ОЩЕ ЗА РЕЦИДИВИТЕ НА БОЛЕСТТА
Най-трудното нещо на света е да пишеш проста проза за човешките същества.
/Ърнест Хемингуей/
Че завръщането към здравето от зависимостта е възможно, свидетелстват с личния си пример трезвеещите алкохолици - както обичат да се наричат. Но има също и хора, които, след като престанат да пият, се смятат за "бивши алкохолици", което във всекидневното възприятие е решително по-разбираемо отколкото предишното, естествено при условие, че човекът наистина трайно е престанал да пие — защото ако отново започне да пие, то разбира се престава да бъде "бивш", а отново става обикновен "алкохолик".
Аналог намираме и в терминологията, определяща хората, които са престанали да употребяват наркотици, като "бивши наркомани". От семантична гледна точка този термин е правилен: става въпрос за някого, който някога нещо е правил, а днес вече не го прави. В онтологичния смисъл обаче, който засяга по-дълбокото разбиране на явлението зависимост, определението "бивш" алкохолик или наркоман не е подходящо. Защото зависимостта остава "в човека" и е достатъчен нов контакт със субстанцията, дори след дълга абстиненция, за да освободи старата потребност от набавянето й за организма без възможност за контролиране на количеството, честотата и последствията от употребата /или насладата/.
Откъде се е взел доста странният и не много ясен термин "трезвеещ"? Това е калка от американското recovering - дословно: възвръщащ се към здравето, оздравяващ, за разлика от recovered - такъв, който е оздравял напълно. Разбира се, тези речникови нюанси нямаше да имат никакво значение, ако не беше фактът, че зависимият човек си остава винаги потенциално застрашен от евентуално връщане към пиенето. Повтарям: потенциално — тоест възможно, но не и задължително и при много трезвеещи алкохолици /и наркомани/ фактически никога не се стига до рецидив на болестта. Добре е все пак да се предвиди такава неприятна евентуалност, главно за да се избегне. Също подходящо и полезно е използването на определенията: здравеещ, трез-веещ, завръщащ се към здравето, защото благодарение на тях зависимият човек по-добре помни за своя предишен проблем, същевременно затвърждавайки идентичността на зависимия, което позволява по-ефективно да избягва старите рефлекси, придобити в резултат от зависимостта.
Като че ли именно затвърждаването на новото самосъзнание на зависим /A3 съм алкохолик или A3 съм наркоман и т.н./ представлява най-съществения, макар и не много добре разбиран, аспект на трайността на абстиненцията /или пък за ефективността на терапията/.
Веднъж една реномирана госпожа доктор психиатър оспори например пренесения от АА в отделението за лечение към Института обичай пациентите да се представят по име, добавяйки "алкохолик" или "алкохоличка и лекоманка". Тя определено не разбираше смисъла на напрекъснатото припомняне от страна на пациентите за тяхната зависимост. Повтарянето на "алкохолик", "лекоман", "наркоман" /или названието на друга зависимост/ има за цел не нещо друго, а бихевиористичното отпечатване в съзнанието на новата идентичност. Става въпрос да не се забравя, че човекът е алкохолик, да не би случайно или инстинктивно да посегне към чашката.
Новата идентичност на зависимия човек е фундаметът на трайността на решението за промяна на начина на живот и отказване от деструктивното поведение, свързано с пиенето, хазарта, употребата на наркотици или други зависимости. От трайността на това решение зависи пълното възвръщане към здравето. Ако запазят дори символична форма на "здравеене" или "трезвеене", можем да признаем, че непиешият алкохолик или "чистият" наркоман, както и не-изпадащата в бесен глад булимичка или неиграещият вече хазарт играч — вече не са болни хора. Трайно и ефикасно възпрятият процес на зависимостта, основаващ се на приемане отричането от вредящото поведение, престава да бъде "болест" във всекидневното разбиране. Новата идентичност и това приемане правят така, че човек престава да страда ВЪПРЕКИ липсата на химични опори, а благодарение на духовното си освобождаване от принудата да пие, да се друса или да повтаря деструктивното си поведение, у много хора се появява дори и гордост и задоволство от справянето си със зависимостта Следователно предишното страдание е заместено от чувство на удовлетвореност и самочувствие.
Да си припомним елементарните условия за оздравяване, т.е. трайна отпорност срещу евентуалното завръщане на болестта. Първото условие е абсолютна абстиненция. Опитните клиницисти подчертават необходимостта от абстиненция спрямо всички средства, променящи настроението и съзнанието. Зависимият, да речем от опиати, също така не трябва да употребява алкохол или пък да пуши марихуана. Под влияние на действието върху мозъчната кора на тези други химични субстанции трайността на решението относно спиране употребата на опиати може да бъде разколебана.
Второто условие за трайно оздравяване е промяната на стила на живот. При различните случаи то се състои във въвеждане на различни промени, но при всички става въпрос за пребиваване сред трезви хора и воденето на трезв начин на живот.
Третото равнище на здравеене обхваща промяната на поведението, особено в ситуациите, представляващи засилена опасност за връщане към порока. Става въпрос главно за промяна на инстинктивния стремеж за моментално облекчаване на напрежението или гнева, което най-лесно се постига с връщане към пиенето, друсането или друг тип поведение, свързано с някоя зависимост. Тази здравословна промяна на поведението се състои в научаването да се решават проблемите вместо да се задушават или да се бяга от тях за известно време.
С промяната на поведението е неразривно свързана промяната на мисленето. Мисленето на зависимия се опира на ирационалното убеждение, че с химията проблемите ще могат да се разрешат по магичен начин и той ще стане такъв, какъвто не е. Това е болно мислене, защото от болното и вредящо поведение очакваме добър резултат. Здравото, трезво мислене се основава на реалната преценка за самия себе си, събитията и ситуациите и вземането на реалистични решения, водещи до позитивни резултати.
Петият елемент на здравеенето е емоционалната промяна. Разбира се можем да говорим за много нейни аспекти, но най-важният е научаването да се разпознават собствените чувства, да се дефинират и да се комуникира по начин, който не застрашава другите.
И накрая шестата гаранция за трайността на оздравяването е промяната на най-дълбоките лични убеждения, идващи често още от ранното детство, за които рядко си даваме напълно сметка, макар че са много вредни и представляват своеобразна основа за по-късните пороци и деструктивно поведение. Към тях може да се причисли предубеждението, че не си достоен За безусловна любов, че другите по принцип са зли и враждебно настроени, че на никого не може да се има вяра, че ти самият си лош и нищо неструващ човек, неспособен на нищо добро. Тези дълбоко вкоренени убеждения се променят най-трудно. Но без тяхната промяна няма начин да повярваш в смисъла на съществуването си. Сферата на промяна на тези дълбоки личностни убеждения се сближава с духовното оздравяване, благодарение на което се възражда доверието и вярата в себе си и другите, а също така и смисъла на всички — дори и болезнените - човешки преживявания.
Ева Войдило
(„Arka" №29, 1999)
