Скъпи Приятели!

     Добри мисли, добри чувства... Споменатите по-горе пожелания ми напомниха за нещо…

     Миналото лято, по време на нашия семинар в отделение за за­ви­сими в Радневската болница, видяхме на стената една сентенция, ко­я­то дълго време ме съпътстваше, и всъщност се е настанила трайно в гла­вата ми:

          „ВНИМАВАЙ ЗА МИСЛИТЕ СИ – ПРЕВРЪЩАТ СЕ В ПОСТЪПКИ;

          ВНИМАВАЙ ЗА ПОСТЪПКИТЕ СИ – ПРЕВРЪЩАТ СЕ В НАВИЦИ;

          ВНИМАВАЙ ЗА НАВИЦИТЕ СИ – ПРЕВРЪЩАТ СЕ В ХАРАКТЕР;

          ВНИМАВАЙ ЗА ХАРАКТЕРА СИ – ПРЕВРЪЩА СЕ В СЪДБА.”

     Много красиви и истински думи. Не само в контекста на ме­ха­низ­мите на зависимостта, които нали винаги имат своето начало ня­къ­де там в главата, в ми­слите ни. И не само в контекста на здравеенето от зависимостта, което всъщност е преди всичко промяна на мисле­не­то, а след това на поведението и навиците.

     Всъщност целият ни живот, неговите багри, настоение и облик, ця­лата ни Съдба се проектира в мислите ни. И нямам тук предвид ев­ти­ната, толкова модерна напоследък сред хората митологизация на така нареченото позитивно мислене, пропагандирана чрез разни псев­до­научни книжки и филмчета във вариант, сведен до домашна магия. Нали вси­ч­ки знаят, че не е важно това, което става в нашия жи­вот, а то­ва, какво от­ношение имаме към станалото, какво сме в състояние да направим с него... В този смисъл всеки от нас е архитект на своя живот – за­щото със сигурност всеки от нас притежава инстру­мен­та­риум за офор­мяне на своето мислене.

     Но такава концепция на моделиране на живота, което започва на нивото на ми­слите и емоциите ни, включва като че ли между ре­до­ве­те също и им­ператив на личната отговорност за всичко, което от­глеж­даме в своята главата и в своето сърце... Отговорност за това, на какво ми­с­ле­не – за себе си, за другия човек, за света – ще си позволим, какви чув­ства ще отглеждаме вътре в себе си, от какви трудни или изискващи уси­лие емоции или емоционални операции (от типа: любов, приятелство, прош­ка, доброжелателност, добросъвестност...) ще се откажем...

     За тези проблеми говорят – повече или по-малко директно – мно­го от текстовете, събрани в десетия, юбилеен брой на „Арка”.

     Кли­мата на този брой определя проблемът на съзависимостта – това е на­ши­ят поздрав за възникналите през последите месеци първи в Бъл­га­рия групи Ал-Анон. Тяхното възникване беше донякъде, може да се ка­же, предсказано в предишния брой на нашето списание – да при­пом­ня, че тогава писах: „Може би идва време за раждането на по­ред­ни­те об­щностни за взаимопомощ, използващи Програмата на 12-те стъп­ки: Ал-Анон, Ал-Атин…” Ето че времето наистина е дошло, за което мно­го се радваме и пожелаваме на съзависимите успех в тех­ни­те начинания и взаимопомощ – надяваме се, че този брой ще спо­могне може би малко тяхната работа!

     В този юбилеен брой си позволяваме да ви припомним някои тек­стове от предишните броеве, като един вид хроника на на­ше­то съ­труд­ничество. Много ни радва, колко много се е про­ме­ни­ло в бъл­гарската действителност за тези 8 го­ди­ни, из­тичащи от издаването на брой 1 на „Арка” през 2001 г., колко много е пораснал броят на въз­мож­ностите за лечение на зависимите (един такъв преглед ще на­ме­ри­те в броя) и на групите за взаимопомощ (списъкът им се намира, както винаги, в края на броя), които в бр. 1 бяха само три...

     Искрено благодарим на всички Приятели, бла­го­дарение на които беше възможно създаването на броя. По­же­ла­ва­ме ви много нови успехи в пълноценен, трезвен живот.

Анна Швед

редактор на българското издание на „АркА”