A- A A+

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 БЛУДНИЯТ СИН И ЗАВРЪЩАНЕТО КЬМ СВОБОДАТА

      Изминали са две години и няколко месеца, откакто съм член на група на АА. Време в което преоткрих света — света без алкохол или както аз казвам - „живот без упойка". Все no-рядко се сещам за първия ми рожден ден, отмерващ една „суха" година. Тогава приятелите ми от АА ми честитяха и приветстваха. Все no-рядко се сещам за втория ми рожден ден ...

     Когато с помоща на АА излезеш от запоите, съществуването ти се променя и изпълва с нови смислени интереси. С помощта на АА нещата бавно и поетапно си идват на място.

     И ето че след толкова много търсения и лутания си намирам работа. Тя ме поглъща и увлича. Живея истински и осъзнавам, че вече съм щастлива. Все no-рядко посещавам сбирките на групата... Занимавам се с аеробика. На банкетите, давани от мои колеги започва да ми се случва да давам мнение за една или друга алкохолна напитка, да помирисвам чашите. Вед­нъж някакъв развеселен гостенин ми казва „Е, опитай, какво ще ти стане!" и аз глътвам глътка. В този момент се чувствам желязна, непробиваема...

     Идва един горещ майски ден, когато от обяд засядам на честване на абитуриентка. За да прогоня скуката и умората си наливам невидимо малко джин, а върху него тоник... Така от обяд до ранна привечер навървям пет-шест коктейла. Мъжът ми пръв ме усеща и някак си успява да ме накара да си вървим като ме залъгва, че вкъщи ще ме черпи бира.

     Това ми е „единственото" напиване. След месец си позволявам друго -по повод на един рожден ден. След около месец — още едно... Неусетно съм забравила, че „алкохолизмът е нелечимо заболяване" и все по-често си поз­волявам да си пийна при среща с приятели.

     При една такава среща започвам преди обяд с една — две бири. После се отбивам при още няколко стари познати, като за всеки случай си мъкна в чантата бутилчица коняк. Привечер, доста пияна ме отвеждат вкъщи. Но аз не искам да си седя у дома. Напирам отново да изляза и дори крещя (което по-късно разбирам от съседи). Мъжът ми е отишъл набързо на пазар и в това време съм успяла да се измъкна. Но стигам само да входа, където се търкалям за изненада на съседите, които се прибират, и на играещите си деца.

     В незнайно време се събуждам в къщи — някой ме е довлякъл. Опитвам се да стана, но усещам непоносими болки в ръката, които ми подсказват, че е счупена. Решавам да стана и да се облека и съм изпълнена с душепо-губваща мирова скръб. Следват болници и четиридесет дни гипс...

     Страдам от угризения на съвестта и при някои поводи успявам да не пия. При по-вълнуващи, обаче, не. Вълнуващо събитие се оказва гостуването ми при мои приятели - полуинтелигенти, които си попийват от сутрин до вечер. Влюбвам се в тях и при всеки удобен случай сме заедно, често пъти дни наред. Пием от сутрин до вечер. С тази уютна компания се завихрям за шест месеца, макар че през цялото време се мъча да се изтръгна. Когато съм „суха" и ги гледам отстрани, усещам колко са неадекватни и колко са чужди на света и времето. С други думи — затъпяват. Понякога със своите изблици на агресивност ме плашат и лека-полека започвам да ги отбягвам, но пък се запивам с други хора...

     И така почти година отново живея в болнавостта и лудостта на запоите. И в кратките дни на трезвост, когато ме натиска жестока и мрачна депресия. При последния ми запой стана така, че забравих да ходя на работа в продължение на пет дни. Вече съществуваше сериозна опасност да си загубя мястото. Няколко дни боледувах мъчително и реших да посетя сбирка. Точно тогава телефонът иззвъня и чух мъжки глас да ми казва: „Какво правиш, липсваш ни". — Реших, че е някой от любимата ми квар­тална кръчма, нали три дни не се бях весвала там. „Получавам неприятни сигнали за теб. Трябва да се видим задължително..." - бях шокирана -усетих, че всъщност ми се обажда Ники, най-старшият от групата, който трезвееше от 17 години. „О, - отвърнах - тъкмо се канех да дойда в петък".

     Така отново започнах да посещавам сбирки. Редовно. Попивах идеите и темите, по които разговаряхме и усетих, че сякаш до този момент нищо не съм знаела. Разбрах какво е смирение. Един побратим от АА напомни, че когато направиш „пробив" хубаво е да посетиш 90 сбирки на клуба. Той самият го бе направил, като по календарче си бе отбелязвал последователно сбирките.

     Сега за мен отново работи Вис­шата сила. Всеки от нас в АА я раз­бира по своя начин. Аз специално я отъждествявам с групата. И ето вече от година редовно посещавам сбир­ките и живея с Висшата сила, която ми помага да съм трезвена. Разбрала съм най-важното: Не бива да забравям за сбирките. И макар че те се про­веждат доста далече, и в студ и в пек отивам да се събирам с групата на драго сърце.

     Колко евтино ми излизат посеще­нията на сбирките! Многокротно по­евтини са от едно напиване. А с колко скъпо, безценно нещо ме даряват: Свободата да не пия!

Мария АА 

Pin It

Страница 8 от 36