Анджей Кенджерски

 ПРОГРАМАТА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ СТЪПКИ

НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ КАТО ПЪТ

ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

     Проблемите на хората, зависими от алкохола, разбираме днес като проблемите на болни хора. Това определя начините на поведение спрямо алкохолиците по време на лечението. Целта на терапията на алкохолиците не е довеждането им до въздържане от пиенето, а ученето на трезвен живот, в който трезвеността би станала основна ценност и смисъл на живота. Лечението на алкохолиците не може да се сведе само до борба за прекратяване на пиенето. То представлява терапевтична работа, която приема постигането като цел на живот в трезвеността. Това изисква промяна на жизнените цели на болния - от стремеж към набавянето на алкохол и консумирането му - в ученето на трезвен живот, разбиран като процес на развитие. Постигането на целите, свързани с трезвения живот, позволява на пациента да опита от възможността за надделяване над самия себе си, което е двигател на оздравяването.

     Алкохолната болест е специфична болест, трудно поддаваща се на лечение. Още преди 154 години президентът на САЩ Абрахам Линкълн, изнасяйки реч пред Трезвеническото Сдружение във Вашингтон, посочва възможността да се помогне на алкохолиците в преодоляването на пристрастяването им. Той прадставя следната характеристика на това явление:

     За съжаление, войната срещу демона на Пиянството по различни причини не носи очакваните резултати. Или борците не са от най-добрите, или прилаганите от тях тактики не са подходящи. Тези борци са най-често проповедници, юристи и платени съветници. (...)

     Чак когато някой, който сам дълго време е бил жертва на пристрастяването, се освободи от оковите на пиянството и дойде при ближния си, облечен прилично и напълно владеещ разума си, като възродения пример за някога отхвърлената човечност, и когато застане пред него със сълзи на очите, за да му разкаже за страданията, които сам някога е изпитал и които сега вече не е принуден да изпитва, и за своите някога гладни, а днес сити и облечени деца, и за жена си, преди разплакана и с разбито сърце, а днес възродена към здравето, щастието и пробудената отново любов; и когато каже, колко лесно може да се постигне това, когато само вземеш решение да го постигнеш, и с колкото и прост език да го изрази, в това има толкова голяма логика и убедителна сила, че наистина малко хора, хранещи поне остатък от човешки чувства, ще бъдат в състоянието да окажат съпротива.

     Авторът на тези думи посочва същността на помагането на алкохолика, говори за това, че някой, потопен в дълбока зависимост, няма да даде отпор само на някого, който сам е минал през подобни проблеми.

     През 1935 година тези думи отново стават актуални. Двама безнадежни алкохолици в гр. Акрон в Охайо, легендарните днес - борсов маклер Бил У. и доктор Боб, изпитват на собствен гръб, че така разбраната помощ е възможна. С течение на времето те разработват програма за трезвеенето, която наричат Програмата на 12-те Стъпки на Анонимните Алкохолици. Тя се опира на взаимопомощта на трезвеещите хора и "носене на посланието на алкохолиците, които все още страдат" от тези, които са успели да се осво­бодят от пристрастяването. Самият Бил У. така описва този опит: "Една група алкохолици се самоидентифицира и предава своя опит - така, както във верижната реакция — по-нататък. Ако всеки страдащ предаде посла­нието за надеждата за излизане от алкохолизма на всеки нов, то той би бил в състояние да посредничи в собственото постигане на духовно прежи­вяване, с което започва животът в трезвеност". Бил подчертава важният момент на промяната, която открива пътя на трезвеността, т. е. промяна, по време на която се стига до такова пречупване на собственото его (принуда за пиенето) и до възвръщане на свободата (възможност за избор между пиенето и жела­нието за непиенето). В корес­понденцията на Бил У. с К.Г. Юнг последният акцентира върху това, че "единственият истнински път на трезве­ността е този, който води към по-високо съзнание. Към тази цел можеш да бъдеш доведен чрез акта на провидението, чрез личния и емоционалния контакт с приятелите или чрез висша школовка на духа, свръхграниците на обикнове­ния разсъдък."

     Приведените тук възгледи еднозначно показват, че трез­веността започва в момент на духовна промяна, и че пости­гането й е процес на развитие, произтичащ в общността на трезвеещите хора, които реализират програма, съдържаща момента на прекрачването на самия себе си, на своето актуално "аз". Какво тогава съдържа онази Програма на 12-те Стъпки на Анонимните Алкохолици?

      Програмата на 12-те Стъпки на Анонимните Алкохолици служи за реализацията на три основни цели. Отначало хората се концентрират върху осъзнаването на собственото положение и върху приемането на дей­ствителността, което в случая на алкохолиците е еднозначно с приемането на факта, че те са загубили контрол над пиенето. Това е свързано с приз­нанието на безпомощността им пред алкохола и невъзможността да управляват живота си. Осъзнаването, че болестта, от която човекът е болен, е хронична, и отказът от стратегията на борба с нея — освобождават и пре­насочват енергията му към реализация на избрания път на трезвеността. Това е аналогично на използваното в Общността АА твърдение: "в безси­лието е силата". Освободената енергия трябва да се канализира по нов на­чин, което изисква вяра, че това може да стане. Оттам идва упътването да се повярва в някого извън себе си, особено ако досегашните действия са били безуспешни. Най-лесно може да повярва болният, който успее да се озове в група на трезвеещи алкохолици с по-голям стаж в трезвеността. Досто­верността на общността АА позволява доверие към другите и започване на градеж на една ценностна система, в която трезвеността става основна ценност, а животът е поверен на Бога, кой както Го разбира.

     На този първи етап започва работата на болния над себе си. Този етап позволява осъзнаването на собственото положение, вмества в групата, гарантираща безопасност и възможност да се прави избор, а също така позволява да се конструират отношенията между хората на принципите на любовта. Алкохолиците наричат този етап от оздравяването възвръщане на загубеното достойнство и начало на учене на живот сред здрави (...) хора.

     Работата, която вършат Анонимните Алкохолици при реализирането на първите три Стъпки, довежда до осъзнаване на нуждата от равносметка за тяхното "пияно минало". Това приема формата на трезвена среща с после­диците от пияното им поведение, които се проявяват като субективно изживявано чувство за вина. Пълното освобождаване от чувството за вина може да настъпи само тогава, когато тази среща придобие характера на признание, пред себе си, пред Бога и пред другия човек, на същността на собствените грешки. Формулата на "изповедта" позволява да се роди нова практика, в която неправдите, изтърпени от другите и от самия зависим, ще бъдат честно изказвани. Това на свой ред позволява на трезвеещия да включи в ценностната си система честността, като условие за опазване на трезвеността. Същевременно това го освобождава от измамата като основен защитен механизъм.

     Самата изповед обаче не би освободила напълно от чувството за вина, ако не беше задълбочена от готовността да бъдат поправени неправдите чрез акта на тяхното овъзмездяване. Извършената по този начин по- нататъшна духовна промяна позволява да се приеме животът в смирение, когато човек смело приема действителността такава, каквато е. По този начин става възможно различаването на доброто и злото. Опитите в рабо­тата над себе си на този етап на оздравяването са едновременно важни както за самооценката, така и за опознаването на същността на собствените достойнства и недостатъци.

     Работата на този етап е също изпитване на себе си във взаимоотно­шенията с други хора в трезвено състояние. Това е допускане на нови цен­ности, като любов, благодарност, прошка, отговорност. Благодарение на тези чувства може да бъде изпитана връзката с други хора, опираща се на принципите на равненството, връзка "лице в лице" и "с вдигната глава", без бягство и отчуждение, породено от срам и от неправди, причинени на други хора.

     Този етап на развитие има дълбоко духовен характер и в същото време подготвя за осъществяването на третата цел, каквато е започването на нова жизнена практика в трезвеност. Това се свежда до ежедневна морална равносметка, позволяваща да се изживее веднага освобождение от чувството за вина и градеж на човешките взаимоотношения, в които овъзмездяването без отлагане на причинените неправди става основен принцип. Духовното развитие би било обаче непълно, ако не включваше молитва или медитация, водеща към постигането на трансцендентното ниво - за което е писал Юнг в кореспонденцията си с Бил У. И двете форми, практикувани в условията на тишина и вътрешно спокойствие, са пред­поставка за опознаването на себе си, за откриване в себе си на енергия за по­нататъшен живот и за възвръщане на равновесието и чувството за свобода.

    И накрая Програмата на 12-те Стъпки на Анонимните Алкохолици акцентира върху една важна истина — послание към оздравяващите, а именно те да споделят опита си във възвръщането на здравето с другите, които искат да оздравеят или вървят вече по този път. Предаването на собствения опит на другия позволява ползването на силата на другите и показва възможността за откриване на собствената сила. Непосредственият контакт може да роди вяра и да направи възможно вземането на решението за избор на по-нататъшния трезвен път. Дванадесетата Стъпка е нужна преди всичко на самия алкохолик, защото прави възможна реализацията на това, което е необходимо на всеки човек - контакт с друг човек. Трезвеещите алкохолици го подчертават много силно, когато казват, че само пиенето на алкохол може да се върши насаме, да оздравяваш можеш само сред другите и с другите.

     Алкохолиците, които реализират Програмата на Дванадесетте Стъпки отбелязват, че ако човек иска да бъде здрав до края на живота си, не стига да "преработи" стъпките веднъж. Възвръщането на здравето е процес на развитие и ако искаме да останем верни на това му разбиране, трябва да търсим смисъла на посланието им на всеки един етап на оздравяването. Възвръщането на психическото и духовно здраве позволява на алкохолика да открие в тази програма послание за цял живот, понеже намирането все отново и отново на скрития в нея смисъл я прави винаги актуална.

     Да завършим тези разсъждения върху Програмата на 12-те Стъпки на Анонимните Алкохолици с въпроса за стойността й. Лесно е да се препоръча, като кажем примерно, че вече в 150 държави в цял свят програмата се прак­тикува от Анонимните Алкохолици; а в Полша над 1000 групи¹ я упражняват по време на всекидневните сбирки АА. При оценката на тази програма може да се посочи също, че разбирането на зависимостта, съдържащо се в 12-те Стъпки на Анонимните Алкохолици, е дотам универсално, че го използват и хората, обременени с други зависимости и хронични болести, напр. зависимите от хазарт, от лекарства, пушачите, наркоманите, болните от рак, мигрена, неврози, родителите на "трудни" деца и др.

     Посланието, което съдържа Програмата все по-често се прилага от различни хора като духовна програма за развитие. Като приемат ценностите й, те го признават за своята жизнена философия.

Цитирана литература:

А. Lincoln „Arka", 1996 nr 16

     А. Kędzierski Trzeźwość, sens i wartość życia - idea profilaktyki zdrowotnej. [в:] Z. Czaplicki, W. Muzyka: Styl życia a zdrowie, PTP Olsztyn    

     1995 Преписка между К.Г. Юнг и Бил У. [в:] „Zdrój", 1995 nr 2

(„Arka", 1997, № 19, с. 6-10)

¹Последните  дании  говорят  за  1500  групи.