A- A A+

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

fShare
0
Pin It

 ПРЕД   ПРАГА  НА "ПЪРВА СТЪПКА"

      "Казвам се К. и съм алко­холичка" - така започваме изказ­ванията си на сбирките в АА. Можах да го произнеса, едва след като бях признала насаме: ти по­беди. "На света няма нищо, което да е толкова лошо, че алкохолът да не може да го направи още по-лошо" - казва Лорънс Блок. За онзи, който не е имал истинска среща с алкохола, това звучи единствено като остроумие на езика. Колкото и да съчувстваме на "чуждия" проблем, можем да го разберем само донякъде. Жа­лост, яд, презрение, безразличие -какво още предизвиква гледката на клатушкащия се, мърморещ нещо на себе си и на собствените си демони човек с бутилка в ръка, към какво разбиране той може да призове този, който изпива чаша вино на вечеря и на поканата за следваща чаша отговаря: "благо­даря, достатъчно".

Мога да се справя!

Вариант I:

     Аз съм алкохоличка. Имах среща с дявола на алкохола. Поканата за тази среща е лична. И срещата е лична. Само двамата сме, той и аз. Сами сме, винаги сме сами. Нищо, че съм в ком­пания, нищо, че и други пият -всеки сам със себе си. Той е много убедителен и много логичен. Склонява ме. Хиляди пъти съм проумявала коварната му логика и хиляди пъти ме е убеждавал. "Ти можеш да изпиеш една чашкаи да спреш, нали?" "Мога, раз­бира се, да не би да съм зави­сима!" "Е, щом не си, щом си свободен човек, щом си човек с воля, какво пречи?" "Така изли­за." Сценарият, който следва, ми е до болка познат. Последните епизоди от него се развиват в без-паметност. Мога да се справя!

     Вариант II:

     Решавам да не отида. Отказ­вам срещата с него. Държа съзна­нието си будно. Наблюдавам се. Напрягам нерви и мускули. Мога да се справя. Вървя по улицата. Притежавам един-единствен ум, моя човешки ум, с който трябва да се справя. Уверено крача към къщи. Краката ми сами правят завой по посока на срещата - на толкова много места тя може да се осъществи. Постепенно умът ми поддава, моят собствен, един­ствен човешки ум, с който трябва да се справя, се обвива в пелена, губи вяра в себе си. Чувам в ушите си "дяволската" логика. Не й вяр­вам, вече не й вярвам. Но остри­ето на ума ми е притъпено, не е в състояние да й противопос­тави аргументи. Та какъв ли аргу­мент мога да измисля, който да не му е известен? "От алкохола се умира, напуснаха ме приятелите ми, загубих работата си, люби­мият ми човек си тръгна..." Чувал е всичко това, колко пъти го е чу­вал. Но той не иска да се напиеш, той иска само да те утеши с една чашка, не повече, "защото, нали, ти можеш да се справиш". Само една чашка. Умът ми не го побира. Един­ственият ми човешки ум...

Не мога да се справя сама. Нуждая се от помощ.

Сега в групата работим по Първа стъпка.

     С изненада установявам колко е трудно, любопитно, радостно да прохо­диш отново. Да направиш една стъпка, първата. Няма никаква тайна -просто поисках. И се доверих. Като детето, което неуверено плете крачета, но, залитайки, знае, че има една ръка, готова да го подкрепи.

 

К. Петрова 

fShare
0
Pin It

Страница 6 от 36