МОЕТО ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВАРШАВА

ПРЕЖИВЯВАНИЯ И ПОЛЕЗНОСТИ

     От 10 до 13 април 2019 г. имах възможността и огромното щастие да участвам в семинар по въпросите за консултиране на алкохолна и наркотична зависимост в гр. Варшава, Полша. Семинарът беше организиран от Фондация „Стефан Батори".

     Заявих и се записах за участие в този семинар, за да получа нови знания в областта на зависимостите и да ги разширя. Имах голяма потребност да се запозная с модела „Минесота" и интензивността на програмата му, да разбера как се случват нещата в нея. Бях прочел доста статии от сп. „Арка", когато постъпих през 2016 г. на работа в (както го наричаме) Стационарния блок в Суходол към ДПБЛНА - Второ алкохолно отделение. Нещо все не ми достигаше като знания и информация. Един ден влязох при Директора на болницата д-р Владимир Николов, ДМ, и го попитах за 28-дневната интензивна програма по модела „Минесота". Той ми отговори - „Ще говоря с представителите и ще те изпратим на обучение във Варшава." В първия момент не чух и попитах: Варшава?. „Да, каза той. Ще ти кажа като получа отговор." Изненадата ми беше голяма, но и щастлива. Минаха около два месеца и той ми се обади. „Ето ти информацията за обучението, пиши и заяви участие. Но на руски език напиши заявката." И така през 2019 г. започна моето обучение в модела „ Минесота", което продължава и досега тук, в България. Продължаващото обучение се организира от Фондация „ Стефан Батори" и се провежда от Анна Швед и Анджей Майхер или, както се обръщаме към тях - Аня и Анджей. Вярващи в това, което правят, отдадени, професионалисти, хора с човещина, приятели!

     Как се случи това преживяване?

     Бях последният, който написа на Анна Швед за желанието си за участие. Местата за участниците от България бяха четири и тя ми отговори, че вече са заети. Но беше говорила с организаторите от фондацията за мен и ми отговори, че нещата ми се нареждат и съм допуснат до участие. За мен беше огромно щастие и благодарих за съдействието й.

     На 09.04.2019 г. излетяхме от аерогара София в 14.30 ч. Вълнението ми беше голямо. Винаги съм мислел, че имам страх от височини и се питах как ли ще се справя. За моя изненада удоволствието замести притесненията и страховете ми. Беше невероятно красива гледка. След два часа полет пристигнахме във Варшава. Бяхме посрещнати от Дариуш Алишеров и упътени как да стигнем до хотела за настаняване. За всеки имаше отделна стая!!! Това за мен беше изненада и удоволствие.

     На следващия ден започна обучението ни.

     Организацията на семинара беше перфектна. От България бяхме петима човека. Имаше към 40 участници. Половината бяхме психолози, социални работници, лекари психиатри, нарколози и трезвеещи зависими - консултанти по зависимости. Обучението се проведе на руски език. Семинарът беше открит от д-р Ева Войдило-Ошатинска, Директор на Регионалната програма „Алкохол и наркотици" към фондацията. В уводната си лекция тя ни представи разяснение какво е това „Модел Минесота". Концепцията на модела и неговата философия е базирана на биопсихосоциалния модел на зависимостта като болест. Духовният стълб на модела е 12-стъпковата програма на АА и АН. Основен и важен е мултидисциплинарният екип - психотерапевт, психолог, социален работник, трезвеещ зависим - консултант по зависимости, лекар психиатър, лекар, духовно лице.

     Водещите предложиха много важни и интересни теми, които бяха също дискутирани: зависимост и съзависимост, алкохолизмът в семейството, съзависимото семейство и ролите в него, 12-те стъпки на АА, метод на интервенция, терапевтичната група и груповият процес, програма „Атлантис" - работа със зависими в затворите, мотивация и рехабилитация на зависимите, новата професия - консултант по зависимости, кога се включват лекарства в процеса на рехабилитация, работа над чувството за собственото достойнство в процеса на рехабилитация. До обяд се провеждаха тренинги, след обяд лекции. Лекторите бяха: д-р Ева Войдило-Ошатинска, Анна Щвед, Анджей Майхер, Юрий Гапоник, Анна Доджюк, д-р Богдан Воронович, Дариуш Алишеров, Ягода Кубяк. Усетих уважение между лекторите, а също така вниманието и топлотата им към обучаемите. Усетих вярата и непоколебимостта им в това, което правят и което преподават. Всички лектори имат харизма, чар, стил. Освен лектори, са и терапевти. Предават не само знания, но и професионализъм и човещина.

     Програмата беше натоварваща. Подобна на един ден в рехабилитационна програма. Втората вечер участвах в сбирка на АА в центъра на Варшава с рускоговорещи. Клубът е предоставен от общината и участниците имат: зала за самите сбирки с мебели за сядане, рафтове за книги, материали за АА, фотографии, спомени; зала за общуване след сбирките и гледане на телевизия, кино, музика, отбелязване на празници. Имат и барче с безалкохолни. Няма излишен лукс. На тази сбирка видях хора с различни години на трезвост - 5, 10, 15... Сбирката мина много топло, радушно, участниците се ценяха, уважаваха. Такова отношение между хора рядко може да се види. На тръгване се прегръщаха и си пожелаваха отново и отново да се събират и да успяват заедно.

     След лекциите и тренингите имахме възможността и времето да се разхождаме и да разглеждаме Варшава. Уникален и красив град. Запазена история и култура през вековете. Голям, съвременен град. Чист, подреден, лъснат от чистота. Поддържан, без задръствания, без излишни шумове, организиран до минутата градски транспорт. Архитектурата в стария град е впечатляваща, композирана с историята и навиците на поколенията.

     Семинарът приключи с нашето сертифициране и заключителна част от Ева Войдило-Ошатинска. Тръгнахме си с много книги и материали по въпросите на зависимостта - нейната същност, развитие и лечение. След приключването на семинара имахме цял следобяд за разходки, подаръци, раздяла с града и новите запознанства. Не ми се тръгваше. Пожелах си отново да дойда - за обучение, за екскурзия.

     На 14 април сутринта отлетяхме за България. Предстоеше ми да разказвам на пациентите в Отделението за лечение на лица, зависими и алкохолно болни за обучението, впечатленията и опита от видяното и наученото. Да споделя наученото и с колегите си - за модела „Минесота", принципите и философията му. За опита, който приех от участниците от другите държави. Благодаря на Фондация „Стефан Батори", на Ева Войдило, на екипа от лектори и техните практически тренинги! Благодаря на Анна Щвед и Анджей Майхер за продължаващите обучителни семинари и тренинги, за супервизиите с тях в България!

     Ще завърша моя разказ с една мисъл на Ева Войдило:

     „Терапевтът трябва да се чувства съюзник на този човек, а не чакащ го да се препъне противник. "

Емил Димитров