяхното трезвеене е в техните ръце. Те са тези, които взимат решенията, как и доколко искат да правят промени в собствения си живот, за да продължат да здравеят.

     Програмата „Минесота“ е фундаментът на психологическата работа, тя дава основата, човекът, зависим от алкохол или други психоактивни вещества, да продължи да търси алтернативи на своето алкохолно поведение и подкрепяща среда.

     Пациентите в отделението се учат как да съставят дневен режим, как да планират и как да си поставят цели, как да организират различни трудови дейности, както и как да оползотворяват свободното си време през шестте седмици, когато са в програмата „Минесота“.

     Все още следим успеваемостта на програмата и получаваме много позитивни обратни връзки за промените, които са настъпили при пациентите, въпреки че някои от тях се връщат в болницата.

     Пациентите завършват програмата с личен план за по-нататъшно здравеене и при желание могат да се насочват към други програми: ДКБ на ДПБЛНА - средносрочна психо-терапевтична програма, програма „Дневен център“ или други лечебни програми.

     За да се осъществява програма „Минесота“, е необходимо да бъдат обучени и медицинските сестри и помощният персонал за работа в нея, а лекарите, които са преминали обучение, да се включат активно и така да се усъвършенства мултидисциплинарният екип.

Емил Димитров

Екатерина Захова