АА — полска:

ПОЧУВСТВАХ ТЯХНАТА БОЛКА

      Искам да споделя своите размисли на тема: да здравея или да търся облекчение? Въпрос, привидно прост, но толкова съществен, когато се пра­ви изборът да пиеш или да трезвееш.

     Срещам хора зависими, които продължават да се боят от живота в трез­веност, от новия живот, който им изглежда прекалено труден: трудно емо­ционално израстване или съзряване, трудно поемане на отговорност за себе си и върху себе си, и така, затънали в психологичните механизми, само-заблуждавайки се, че се справят, кацат периодично в отделението за де-токсикация.

     Преди двадесет месеца разбрах, че се нуждая от помощ. Без алкохол беше лошо, с алкохол - още по-лошо. Отидох в отделението за алкохолици. 1!лед като се запознах с програмата за терапия, си зададох въпроса защо съм ук? Дали искам да здравея, или търся само облекчение. Знаех, че зблекчението ще бъде само моментно - както е с обезболяващите хапчета -це заглушат болката за момент, а после тя ще се върне. Избрах здравеенето, макар че тогава още смътно предчувствах, че здравеенето ще бъде свързано със страдание. Както при всяка болест, и тук трябва да се премине през много болезнени операции, за да оздравееш. И именно по време на терапията разбрах колко голяма е разликата между "да знаеш" и "да разбереш", защото уж знаех, че чрез пиенето си причинявам болка на най-близките си хора, но разбрах това, едва когато посредством искреното писане за себе си почувствах тяхната болка. Почувствах болката от емоционалното отхвърляне на моите дъщери, когато бях в неколкодневен запой; почувствах тяхното отчаяние, страх и срам за мен и вместо мен, дезориентацията, самотата и безпомощността. Те не знаеха как да живеят понататък и в кого да намерят опора. Почувствах страданието на моята майка, нейното отчаяние, мъка и страх от загубата на дъщеря си, безсилието, страха и срама за мен и вместо мен, чувството за вина към мен и заради мен. Болката, която им бях причинила, се върна към мен, за да мога да я пре­живея, почувствам, разбера. Болеше ме и то много - рухна представата ми за себе си, имаше сълзи, безсънни нощи, гледане през прозореца до сутринта. Болеше, но така и трябваше да бъде. Трябваше да боли. Благодарение на това погледнах по друг начин себе си и своите близки. Тогава разбрах, че е дошло време за подреждане в себе си, а не навън. И така подреждам себе си, уреждам своя живот, своите проблеми. Дълго се колебах какво да изхвърля, какво да оставя; когато не мога да помръдна нещо, защото е прекалено тежко, моля другите за помощ и те помагат.

     Когато днес някой ме попита дали трезвеенето е трудно, казвам, че непиенето е трудно и трезвеенето понякога не е леко, но как удовлетворява и колко радост дава, когато живееш както ти искаш. Трябва само да си дадеш сметка, че само от тебе наистина зависи, без значение в какво се­мейство си бил възпитан и в каква страна живееш. Днес разбирам какво е имал предвид Гибран Калил Гибран, като е казал:

"Вашата радост

е самата болка без маска.

Аз съм изворът, от който изплува

Вашата усмивка

макар и често от сълзи да е преливал.

Колкото по-дълбоко прониква болката във ваш'то съществуване

толкоз по-голяма радост

в него можете да съберете..."

Мирка

(„Arka" №29, 1999)