Алкохолът въвлича в един вид водовъртеж, който влече към дъното не само алкохолика, но и цялото му семейство. Хората, които са най-близки на пиещия, не остават бездейни, те се опи­тват да спрат зависимия човек и това е норамален, човешки реф­лекс. Опитът да се възпре здравия човек от деструктивни действия, дава в нормален свят предвидими ефекти. Проблемът е в това, че светът на алкохолика не е норма­лен свят. Това е свят двойно "замъ-тен": първо, реакцията му на алкохол не е нормална, защото той е пристрастен към него. Второ, този свят е фалшифициран чрез всеобхващащата система на илюзиите и отричането, която с ви­сока стена отделя алкохолика от реалното измерение на събитията. Именно затова убеждаването, опи­тите за уговорки относно бъде­щето, посочването на фактите и конкретната аргументация, нямат приложение в този свят. Възпирайки алкохолика от пиене, аргументирайки, дискутирайки, поддавайки се на неговите обяс­нения и илюзии, ние започваме да кръжим заедно с него по една орбита, център на която е алко­холът. Като кръжим по орбитата със "своя" алкохолик, ние ста­ваме уязвими на алкохолната обсесия, започваме да съсредо­точаваме живота си около ал­кохола, без да го пием. Мислим непрекъснато, няма ли той да се напие днес, какво ли можем да направим, за да не пие, как да се държим, когато дойде пиян.  Без да забележим, че животът ни е престанал да бъде зависим от нас, а е започнал да бъде зави­сим от алкохола, ние попадаме в пълен с унижения, страдание и хаос капан на съзависимостта. Живеейки в този капан, на всяка цена се опитваме да опазим алкохолика от последиците на не­говото поведение, лъжем, за да го прикрием, не даваме не само да се говори лошо за него, но и да се мисли така. Преставаме да обръ­щаме внимание на собствените си чувства и нужди, пред външния свят твърдо се правим, че всичко е наред. При все това сме бесни, чувстваме се подценени и из­ползвани, и въпреки това сме готови да направим всичко, само и само да не бъдем отхвърлени.

     Съзависимостта е свързана с по­зицията на разрешение. Кръжейки със зависимия в болния свят на илюзиите, ние деформираме на­чина на мисленето си — то се просмуква с отричане, с обви­нения срещу другите, с оправ­дания. Позицията на разрешение се вижда в освобождаването на някого от отговорността за соб­ствения му живот, във вземането на този живот в нашите ръце. Ние ту осъждаме, ту избавяме "на­шия" алкохолик, възпираме го, мислим вместо него, планираме и вземаме вместо него жизненирешения. Нашето разрешение, приемането на свръхотговор-ността са благоприятни за кон­сервация на пялото положение и следователно за по-нататъшното му задържане на едно и също място. Точно по този начин съзависимите близки помагат на алкохолика да продължи пиенето си.

     Ключът към промяна на разрешителната позиция може да бъде "твърдата любов". Тази любов се основава на такова отношение към алкохолика, че самият той да понесе после­диците от пиенето си. Ако се е напил и не е отишъл на работа, нека сам да се изправи пред последиците - може би, ако един път го уволнят, ще започне да се замисля сериозно над своя живот. Най-важното е да се изтръгнем от водовъртежа на алкохолната обсесия и да градим собствения си живот, в който няма място за отговорността за поведенията на алкохолика и за опазването му от страданието, което е резултат от неговия алкохолизъм.

Алина Хриневич

(„Arka" № 25, 1998, с. 15-16)