Някои важни неща,
които НЕ ТРЯБВА да правим:
-
Не се отнасяйте към алкохолика като към дете; не бихте се отнасяли така, ако той или тя страдаше от друго заболяване.
-
Не проверявайте колко много пие алкохоликът.
-
Не претърсвайте за скрити напитки.
-
Не изливайте алкохол; алкохоликът винаги намира начин да си набави друг.
-
Не натяквайте на алкохолика за пиенето. И никога не се карайте с него или нея, когато е под въздействието на алкохол.
-
Не проповядвайте, не упреквайте, не се карайте и не влизайте в пререкания.
Ако алкохоликът във вашия живот все още пие активно, важно е да научите какво не трябва да правите. Ако можете да си наложите да избягвате тези неща, ще успеете да постигнете по-добро душевно равновесие. Всички тези „не трябва” имат основание и са резултатот опита на много хора. Алкохолиците страдат от чувството за вина много по-силно, отколкото могат да си представят неалкохолиците. Пропилявате усилията си, ако им напомняте за провалите, за пренебрегването на семейството и приятелите и за социалните грешки. Това само влошава положението. Подходът „ако ме обичаше” също не дава резултати. Запомнете, че алкохолизмът е пристрастие по природа и не може да бъде контролиран от силата на волята. Също така безполезни са обещанията, увещанията, споровете и заплахите. Една дума за последните: не отправяйте заплахи, освен в случаите, когато сте решени да ги изпълните. Предпазвайте се от поведението „по-свят от папата”. Неприязнеността и самодоволството не могат да излекуват едно заболяване и не ви подхождат. Понякога една криза – загубата на работа, катастрофа или арестуване – могат да убедят алкохолика, че се нуждае от помощ. Не глезете и не предпазвайте прекомерно алкохолика в подобни случаи. Кризата може да бъде необходима за възстановяването. Не правете нищо, за да избегнете подобни кризи – не изплащайте непокрити чекове и просрочени сметки, не го извинявайте пред началника. Страданията, които се опитвате да облекчите чрез тези си действия, може би са точно онова нещо, което може да накара алкохолика да си даде сметка за тежкото си положение – буквално една скрита благословия.