ХРОНИКА

 

ШКОЛА ЗА КОНСУЛТАНТИ

НА ФОНДАЦИЯ „СТЕФАН БАТОРИ”

Варшава 2009

 

     Здравейте,

     Бих искала да споделя с вас впечатленията си от тазгодишната пролетна школа за консултанти, която се проведе от 22-ри до 25-ти април във Варшава.

     Имах удоволствието да съм един от участниците в този се­ми­нар и искам да изкажа специални благодарности на приятелите си от България и българското АА и на организаторите на семинара – пол­ска­та фондация „Стефан Батори”, че направиха възможно това, че участвах и събрах толкова много полезна информация, видях опита и имах въз­мож­ността да установя контакти с много хора. Видях и се уверих, че когато институциите и отделните звена, включващи превенцията и работата със зависимости, си взаимодействат на практика, има много по-голям шанс да се помогне за осъзнаването на зависимите хора, хора като мен, и има много по-голям шанс те да потърсят и получат под­хо­дя­ща помощ и да поискат да вървят по пътя на възстановяването, защото няма излекувани зависими, но има възстановяващи се за­ви­си­ми.

     Личните ми преживявания и самият факт, че бях там, означава мно­го за мен. Никога не съм и подоризала подобно нещо, че ще спра да пия, че една година след това ще имам възможността да бъда на та­къв семинар. Та аз не бях излизала от страната, не бях се качвала на са­молет... От пиене нямах време дори да се замисля и още по-малко да допусна подобни възможности за себе си.

     Вълненията бяха много хубави. Е, имаше и такива, които бяха не дотам приятни за мен, но всъщност бяха най-полезните сякаш. Във всяка една от лекциите виждах моя живот, или толкова познати неща, понякога до болка познати, и си се появяваше съпреживяването, дори болезнено съпреживяване на откъси и части от самата програма на семинара, но то­ва е опитът. Мога примерно да кажа какво усещах, когато наблю­да­вах и участвах в разиграването на интервенция на алкохолик или при посещението си в затвора и запознаването с програмата Атлантис за ра­бота със зависими хора в местата за лишаване от свобода – отрез­ви­телни, затвори и др.

     Всички лекции и лектори отдаваха нужното значeние на про­грамата за възстановяване 12стъпки на Анонимни алкохолици и я по­ставяха като основна в трезвеността.Аз сякаш виждах как насоките и пъ­тищата са много, но когато от различни страни на човeк се по­ка­же и даде да разбере, че е възможен изход чрез нея, шансът повече хора да тръгнат по този път се увеличава.

     Силно впечатление ми направиха и лекторите – лекари или те­рапевти, за това,как могат да бъдат в помощ на такъв човек като мен да осъзнае болестта си. Защото лекарите са тези, които хора като мен потърсват в определен момент, разбирайки, че все пак нещо не е на­ред и вероятно това нещо е пиенето или взиманeто на наркотици или други зависимости. Видях,как когато лекарят е опитен и неотричащ ползата от посещението на сбирки и 12-стъпковата програма,той мно­го по-лесно би упътил човек. Такива запознати лекари знаят точно как да си проведат лечението така, че зависимият да не залитне от една за­ви­симост към друга, от алкохолизъм към зависимост към лекарства например.

     Не мога да степенувам лекциите по важност, защото всички бя­ха важни и интересни за мен, но сякаш най ме впечатляваха лекторите, които са зависими хора, възстановяващи се и избрали това, да помагат на другите, като свой начин на живот, професия, а при някои и от­да­де­ност. Контактите с тези хора с трезвеност 26, 19, 14, 9, 3, 2 години (не мога да изброя всички) на живо ми вдъхнаха вяра, че има път, че това е пътят, и за пореден път се убедих, че човек може да жи­вее нормално, или дори по-добре от нормално, с болестта си и до­ри да гради и да помага на другите. Срещите с тези хора ми вдъх­наха увереност. Сбирките, които си организирахме и в които уча­ствах, бяха много ценни за мен. До момента бях участвала на такива само в моя град, там имах възможност, освен живия контакт с тези хо­ра, който е безценнен за мен като преживяване, да видя и как се правят на дру­гите места, и за пореден път приятно да се убедя, че съм на пра­вилния път, че възстановяването е възможно!

     И ако мога някак си да обобщя, бих асоциирала целия семинар с една голяма отворена сбирка, продължила 5 дни, които ще бъдат не­за­бравими за мен с всички чувства, впечатления и преживявания, които ми донесе това ми посещение в Полша.

 

     Благодаря ви,приятели!

Д.