ХРОНИКА: ПЪРВИТЕ СТЪПКИ...

ЕДИН УИКЕНД В СОФИЯ

      Софийският семинар на тема Алкохолизмът — какво и как да лекуваме, проведен в рамките на Регионалната програма на Комисията по въпросите на образованието в областта на алкохолизма и други зависимости при Фондация „Стефан Батори", беше първото начинание от подобен род в България. За това колко важно събитие представляваше този семинар свидетелства неочаквано широкият отзвук от българската страна — на дву­дневната среща на 30 юни и 1 юли т.год. в сградата на Столична библиотека се бяха събрали над 60 човека от София и шест други града, някои от тях доста отдалечени от столицата (Враца, Велико Търново, Плов­див, Дупница, Пазарджик, Левски). Участниците бяха главно психолози, психотерапевти, психиатри и общи лекари, а също така медицински сестри и социални работници, но не липсваха и Анонимни алкохолици, техни близки и приятели на движението. Появиха се също журналисти, а ехото от семинара прозвуча скоро в няколко вестника. В превеждането на пари за организиране на мероприятието от Фондация „Стефан Батори" посре­дничеше местната Фондация „Отворено общество", при разпространяването на информацията помогна Полският институт в София, а използвания на занятията шрайбпроектор предостави представителството на полската външнотърговска централа „Ciech". Ha всички, които оказаха доброжела­телност и помощ, сърдечно благодарим.

     С организирането на семинара се нагърби пребиваващата тогава в Бълга­рия долуподписана, а програмата беше разработена и реализирана от екип терапевти от Отделение за лечение на алкохолната зависимост при бол­ницата на МВР в Отвоцк край Варшава: Аня Зволинска — психолог, пси-хотерапевт на зависимостите, Анджей Майхер — психотерапевт на зави­симостите и Юрек Йехалски - психолог, психотерапевт и шеф на отде­лението. Първия ден се провеждаха занятия на тема „КАКВО да ле­куваме"; те обхващаха характеристиката на алкохолната болест, анализа на пътищата към зависимостта, нейните симптоми и фази на развитието й, както и проблема на „алкохолното семейство" и съзависимостта. Заня­тията от втория ден бяха подчинени на тема „КАК да лекуваме" - пред­ставена беше накратко историята на лечението на алкохолната зависимост, мястото на общността на АА в тази история, спецификата на програмата „Минесота" и съвременният полски опит в терапията на зависимостите. Много емоции предизвика изиграната от Аня и Анджей сценка, илю­стрираща проблемите на пациента и терапевта при поставянето на диагноза и разголваща защитните механизми на алкохолната болест. Накрая, след обобщаващите разсъждения за целите на терапията, всички получиха серти­фикати за участието в семинара, раздадени бяха също — и посрещнати от много хора с не малък ентусиазъм - рускоезични броеве на „Арка".

     Лекциите се провеждаха на полски със симултанен превод от двама преводачи — Битка Делева и Васил Петров. След всяка от тях имаше място и за дискусия. Участниците получиха също и подготвени предварително работни материали на български, съдържащи основните тези от всяка лекция, диагностични тестове, допълнителна информаця и т. н.

     Вечерта на втория ден се проведе открита сбирка на АА, на която присъстваха полските лектори и някои участници на семинара, поканени от най-младата от трите софийски групи на АА група „Нов път".

* * *

     Подготвянето на семинара беше съпроводено от много съмнения и опа­сения, тъй като по-ранните подобни инициативи от полска страна биваха посрещани с учтив, но категоричен отказ от официалните български институции, занимаващи се с проблематиката на зависимостите. Затова този път цялата организация протече "неофициално", фактически без участие (освен споменатото превеждане на пари от фондацията на Сорос) на каквито и да било местни — държавни или неправителствени инстанции, до голяма степен благодарение на помощта на АА (също много благодарим!). Следователно можеше да се очакват всякакви реакции — иронично пре­небрежение, пасивност или дори пълен бойкот на мероприятието. Толкова по-обнадеждаващ беше интересът на професионалните среди, демонстриран не само чрез броя на присъстващите или чрез факта, че сред тях не липсваха известни имена, но и чрез неочаквано голямата дисциплинираност на всички участници, в резултат на която самите водещи се завръщаха в залата след всяка почивка последни, а броят на присъстващите не оредяваше след поредните лекции, въпреки че извън стените на библиотеката цареше прекрасен, слънчев уикенд.

     Състоянието на лечението на зависимостите в България илюстрира ин­директно нашите езикови перипетии. Дори живеещите постоянно в София полякини - психоложки, които ни спасяваха при терминологичните главо­болия, каквито възникваха неколкократно, когато готвехме материалите за семинара (горещите преводачески дискусии на филолозите неведнъж продължаваха до късни нощни часове), биваха безпомощни. Например ко­гато търсехме доста елементарен термин, означаващ обобщено "здравно заведение за лечение на зависимостите" — единственото тяхно предложение беше "детоксикация"... Защото друга дума няма - защото само такъв начин на "лечение" се прилага на практика...

по време на работа...

...и след занятията