ЧЕТЕЙКИ СТЪПКИТЕ

КЪМ ВСЕ ПО-СЪВЪРШЕНА ВРЪЗКА, КОЙ КАКТО Я РАЗБИРА... 

     Четейки разни текстове, авторизирани от Общността на Анонимните Алкохолици или възникнали по инспирация на Програмата на 12-те Стъпки, ще намерим на много места мисълта, че характерна черта на зависимия човек е дълбокият егоизъм и егоцентризъм. А в един от тях ще намерим дори абзац, привеждащ подобни наблюдения на психолози и психиатри, които са били доброжелателни към алкохолиците и са се стараели искрено да им помогнат.

    Зависимият човек много напомня малко дете. От психология на развитието знаем, че новороденото не чувства граница между себе си, майка си и света. И ето това е именно егоизъм в чиста форма. Аз и светът това е едно и също, а всъщност всичко е A3. Това е идеален "здрав егоизъм", който позволява на беззащитното малко същество да оцелее и да се развива. Но по време на израстването ни, когато са развиваме и опознаваме света, онова чудесно усещане за неограничена мощ, създаващо на едно пеленаче усещането за "равенство с боговете", бива унищожено. За да може в бъдеще да реализира нуждите си, детето учи, че съществуват граници между него, майка му и света. По време на формирането на тези граници се заражда истинското му аз. Но границите на нашето аз не са неподвижни, те са променливи. Следователно, за да ги знаем добре, трябва да опознаем добре връзките, които ни свързват с околния свят. През повечето време не осъзнаваме това, но го изпитваме; тези връзки оставят в нас ярка следа. Тя представлява чувството за ритъм и ред.

     Ритъмът е същността на света. Стига да сложим ръката си на отляво на гърдите! Ще чуем биенето на сърцето си. Това е основният ритъм на живота ни. Можем също да поемем дълбоко въздух и да го изпуснем бавно, и да го повторим няколко пъти. Поредният ритъм, без който ни няма, също толкова основен, колкото и ритъмът на сърцето. Органите на нашето тяло функци­онират в определени цикли. Храносмилателната система работи планово, поема храната, след товя я смила, след което отстранява. Взаимно свърза-ните помежду си от жлезите системи отделят хормони или напротив. Ритъмът постепенно се комплицира, става по-трудно забележим. Нашият организъм се състои от астрономичен брой атоми, чиито съставни частици кръжат в опре­делен ритъм. Всичките тези ритми остават помежду си в хармония. Нашият организъм се намира в състоянието на равновесие. Това състояние на колебливо равновесие можем да наречем хармония. Благодарение на това, че връзките, съединяващи всички елементи на тялото ни, са толкова добре съгласувани, ние сме добре и въобще съществуваме. Когато някоя от тях е сму­тена, това означава болест или дори смърт. Така е вътре в нас.

       А навън? Ден, нощ, ден, нощ. И така, с изумителна ритмичност, през целия ни живот, а може би и от началото на света. Годишните времена,   пролет,   лято, есен, зима и пак пролет. Фазите на Луната. Слънчевата система. Десетки други подобни системи образуват галак­тика, галактиките пак се подреждат в мъглявини.   С каква правилност е построен светът! Стига да си при­помним    какво    става,    когато    се опитаме да се противопоставим на този ритъм. Тук не са нужни никакви сложни психологически опити, макар че съществуват описания на такива.

     На всеки от нас му се е случила поне една безсънна нощ, а може би даже няколко, и можем да си представим, какво   би   се   случило   по-нататьк.

     Знаем, колко е трудна адаптацията към  друг ритъм  на  сезоните  при преместването на антиподите. Значи, пак забелязваме много взаимовръзки, заради които сме в равновесие.   Колко много природни явления са свързани с фазите на Луната, тоест с движениетой около Земята. Смущението на тези връзки означава глобална катастрофа.

     Дотук се движихме в областта на физиката, но нали взаимовръзките са най-характерни за обществената действителност. Безбройните и не напълно осъзнати връзки са причина да се чувстваме част от семейство, от трудов колектив, от локална и национална общност, най-сетне от човечество. Не-случайно най-голямото наказание във всички общества от всички времена е отнемането на тази привилегия - изгонване или хвърляне в затвор.

     Какво става, когато някой започва да става зависим от някакво химическо средство, променящо съзнанието, например от алкохол? Какво става със системата от взаимовръзките, в която той функционира?      Тези връзки бавно, отначало много незабележимо, но с развитието на болестта все по-бързо, се израждат и бавно изчезват. Укрепва и расте обаче една единствена връзка — връзката с алкохола. Идва такъв момент, че няма вече семейни връзки, защото няма семейство, няма приятелски връзки, престават да бъдат важни другите хора. Неслучайно казват, че алкохолът замества семейството, че е единствената любовница. Освен обекта на влюбването, влюбеният не вижда нищо друго. А с течение на времето, когато болестта напредва, поредните връзки биват смущавани. Безсънните нощи са класика - символ на разрушения ритъм. Ал­кохолът от гледна точка на биологията е токсично вещество, а възникващият в процеса на разлагането му ацеталдехид е многократно по-токсичен. И дума не може да става за рационално хранене, толкова важно за здравето. Ако не бъде прекратен, този процес на унищожаване на ритъма вътре в организма води до смърт. Известни са резултатите от големи научни изследвания, от които следва, че при една четвърт от непиещите алкохолици моделът на съня вече година и половина след прекъсване на пиенето не се е върнал в нормата. По подобен начин, прогресираща ерозия търпят и връзките на пиещия с други хора. Също така ценностната система, тоест духованата сфера — определяща качеството на връзките ни с нещата и хората, важни за нас - много обеднява.

     В този контекст Единадесетата Стъпка от Програмата на 12-те Стъпки: "Ние се стремихме към все по-съвършена връзка с Бога, кой както го разбира, като се молехме само да ни осени със своята воля спрямо нас и да ни дари със сила, за да я изпълним"*, е извънредно ценно указание в пътя към здравето. Както твърдят Анонимните Алкохолици, ползващите тази програма и нейни морални собственици, това е "проста програма за сложни хора". И именно заради тях се роди идеята за тази статия — по време на запознаването на пациентите, с които работя, с Програмата на 12-те Стъпки. (...) За много трезвеещи алкохолици понятието "Бог" е трудно при­емливо. Тук си струва да се позовем на една великолепна лекция на пастор Р.Д. Гембъл - Висшата, не най-високата Сила. Авторът предлага на алкохолиците, започващи трезвеенето си по Програмата на 12-те Стъпки и търсещи сила, която да им възвърне здравето, да се съсредоточат върху търсенето на сила по-голяма от алкохола, пред който те са безсилни, вместо да се опитват веднага да играят на шах с Господ Бог. Понятието "Бог, кой както го рзбира" съдържа в себе си понятието за всеобхващане, съвършенство, пълнота, и цялост. В АА често можем да срещнем определението, че това е Светият Принцип на Вселената, Космичният Ум и много подобни. Да оставим тогава връзката с Бога на теолозите и да се спрем на самата връзка. Значи, има ме мен и това, което е извън мен. Както вече беше посочено в началото на тази статия, "мен" с "това, което е извън мен" съединява безбройно количество връзки - повече и по-малко очевидни, но еднакво важни. Всяка една болест смущава тези връзки. Още повече болест, толкова обширна като зависимостта от химическо вещество, обхващаща всички сфери, както на тялото, така и на ума, но също и връзките с други хора и сферата на духа.

     Всеизвестна истина е, че всеки болен се съсредоточава върху това, което го боли, а следователно върху себе си. В този контекст силно развитият егоизъм и егоцентризъм на алкохолиците става напълно разбираем. А пък прекалено голямата, често граничеща с обсесия концентрация върху някакъв проблем е причина той да се разраства субективно и да засланя съществуващите решения и шанса те да бъдат намерени. Един алкохолик е казал някога, цитирайки Далайлама, че и той като него се събужда в центъра на вселената и за да функционира добре трябва да се премести в периферията, където е ре­шително по-безопасно. Обаче докато на Далайлама, благодарение на много­годишните упражнения, това му отнема няколко минути, то на самия него са му нужни няколко часа. Както вече казахме, мярката за съвършенство на връзката е усещането за ритъм и хармония. Следователно думите "ние се стремихме... към... връзката с Бога" могат да бъдат прочетени като умението да намерим мястото и пътя си в унисон с ритъма и хармонията на вселената. В съгласие с фазите на онези структури, от които сме частица.

     Как да възвърнем равновесието помежду "мен" и "това, което е извън мен", смутено, а често даже разрушено, в резултат на дългогодишната свръхупотреба на алкохол, лекарства, наркотици или вследствие на пато­логичния хазарт, преяждане или други компулсивни поведения?

     Програмата на 12-те Стъпки предлага да опитаме начини или техники, познати на човечеството и прилагани успешно във всички времена и във всички култури за успокояване на вътрешното безпокойствие и постигане на вътрешно равновесие. Това равновесие е ценно за всеки човек, но на започващия нов живот алкохолик то е необходимо както на рибата вода. (...) Многобройните текстове на молитвите имат ритмична стихотворна форма, често са при­дружавани от музика, която е чист ритъм. Медитационните техники често препоръчват да се започва упражняването на медитация от вслушване във ритъма на сърцето или в дишането. И така, като направихме кръг, се върнахме при ритъма и хармонията. В този контекст по-лесно е да се разберат последните думи от Единадесета Стъпка: " като се молехме само да ни осени със своята воля спрямо нас и да ни дари със сила, за да я изпълним" не като пасивно очакване да стане чудото, но като умение да реализираме нуждите си бла­годарение на поддържането на вътрешно равновесие, в съгласие с ритъма и реда на това, което ни заобикаля. Тогава предприетите от нас действия имат шанс да завършат успешно. И така авторът разбира тази връзка.

Антони Павловски

инструктор по терапия на зависимостите

Център по терапия на зависимостите

при Института по психиатрия и неврология във Варшава

(„Arka" 1998, № 25, с. 17-22) 

* Българските преводи на Дванадесетте Стъпки (има няколко различни) все още изискват доуточняване, тъй като на няколко места има в тях (най-вече в Осма и Девета Стъпка, но донякъде също и в цитираната) доста съществени отклонения от смисъла на оригинала. (Бележка на редактора)