A- A A+

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

ХРОНИКА: ПЪРВИТЕ СТЪПКИ...

ЕДИН УИКЕНД В СОФИЯ

      Софийският семинар на тема Алкохолизмът — какво и как да лекуваме, проведен в рамките на Регионалната програма на Комисията по въпросите на образованието в областта на алкохолизма и други зависимости при Фондация „Стефан Батори", беше първото начинание от подобен род в България. За това колко важно събитие представляваше този семинар свидетелства неочаквано широкият отзвук от българската страна — на дву­дневната среща на 30 юни и 1 юли т.год. в сградата на Столична библиотека се бяха събрали над 60 човека от София и шест други града, някои от тях доста отдалечени от столицата (Враца, Велико Търново, Плов­див, Дупница, Пазарджик, Левски). Участниците бяха главно психолози, психотерапевти, психиатри и общи лекари, а също така медицински сестри и социални работници, но не липсваха и Анонимни алкохолици, техни близки и приятели на движението. Появиха се също журналисти, а ехото от семинара прозвуча скоро в няколко вестника. В превеждането на пари за организиране на мероприятието от Фондация „Стефан Батори" посре­дничеше местната Фондация „Отворено общество", при разпространяването на информацията помогна Полският институт в София, а използвания на занятията шрайбпроектор предостави представителството на полската външнотърговска централа „Ciech". Ha всички, които оказаха доброжела­телност и помощ, сърдечно благодарим.

     С организирането на семинара се нагърби пребиваващата тогава в Бълга­рия долуподписана, а програмата беше разработена и реализирана от екип терапевти от Отделение за лечение на алкохолната зависимост при бол­ницата на МВР в Отвоцк край Варшава: Аня Зволинска — психолог, пси-хотерапевт на зависимостите, Анджей Майхер — психотерапевт на зави­симостите и Юрек Йехалски - психолог, психотерапевт и шеф на отде­лението. Първия ден се провеждаха занятия на тема „КАКВО да ле­куваме"; те обхващаха характеристиката на алкохолната болест, анализа на пътищата към зависимостта, нейните симптоми и фази на развитието й, както и проблема на „алкохолното семейство" и съзависимостта. Заня­тията от втория ден бяха подчинени на тема „КАК да лекуваме" - пред­ставена беше накратко историята на лечението на алкохолната зависимост, мястото на общността на АА в тази история, спецификата на програмата „Минесота" и съвременният полски опит в терапията на зависимостите. Много емоции предизвика изиграната от Аня и Анджей сценка, илю­стрираща проблемите на пациента и терапевта при поставянето на диагноза и разголваща защитните механизми на алкохолната болест. Накрая, след обобщаващите разсъждения за целите на терапията, всички получиха серти­фикати за участието в семинара, раздадени бяха също — и посрещнати от много хора с не малък ентусиазъм - рускоезични броеве на „Арка".

     Лекциите се провеждаха на полски със симултанен превод от двама преводачи — Битка Делева и Васил Петров. След всяка от тях имаше място и за дискусия. Участниците получиха също и подготвени предварително работни материали на български, съдържащи основните тези от всяка лекция, диагностични тестове, допълнителна информаця и т. н.

     Вечерта на втория ден се проведе открита сбирка на АА, на която присъстваха полските лектори и някои участници на семинара, поканени от най-младата от трите софийски групи на АА група „Нов път".

* * *

     Подготвянето на семинара беше съпроводено от много съмнения и опа­сения, тъй като по-ранните подобни инициативи от полска страна биваха посрещани с учтив, но категоричен отказ от официалните български институции, занимаващи се с проблематиката на зависимостите. Затова този път цялата организация протече "неофициално", фактически без участие (освен споменатото превеждане на пари от фондацията на Сорос) на каквито и да било местни — държавни или неправителствени инстанции, до голяма степен благодарение на помощта на АА (също много благодарим!). Следователно можеше да се очакват всякакви реакции — иронично пре­небрежение, пасивност или дори пълен бойкот на мероприятието. Толкова по-обнадеждаващ беше интересът на професионалните среди, демонстриран не само чрез броя на присъстващите или чрез факта, че сред тях не липсваха известни имена, но и чрез неочаквано голямата дисциплинираност на всички участници, в резултат на която самите водещи се завръщаха в залата след всяка почивка последни, а броят на присъстващите не оредяваше след поредните лекции, въпреки че извън стените на библиотеката цареше прекрасен, слънчев уикенд.

     Състоянието на лечението на зависимостите в България илюстрира ин­директно нашите езикови перипетии. Дори живеещите постоянно в София полякини - психоложки, които ни спасяваха при терминологичните главо­болия, каквито възникваха неколкократно, когато готвехме материалите за семинара (горещите преводачески дискусии на филолозите неведнъж продължаваха до късни нощни часове), биваха безпомощни. Например ко­гато търсехме доста елементарен термин, означаващ обобщено "здравно заведение за лечение на зависимостите" — единственото тяхно предложение беше "детоксикация"... Защото друга дума няма - защото само такъв начин на "лечение" се прилага на практика...

 

по време на работа...

 

 

...и след занятията

 


     Общността на Анонимните Алкохолици съществува в България от близо 12 години, но обсегът на въздействието й е за съжаление много малък. Всички функциониращи в страната групи могат да се преброят на пръстите на едната ръка, а това положение не подпомагат изказваните в медиите мнения на някои медицински авторитети от рода на това, че "АА са хора, които се събират заедно да пият кафе, да пушат и да задоволяват други орални нужди" (дочуто по българското радио). Затова може би най-същественият по значение елемент на семинара беше частта, посветена на програма "Минесота" и на терапевтичния потенциал на Програмата на 12-те стъпки, както и на ролята на терапевта - трезвеещ алкохолик. Този термин предизвика, което е също показателно, същинска буря от възражения -трябваше набързо да се импровизира една минилекция, която да илюстрира всичките разлики между "трезвеенето" на алкохолика и предлаганата от професионалистите като синоним "сухост".

     За това, как семинарът беше възприет от участниците, най-лаконично и еднозначно разказват цифрите, получени от сумирането на точките от 52-та предадени оценъчни листа. От максималния възможен брой 1290 точки (максимално по 5 точки за всеки оценяван с цифри аспект на семинара, т.е. 25 точки от един човек; двама души са се изказали само за 4 аспекта без да оценяват - като непрофесионалисти, професионалната полза) бяха събрани 1158.

     От анализа на описателните изказвания от същите тези оценъчни ли­стове следва, че най-много са се харесали: професионализмът, практическата насоченост на представяните знания и предоставянето на разпечатаните материали и диагностични тестове; видимо направи впечатление програма "Минесота", подчертан беше също фактът, че всичко това беше "нещо съвсем ново за България". На въпроса какво най-много им хареса много хора отговаряха твърде лаконично: "всичко".

     Според слушателите липсваше главно практически тренинг - който оба­че не беше възможно да бъде проведен през толкова кратко време и в група над 60 човека! — а също така представяне на случаи от клиничната практика. Имаше и ентусиазирани констатации от рода "всичко беше чудесно, нищо не липсваше" или "може би само време да видя и чуя повече" — за които благодарим от сърце, въпреки яркото ни съзнание, че те са твърде лас­кателни.

     Сред желанията на участниците за евентуално бъдеще преобладава искането да се разширят знанията за методите за работа със зависими па­циенти, за груповата терапия, интервенцията и мотивирането за лечението; за по-задълбочено представяне на различните аспекти на програма "Минесота" (главно духовния) и на принципите на терапевтична работа по 12-те стъпки, както и за по-подробно представяне на опита на полските АА. Често се изброяваха също: тренинг на конструктивните поведения, други зависимости, теми свързани с профилактиката, с работата със семействата и децата на алкохолиците и с терапията на зависимостите при юношите. Многократно се акцентираше на очакването за продължение или дори за редовно организиране на подобни семинари, но с разширена практическа част. Толкова мноогобройни и разнообразни очаквания също са израз на пробуждащия се в България интерес към лечението на зависимостите и към използването на полския опит в тази област.

     Един вид продължение на действията заченати от софийския семинар беше неотдавнашното участие на една от слушателките и преводача Васко в Лятната школа на консултантите организирана от Комисията във Варшава на 27-29 август т.г. Следователно това, което стана в Столична библиотека през онзи слънчев уикенд, може да се определи като успешно направена първа стъпка...

 

Анна Швед

 

Pin It

Страница 27 от 36