Екатерина Милер

СЪЗАВИСИМОСТ

     Животът на съпругите или майките на алкохолици обикновено се вър­ти около главния проблем на близките им родственици – тяхното пи­е­не. Те не са в състояние да се отърват от него. Губят своята младост, си­ли и надежда. Живеят в постоянно напрежение. Изживяват твърде много – и което е най-лошото – много често безсмислено. Това е болест. Тази бо­лест се нарича съзависимост.

     Както алкохолизмът изтощава и се задълбочава, така и съ­за­ви­си­мостта се развива и става все по-опасна за живота и здравето. За щастие – за съзависимите – тези болести съществено се различават помежду си.

     Алкохолизмът е зависимост от външно химическо вещество и (ос­вен дълбоките промени на личността, върху които може да се работи психо­логически) променя метаболизма на човешкия организъм. Най-лошото е, че тези изменения са невъзвратими. В този смисъл е не­въз­можно да се пре­крати съществуването в качеството на алкохолик. Не­ща­та се свеждат до това, че да се излекуваш означава да останеш за­ви­наги трезвен алкохолик.

     Съзависимостта се осъществява в психическото пространство и от нея човек може да се излекува. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Раз­бира се, най-добрият изход е въобще да не се поддадеш на съза­ви­си­мост­та и така също става в живота. По принцип това се удава на осо­бе­но съзнателни личности, които познават себе си и не се поддават на дру­гите.

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ МАНИПУЛИРАТ

     Алкохолиците владеят съвършено умението да манипулират об­кръ­же­нието си. По този начин те защитават пиенето си, от което ви­наги им е много трудно да се откажат. Основна цел на тези мани­пу­лации е да се прехвърлят неприятните последици от собственото пиене върху когото и да е другиго. За да се окаже, че виновен е някой друг. Че за­ра­ди някой друг всичко се проваля. Директно под ръка, много на­бли­зо се намира партньорката. Тя вижда какво става, вижда, че мъжът й пие все по-продължително, все повече, все по-често, без прекъсване. Тя виж­да ролята, която алкохолът играе в живота му. Тя се страхува от то­ва, ненавижда го... И, или се опитва с всички сили да противодейства, или чака, чака, чака... Поема върху себе си всички задължения и по­корно се огъва под това бреме и под нарастващото насилие, или пък започва да управлява къщата и алкохолика.

ОТГОВАРЯЙ ЗА СЕБЕ СИ

     Има жени, които, наблюдавайки нарастващото и безспирно раз­рушение на партньора си, се разделят с него или категорично поставят терапиятакато условие за по-нататъшното съжителство. Отгоре на всичко умеят и да бъдат последователни в това. Не се отказват от изискванията спрямо брач­ния си съюз, не се страхуват от промените, разчитат на собствените си сили и собствената си трезва преценка на обстановката. Макар че и те изживяват скръб и болка по повод загубата на надеждите си за щастливо съжителство, все пак са в състояние да се справят с това. Не изпадат в съзависимост, тъй като ги поддържа чув­ството за собствено достойнство. Те не разрешават да им се внушава ни­то чувството за вина, нито отговорността за действията на партньора. Те разбират, че всеки отговаря сам за себе си и за своите действия по от­но­шение на другите. Но не и за извършеното от някой друг, дори и от най-близкия човек.

(„Арка” № 2, 2002)