БЪЛГАРИЯ - ДОБРИ ПРАКТИКИ..
Малко история...
„МИНЕСОТА" - НАЙ-ЕФЕКТИВНАТА ПРОГРАМА
ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМОСТИ
ТРЪГВА У НАС ПРЕЗ ЕСЕНТА
В СТАЦИОНАРЕН БЛОК „СУХОДОЛ"
Георги Радев, в. „Quo vadis", 7/2019
Очаква се през есента (2019 год. - бел. ред) в България да заработи най-популярната и ефективна програма за лечение на зависимости „Минесота“. Тя ще се реализира от специалистите на ДПБЛНА в стационарен блок „Суходол“. Въвеждането на програмата става с финансовата подкрепа на полската Фондация „Стефан Батори“, която изцяло финансира обучението. В началото на юли специалисти от Полша бяха в България, за да проведат 5-дневно обучение на лекари, психолози и медицински сестри от ДПБЛНА. През миналата година наши специалисти пък бяха във Варшава, за да поставят началото на въвеждането на този метод у нас.
Специално за в. “Quo vadis" консултантите от Полша Анна Швед и Анджей Майхер дадоха интервю за въвеждането на „Минесота“ у нас.
Какво представлява програмата „Минесота"?
Анна Швед: Моделът „Минесота“ не е обвързан с някакви твърди правила. Той е по-скоро философия, която предлага специфичен поглед към зависимостите като към болест. В тази програма се прилагат идеите и похватите на т.нар. „Програма на 12-те стъпки на Анонимните алкохолици (АА)“, която се прилага в различни общности за взаимопомощ за справяне със зависимости. Различното в тази програма е, че сред мултидисциплинарния екип има и член, който е възстановяващ се зависим с дълга ремисия (поне 2 години), допълнително обучен за консултант.
Защо сте в България?
Анна Швед: Д-р Владимир Николов (директор на ДПБЛНА - бел. ред.) посети Полша през 2018 г. в рамките на лятна школа и там се запознахме. Той изяви желание да въведе програмата в неговата болница и повече от година търсим начини това да стане. Благодарение на Фондация „Батори“ успяхме да организираме обучителен семинар в България, предназначен за две групи участници. Първата група беше екипът от клиниката в Суходол, а втората - специалистите от Превантивно-информационните центрове от различни градове в България.
Каква е динамиката в работата със зависимостите?
Анджей Майхер: Изследванията показват, че около 4% от световното население са зависими от алкохол, а 10% пият рисково. Именно при тези 10 на 100 че сто краят е фатален, а ако не е, настъпва рязка промяна в социалния им статус - влизат в затвора, разрушават семейството си, остават сами. Те все още не са зависими от алкохола. Човекът, който пие рисково, пие, защото иска, а човекът, който е зависим, пие, защото е принуден да пие. Подходът към тези два случая е коренно различен.
Анна Швед: СЗО е дефинирала алкохолната зависимост, но сред симптомите никъде не присъства количеството изпит алкохол. По-важно е да се установи какво става с човек, когато пие и когато НЕ пие. И на какво е способен, за да си достави алкохол или друго психоактивно вещество (ПАВ).
Анджей Майхер: В момента се появяват нови ПАВ и различни зависими поведения и процентът на болните нараства, и то много бързо. В днешно време младите хора не използват една субстанция, а няколко едновременно и това е предизвикателство пред лечението. Младият човек с удоволствие би пийнал водка, докато си пали цигара марихуана, след като вече е 24-и час пред компютъра. И за да не заспи, взима амфетамини или метамфетамини. Ние смятаме, че се намираме в един от последните етапи на обществено развитие, в които можем да противодействаме.
Анна Швед: Трябва да се добави, че все по-често това са млади хора. Терапията при тях е по-трудна, тъй като те все още не усещат значителни загуби в живота си. Преди години средната възраст на страдащите от алкохолизъм беше някъде около и над 30-те - т.е. хора, които вече имат семейства и някакъв социален статус, свързан с различни придобивки в живота им, и зависимостта започва да им отнема тези неща. Беше по-лесно да им покажеш какво губят и защо е добре да променят нещо в живота си. Един млад човек, който тепърва стартира в живота и е все още здрав, не усеща физическите поражения от зависимостта си и не генерира сериозни загуби в социален план, много по трудно осъзнава, че е тръгнал по наклонената плоскост.
Анджей Майхер: Ще Ви дам един пример, който прочетох днес. В Полша 67% от младежите между 14 и 19 години и 37% от децата между 10 и 14 години пушат електронни цигари. Много от съвременните наркотици се въвеждат в организма посредством тези устройства. Къде е проблемът обаче? Това, което подрастващите пушат, е нещо, в което може дори да няма никотин. Но те се научават да употребяват тези електронни цигари и по-късно става по-лесно да се „закачат" за новите видове наркотици, които се приемат посредством такива устройства. Подобна е ситуацията и с детското шампанско. Така учим децата на определен стил на живот. Създава се усещането, че празнуването е свързано с тостове и алкохол.
Да се върнем към програмата - „Минесота" се прилага при всякакъв тип зависимости?
Анна Швед: Да. Тя е създадена като програма за справяне с алкохолизма, тъй като той е бил най-масовата зависимост. Но в днешно време има всякакви зависимости. Не само към ПАВ, но и поведенчески - като хазарт, шопинг, секс, работохолизъм и т.н. (имало ги е и преди, но никой не ги е смятал за болести).
Анджей Майхер: Програмата се базира на предпоставката, че човек задоволява своите потребности по различен начин и с различни ПАВ или поведение.
Анна Швед: По отношение на зависимостите и философията на програмата „Минесота“, можем да обобщим, че болестта, наречена „зависимост“, развива патологични механизми, които я поддържат. Те основно са три. Механизъм за патологично регулиране на чувствата, който стои в началото и кара човек да си „оправя“ емоционалното състояние чрез дадена субстанция. После идва механизмът, който поддържа употребата или т.нар. механизъм на илюзии и отрицание. Той не дава на зависимия да прецени реално това, което става с него. Дори много интелигентни хора, които нормално са в състояние да изграждат причинно-следствена връзка, не са в състояние да разберат какво става с тях и с техния живот заради тяхната злоупотреба. В резултат на тези два механизма се развива третият - т.нар. „механизъм за разсейване и раздвояване на аз-а“, наричан още „механизъм за нарушаване на структурата на аз-а“, тъй като човек, който е под въздействие на ПАВ, е съвсем различен като същност от моментите, в които е „чист“. В един момент човек се загубва, не знае границите си, дали е добър или лош, какви са неговите ценности, приоритети и т.н. Тези механизми са общовалидни при всички зависимости.
Анджей Майхер: Целта на модела „Минесота“ е не човек да спре да пие, а да не започне да пие. Ние не лекуваме пияни, а трезви хора. Един от принципите на програмата „Минесота“ е дълготрайно, доживотно въздържание. Има други школи, които работят върху т.нар. контролирано пиене. Тук целта е да се научат да живеят така, че да нямат нужда от алкохол или друго вещество, към което са зависими. Самото въздържание не е самоцел, а инструмент, чрез който човек да се научи да живее добре, пълноценно, щастливо. При зависимостта различаваме 2 термина: абстиненция, т.е. въздържание от ПАВ, и „трезвеене“, т.е. промяна на стила на живот.
Счита се, че това е програмата с най-голям процент успеваемост?
Анджей Майхер: Тук говорим за ефективност, не за успеваемост. А ефективността е размито понятие. В Полша сме изработили стандарт за измерване на ефективността - проследяваме съдбата на пациентите две години след завършване на терапията - колко от тях изобщо не са пили и колко са се напили 2-3 пъти за този период. Защото във втория случай също говорим за успех на лечението - увеличава се времето, през което даденият човек не употребява алкохол. Ако заради пристрастеността е страдало семейството на зависимия или той е нарушавал законите, то сега той продължава да пие, но семейството му не е така засегнато; ако преди не е работил, а сега вече има работа - това също е една успешна терапия. Заедно с тези случаи ефективността достига 90%.
Анна Швед: Това е програма, която съдържа когнитивно-поведенческа терапия. Т.е. въздействаме върху убежденията на човека, начина му на мислене от една страна, а от друга - върху начина му на живот, и това е комплексен подход. Заедно с това, по време на терапията в тази програма, целим разоръжаването на тези механизми, за които говорихме. Т.е. да достигнем до същността на болестта и дори ако пациентът периодично се завръща към употребата на ПАВ, той вече е много по-способен да коригира поведението си и да потърси помощ, за да се върне към трезвения живот. От друга страна програмата съдържа предпоставка пациентът да започне да участва в групите за взаимопомощ, което му дава възможност да получава дълготрайна, доживотна, безплатна помощ. Това също е фактор в ефективността на програмата.
Но защо програмата е ефективна? Според мен заради индивидуалния подход към пациента. Всеки пациент има свой индивидуален план за лечение, съобразен с неговите цели и възможности. Това може да звучи като парадокс, защото основният метод на работа е груповият. Но има начин да се съчетаят нещата. Всеки пациент, в рамките на програмата, участва в различни видове групи, като същевременно така изпълнява своята индивидуална програма и тя се състои от различни задачи, най-често писмени, в които той отразява свои самонаблюдения, и тези писмени задачи се представят пред групата, за да може човек да получи обратна връзка. Така се съчетава индивидуалната програма с груповата терапия.
Сблъсквали ли сте се с някакви редки, странни зависимости?
Анджей Майхер: Ще кажа така - имал съм над 1000 пациенти... вече нищо не ми се струва странно.
