AA - руска

ИЗТРЪГВАНЕ ОТ РОБСТВОТО

     Аз съм роб. Роб на самия себе си, на своята изгубена душа, на своето измъчено тяло, на своя отровен ум и на непреодолимата си нужда от алко­хол и наркотици.

     Всичките ми желания, инстинкти, идеи и действия са загадъчни и не­разбираеми за самия мен. Защото всичките водят към едно: да пия и да пия, да пуша и да пуша.

     Стигна се дотам, че нищо не разбирах. Толкова пъти съм се опитвал да се разбунтувам, да избягам, да се боря - и всеки път оковите на робството ми се оказваха по-силни и по-тежки.

     В един момент вече наведох глава. Почти се предадох и се съгласих да умра като роб на болестта си. Все по-често от очите ми течаха сълзите на жал и унижение. Нима така ще измине целият ми живот? И за какво ми беше даден този живот?

     Безсмислени дни и нощи, седмици и месеци се сливаха в един дълъг абстинентен синдром и дори редките дни на трезвеност не носеха никаква утеха. Вместо нея все по-надълбоко вкарваха в душата ми страх, пустота, суматоха и безпомощност.

     Търсейки спасение, изпробвах всички възможни начини, прочетох всички книги, призовах на помощ шамани и лекари, най-нови открития на науката, черна и бяла магия. Всичко напразно. Мъничко разхлабените ми вериги ставаха след всеки подобен опит все по-тежки.

     И какво? Изведнъж, един ден, като в тъмна гора се промъкна слънчевия лъч. Ето така стана чудото. Заклевам се, хора, че не лъжа. Видях изход. От моите окови ме изтръгнаха помощните длани. И ето, освобождавам се от робството. Пак съм свободен. Аз също трябва да вложа усилие, за да задържа тази свобода. Но вече не съм поб. Аз съм – Човек.

Болот

(Арка № 8, 2000)